Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учителят от Големаново Петър Янков

8
Снимка: личен архив
В "Калейдоскоп" ще ви разкажем за живота на един достоен човек с висок дух и хуманни убеждения - Петър Янков - известен на видинската общественост като  бележит  учител, всеотдаен и талантлив. Колежката му Лиляна Громкова казва за него, че е истинско бижу, находка в българското образование. В книгата "Бележити видински учители" авторът Генади Вълчев посвещава  на Петър Янков 10 страници.  

Той е роден в село Големаново на 12 юли 1931 година, в средно заможно селско семейство, което има 90 дка земя. 
Основното си образование получава в родното си село. Трайно въздействие върху него оказва учителят му Пеко Цанков, диригент на училищния, читалищния и църковния хор, оказал трайна следа в културния и духовен живот на селото. През 1944-45 година Петър Янков е ученик в Кулската гимназия.
Тогава баща му се разболява от туберкулоза. Затова  Петър е принуден да прекъсне образованието си и да се върне на село, за да помага в земеделската работа на майка си. Сестра му Невена е студентка в университета и също трябва да бъде финансово подпомагана.  За съжаление, следващата година той също се разболява от туберкулоза и остава на лечение  в болницата. Проявява интерес към идеите на земеделците и става  член на опозиционния земеделски младежки народен съюз "Никола Петков". За това го изключват от ДНМС,  когато е ученик 10. клас  в гимназията. През 1951 година се дипломира с отличен успех. На тържественото връчване на дипломите, неговата е връчена накрая,  като предупреждение за различните му убеждения. През 1952 година свързва живота си с неговата бъдеща съпруга Цветана Дичева, тя е от неговото село и  е разпределена като учител в Големаново. Три години кара задължителната военна служба като трудовак,  откъдето се връща в родния край с разклатено здраве.  По предложение на съпругата си през 1955 година кандидатства в Института за прогимназиални учители във Враца. Предполага, че няма да бъде приет, защото няма да получи така необходимата характеристика от ОФ за политическа благонадеждност. Съдбата е благосклонна към него - директорът Димитър Средков, който като вижда отличното му представяне по литература,  го приема без такава характеристика. Младият Петър Янков завършва института с отличен успех. И въпреки, че като отличник трябва да работи там, където живее, не му се дава такава работа. Три години работи като учител в по-далечни села, обикаля в студ и пек. През 1959-60 година работи в училището в Бойница. Всеки ден изминава разстоянието от 10 км от Големаново до Бойница през нивите за по-пряко. В неговия час на урока му по литература присъстват инспектори от министерството на образованието. Остават възхитени от неговата работа и веднага е включен в списъците за младежи, които да влязат във ВУЗ. Така учителят Янков започва своето задочно следване в специалността "Българска филология" в Софийския университет.   Записва допълнително обща психология и педагогика във Философско-историческия факултет. Осъществена е негова дългогодишна мечта. Когато за пръв път влиза в сградата на университета, той коленичи и целува прага му.  Завършва с отличен успех.  Дипломната му работа е уникална, защото представлява обстойно изследване говора на село Големаново. През 1960 година започва да работи като учител в родното си село в Големаново, така минават  4 години като учител и две години като директор на училището. Работи и като председател на читалището. През 1966-67 година Петър Янков се премества със семейството си в Кула. 25 години  работи като учител и заместник-директор по учебната дейност  в училището в град Кула. По онова време училището е сред най-добрите в страната и става базово на министерството на народната просвета, като се  изпитва нов модел на ЕСПУ, с 12 годишно обучение.

Когато през 70 години започва процесът на закриване на основните  училища по селата пише проникновена статия "Училищата са светини". След пенсионирането си се занимава се и с журналистика като заместник-главен редактор  на вестник "Кула". За своята дългогодишна работа като учител е награден през 1987 година е  с орден "Кирил и Методий" Първа степен. За него най-голямата награда е любовта на учениците и фактът, че много от тях  стават преподаватели по български език и литература. Днес живее във Варна.

Семеен, има дъщеря и син, който умира рано, 5 внуци и 6 правнука.

ДЕТСТВОТО
"Със сестра ми израснахме на нивата, бяхме типични селски деца. Началното си образование получих в родното си село. Училището в Големаново беше престижно училище. Моят начален учител беше Пеко Цанков, когото аз дълбоко уважавам, защото той беше  много интересен, нестандартен, оригинален. Основното си образование завърших с категорична мотивация да продължа образованието си... И така постъпих в Кулската гимназия.
През 1948 година аз по стечение на известни обстоятелства попаднах под влиянието на Младежката организация на БЗНС "Никола Петков"... Защото в тази организация членуваха по-будни, по-образовани младежи и това ми допадаше. А в младежката партийна организация членуваха по-беднички момчета и момичета, необразовани... Състезавахме се в областта на читалищната художествена самодейност  и заради това свое действие, като се върнах в Кулската гимназия в 10 прогимназиален клас, ме изключиха от Комсомола."


ТОЛСТОИЗЪМ
"Аз по убеждения не възприемах комунистическата доктрина. В основата, на която бе поставена идеята за  непримиримата класова борба. Станах толстоист, превърнах в свой мироглед идеята на Толстой за непротивене на злото. На злото трябва да се противопоставяме, но с други, по-хуманни средства, защото противенето на злото с насилие ражда ново зло и така се създава едно перманентно противопоставяне на хора, класи, съсловия. В цялостния си живот аз се стремях да спазвам тази доктрина на толстоист."

ХАРАКТЕРИСТИКАТА
"До 10 ноември 1989 г в моята характеристика винаги е било отбелязано: "Има колебливо отрицателно отношение към политиката на партията и мероприятията на партийната власт." И това ми затваряше много врати в живота."


СЛУЧКАТА В БОЙНИЦА
"Назначиха ме за една учебна година за учител в село Бойница. Това беше учебната 1959-60 година. Всяка седмица изминавах разстоянието Бойница - Големаново по черния път... Всяка седмица извървявах 10 км до Големаново и обратно. И един зимен ден се прибирам в училището, премръзнал, увит с мек шал, шалът също замръзнал. И влизам в учителската стая и виждам двама души с вратовръзки. По-възрастният ми казва: "Хайде, байчо, къде ходиш, ела, че печката вече загасна." Те мислят, че съм училищният прислужник. "Ние сме инспектори по български език и литература... Така ли ще влезеш с този шал в час?" Отговорих им: "О, не, в стаята на прислужниците ми е костюмчето, вратовръзката, ще се преоблека, ще се измия." И така сторих. Имам трети час в 6. клас, ще преподавам съдържанието на разказа "По жътва" на Елин Пелин. И понеже разказът е много кратък, възможно е да се прочете целия разказ, обаче, аз не прочетох разказа, аз го казах наизуст... Инспектиращият от София в края на часа излезе пред класа и трябваше да им задава въпроси по урока, аз чаках да чуя какви въпроси ще им зададе. Той попита: "Ученици, вие обичате ли вашия учител?" Децата най-напред го погледнаха, после мен и съвсем естествено в хор отговориха: "Да!" Той пак помълча и каза: "Деца, правилно, много обичайте вашия учител! Вие имате отличен учител и той ще ви научи на много неща." В коридора този човек ме попита "Искаш ли да завършиш българска филология?" Аз му казвам: "Това е моята лелейна мечта." И той казва на другия инспектор: "Ще го включите в списъците, в които записвате ваши кандидати за задочници по българска филология." И така аз станах студент... И когато за пръв път трябваше да вляза в СУ през централния вход, аз се наведох и целунах прага на университета, без да се срамувам!"

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Пазим ли живите човешки съкровища

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години  и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..

публикувано на 10.01.25 в 14:25

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Във Видин се проведе обществено обсъждане на проект на Общински план за младежта за 2025 година. Документът определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация, в съответствие с Националната стратегия за младежта (2021-2030 г.) и Националната програма за младежта (2021-2025)...

публикувано на 10.01.25 в 14:22

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

Негодувание назрява сред жители на три села - Динково, Тополовец и Дреновец, в община Ружинци , заради проект на Общината за изграждане на фотоволтаични системи върху общински земи около тези населени места. Хората твърдят, че никой не ги е предупредил предварително какво се предвижда за изграждане в землищата им. Категорични са, че за такива..

публикувано на 10.01.25 в 10:10