Една нова съседка в затворен и спокоен квартал може да е всичко друго, но не и предпоставка за трагедия, нали? Особено ако е самотна майка на дете с тежки здравословни проблеми, която сякаш няма друга цел в живота си, освен да се грижи за него.
За безкрайно общителната и мила Катерина Куман обаче появата на новата съседка, и то в условията на световна пандемия, е възможност. Възможност за ново приятелство, ухаещо на домашен кекс и канела, на сладки приказки и приятни разходки. Защото за човек като нея, който има жизнена нужда от контакти и човешко присъствие в живота си, изолацията е почти мъчителна.
Ема Сотирова просто търси уединение и спокойствие за себе си и за детето си, но просто не е улучила съседите. И ако уравновесеният и спокоен Константин Куман няма никакво намерение да се сближава с нея или с когото и да било, то неговата съпруга няма никакво намерение да изпусне шанса си за малко разнообразие насред световната изолация и необходимост от дистанция.
Може би имената ви звучат познато. Семейство Куман вече сме ги срещали. В предишната книга от поредицата "Случаите на семейство Куман" – "Инцидент в Мадрид" – ги видяхме как по време на ваканция в Испания така се случва, че разплитат международен терористичен заговор, разбиват престъпна група от убийци и, между другото, спасяват испанското кралско семейство от покушение. И то – само защото малката сладка госпожа Куман има навика да забелязва неща, които всички останали подминават без да видят или без да осъзнаят важността им.
Така например Катерина е първата, която забелязва жената, нанасяща се в съседната къща, и това не е просто ново лице в квартала, а нова приятелка, макар въпросната приятелка все още изобщо да няма нито представа, нито желание какви са плановете на дребната бъбрива чаровница от съседната къща. Катерина е от хората, които са искрено убедени, че никой не иска и не бива да бъде оставен сам, дори и когато очевидно няма желание да говори с когото и да било. Не може да не ти се говори! Не може да нямаш нужда от приятел! Просто не е възможно, нали?
А историята в "Новата съседка" с нищо не предполага, че ще се превърне в нов криминален случай, в който само Катерина вярва и е убедена, че има престъпление. В опита си да завърже ново приятелство с дистанцираната и мълчалива Ема Сотирова, Катерина неволно се оказва част от заплетени семейни отношения и тъмно минало, което не е съвсем мъртво. Защото някои престъпления оставят следи далеч отвъд човешкия живот, засягайки цели поколения. Катерина е от хората, които имат очи за нюанси и сенки, които никой друг не вижда, но по-важното е, че тя не е способна да остави никого просто да си отиде от живота ѝ. По никакъв начин. Дори смъртта трябва да има логично обяснение.
Всъщност "Новата съседка" въобще не е само криминална история. Това е и история за чисто човешките взаимоотношения, за семейството и приятелите, за пътя към другия и правенето на добро, пък било то и само усмивка и топла дума или домашни сладки и разходка из квартала. И някак си на всеки, който прочете книгата, накрая му се иска да има по една Катерина Куман в живота си, в съседната къща. Или дори у дома.
Но може би това последното е заради автора на романа, защото той… по-точно тя… не е коя да е. Тя е жена, която познаваме в съвсем друго амплоа, и може би щеше да е странно в нейна книга да няма това усещане за човешка топлина и загриженост, тънко подправени с доза хумор. Познаваме я и с прекрасните ѝ детски книги "Приятелят на Дядо Коледа" и "Дневник на котарака беглец", както и с романа "Писмо до сестра ми", писан в съавторство с Люси Рикспуун.
Автор на поредицата за семейство Куман е не кой да е, а Мария Пеева, която всички познаваме като Мама Нинджа от едноименния ѝ блог. Но Мария очевидно е много повече от Мама Нинджа, защото се справя с лекота с предизвикателството да заплете качествен криминален сюжет, в който до самия край читателят не може да реши кой е убиецът и дали въобще е един. И накрая пак да остане изненадан.
Приятно четене!
През месец ноември ви разказахме за идеята на сдружение "Книгини" да отворят първата по рода си в България кафе-книжарница с кауза във Враца . Към днешна дата тя вече е реалност. Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи..
„Когато я ударих за първи път, очаквах някаква по-бурна реакция. Тя просто остана да лежи на пода, притиснала челюстта си с ръка. Взряна в мен. Мълчалива. Дори не ми се стори изненадана.“ Така започва романът „Загадката Оливър“ на ирландската писателка Лиз Нюджънт. Твърде възможно е той да се окаже най-оригиналното четиво, което ще..
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи в Мездра е с ново обзавеждан е, благодарение на инициативата "Коледа за всяко дете", организирана от Националното сдружение на сираците в България. Когато в навечерието на Рождество посещава центъра, за раздаде подаръци за празника, председателят на сдружението Слави Михайлов разбира,..
Православен център за лечение на зависими „Св. Успение Богородично“ във Видин дава опора на хора, които са готови да справят с проблемите. Създаден е с благословението на българския патриарх Даниил във времето, в което като митрополит оглавява Видинската епархия. Центърът е съвместна дейност между фондация „Социално развитие и култура“ и..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ви срещаме с една изключително стилна и талантлива дама от Монтана. Дебора Йорданова е човек, който успява да съчетае любовта си към изкуството с любимия си аксесоар – шапките! Дебора рисува от малка, вдъхновена от баща си, който също обичал да твори с четка в ръка. Но преди около четири години решава да..
В края на миналата година ви разказахме една вдъхновяваща история на едно семейство, което често си прибира животники от улицата, за да им даде подслон, храна и най-вече любов. Това е една от онези истории, които ти стоплят сърцето и ти напомнят, че доброто е навсякъде около нас. А какво по-подходящо време от началото на годината да разкажем..
Белоградчик е сред малкото общини в страната, които няма да получат допълнително пари от Държавния бюджет с изравнителната субси дия, определена в края на миналата година. Причината е, че в общината имат повече постъпления от местни приходи. Според кмета Боян Минков , субсидията е жизненоважна за общината, която е сред тези с най-голяма..