Когато през 70 години започва процесът на закриване на основните училища по селата пише проникновена статия "Училищата са светини". След пенсионирането си се занимава се и с журналистика като заместник-главен редактор на вестник "Кула". За своята дългогодишна работа като учител е награден през 1987 година е с орден "Кирил и Методий" Първа степен. За него най-голямата награда е любовта на учениците и фактът, че много от тях стават преподаватели по български език и литература. Днес живее във Варна.
Семеен, има дъщеря и син, който умира рано, 5 внуци и 6 правнука.
ДЕТСТВОТО
"Със сестра ми израснахме на нивата, бяхме типични селски деца. Началното си образование получих в родното си село. Училището в Големаново беше престижно училище. Моят начален учител беше Пеко Цанков, когото аз дълбоко уважавам, защото той беше много интересен, нестандартен, оригинален. Основното си образование завърших с категорична мотивация да продължа образованието си... И така постъпих в Кулската гимназия.
През 1948 година аз по стечение на известни обстоятелства попаднах под влиянието на Младежката организация на БЗНС "Никола Петков"... Защото в тази организация членуваха по-будни, по-образовани младежи и това ми допадаше. А в младежката партийна организация членуваха по-беднички момчета и момичета, необразовани... Състезавахме се в областта на читалищната художествена самодейност и заради това свое действие, като се върнах в Кулската гимназия в 10 прогимназиален клас, ме изключиха от Комсомола."
ТОЛСТОИЗЪМ
"Аз по убеждения не възприемах комунистическата доктрина. В основата, на която бе поставена идеята за непримиримата класова борба. Станах толстоист, превърнах в свой мироглед идеята на Толстой за непротивене на злото. На злото трябва да се противопоставяме, но с други, по-хуманни средства, защото противенето на злото с насилие ражда ново зло и така се създава едно перманентно противопоставяне на хора, класи, съсловия. В цялостния си живот аз се стремях да спазвам тази доктрина на толстоист."
ХАРАКТЕРИСТИКАТА
"До 10 ноември 1989 г в моята характеристика винаги е било отбелязано: "Има колебливо отрицателно отношение към политиката на партията и мероприятията на партийната власт." И това ми затваряше много врати в живота."
СЛУЧКАТА В БОЙНИЦА
"Назначиха ме за една учебна година за учител в село Бойница. Това беше учебната 1959-60 година. Всяка седмица изминавах разстоянието Бойница - Големаново по черния път... Всяка седмица извървявах 10 км до Големаново и обратно. И един зимен ден се прибирам в училището, премръзнал, увит с мек шал, шалът също замръзнал. И влизам в учителската стая и виждам двама души с вратовръзки. По-възрастният ми казва: "Хайде, байчо, къде ходиш, ела, че печката вече загасна." Те мислят, че съм училищният прислужник. "Ние сме инспектори по български език и литература... Така ли ще влезеш с този шал в час?" Отговорих им: "О, не, в стаята на прислужниците ми е костюмчето, вратовръзката, ще се преоблека, ще се измия." И така сторих. Имам трети час в 6. клас, ще преподавам съдържанието на разказа "По жътва" на Елин Пелин. И понеже разказът е много кратък, възможно е да се прочете целия разказ, обаче, аз не прочетох разказа, аз го казах наизуст... Инспектиращият от София в края на часа излезе пред класа и трябваше да им задава въпроси по урока, аз чаках да чуя какви въпроси ще им зададе. Той попита: "Ученици, вие обичате ли вашия учител?" Децата най-напред го погледнаха, после мен и съвсем естествено в хор отговориха: "Да!" Той пак помълча и каза: "Деца, правилно, много обичайте вашия учител! Вие имате отличен учител и той ще ви научи на много неща." В коридора този човек ме попита "Искаш ли да завършиш българска филология?" Аз му казвам: "Това е моята лелейна мечта." И той казва на другия инспектор: "Ще го включите в списъците, в които записвате ваши кандидати за задочници по българска филология." И така аз станах студент... И когато за пръв път трябваше да вляза в СУ през централния вход, аз се наведох и целунах прага на университета, без да се срамувам!"
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Отговорите на големите житейски въпроси, представени със средствата на комедията и талантът на младите български актьори Луиза Григорова - Макариев, Боряна Братоева и Христо Пъдев, са събрани в спектакъла "И верният отговор е..." на режисьора Мартин Каров. На 5 март публиката във Видин ще може да гледа и да се забавлява с историята, която разказва..
Четири нови български късометражни филма, разкриващи дълбочината на българските традиции и култура, ще бъдат представени във Видин . Селекцията "Български митове и легенди" е на колектива на най-голямата мрежа за късо кино - "Кинематограф". Мисията на платформата е да популяризира късометражното кино и да го среща с по-широката публика, тъй като..
Преди 89 години на днешния ден Видин се сдобива с герб . Той е изработен по идея на тогавашния кмет д-р Бърни Бончев, който много искал Видин да има символ, който да обхваща целия облик на града и да го представя по най-добрия начин. Проектът на герба е одобрен на заседание на Общинския съвет на 18 февруари 1936 г. и се взема решение да бъде..
Отборът по английска реч и дебати "BEST" на ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин се завърна от зимното издание на състезанието с много отличия и награди . Йоанна Иванова и Стефан Симеонов , от осми клас, спечелиха купата за първото място в категория "Начинаещи" и медали за шесто място в "Напреднали" на финалите: "Аз и..
Дванайсетокласници от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин организират изложба концерт "Лентата на спомените" . Идеята е на учениците, които искат да покажат своето развитие и израстване през годините и да си припомнят различните моменти от ученическия живот. Общо 21 са завършващите младежи в паралелка с профил "Музика и изобразително..
Прожекция на кратки поетични филми по стихове от 90-те години на български автори ще се състои днес, 18 февруари, от 17:00 часа в Регионална библиотека "Гео Милев" в Монтана . Проектът се нарича "Поезията на 90-те оживява" и включва филми, които са съчетание на музика, визия и стихове на известни и любими български автори, разказва Мария..
Повече от седем хиляди и петстотин български патриоти участват в Руско-турската освободителна война. Към Българското опълчение се присъединяват и четирима опълченци, родени в мездренското село Лик. Иван Петров Попов (1841-1928) е изключителна личност, чието име остава в народната памет и за когото и до днес се разказва. Още през 1860 година той е..