"Гаргара" за четене

Романът дебютира на литературната сцена у нас през 2018 г.  и определено заслужава читателското внимание. В зависимост от това как ще бъде погледнат, това може да е разказ за една изгубена и намерена любов, но също може и да е за тираничната власт, която смазва хората и техните съдби, както твърди още корицата на книгата. "Гаргара" е разказ колкото македонски, толкова и интернационален, защото в него се разказва за това как един порочен режим може да преследва и унищожава индивида, как интелектът и непримиримостта могат да се превърнат в причина да си неудобен, преследван, и дори да бъдеш убит. Просто защото имаш дързостта да мислиш по различен начин.

Главният герой в тази история не е човек. По-точно не е един човек, още по-малко пък разказвачът, през чийто поглед и светоглед я проследяваме. Главният герой е мистериозен бар със странното име "Гаргара", появил се през 1962 г. в подземията на западноукраинския град Лемберг или както ние го знаем – Лвов. Отворен, а после изчезнал, оставил след себе си само градски легенди и мрачни слухове за бунтари и предатели, за хипита и тайни служби, за интелектуалци и потисници, но и за една неосъществена любов, разбита от нацистките престъпления по време на Втората световна война. А единственото сигурно нещо, останало след това мистериозно място, сякаш за да доказва на невярващите, че всичко това не е било просто нечия фантазия и начин да се справи с мракобесието на един угнетяващ, жесток и садистичен режим, е овехтяла книга за похвали и оплаквания, съхранила между страниците си спомена за посетителите на кафенето.

И въпреки че историята се развива в Лвов, тя е и пряко, и косвено свързана с Македония. Свързана е всъщност с всички, които по някакъв начин са попадали в плен на онези репресивни режими, за които мислещият, различният, непредвидимият ум е заплаха от национално значение и трябва да бъде счупен и промит или унищожен и заличен.

И ето че "Гаргара" оцелява някак до наши дни, когато през 2004 г. един млад човек решава да го възкреси по спомените на малцината, които го пазят като част от младостта си. Отново е трудно и несигурно време, различно и все пак много подобно, както се оказва, на онова, другото. Сякаш нищо не се е променило чак толкова. Време на престъпност е, на политически борби, кризи и рекет, в което нашият главен герой иска само да обича своето момиче и да разплете тайната на оригиналния бар "Гаргара" от преди четири десетилетия. Но може би иска твърде много.

Романът "Гаргара" представлява сложна плетеница от няколко сюжетни линии. Действието елегантно скача в минало и настояще, разплитайки нишка по нишка тайната на мистериозното подземно кафене и неговите "хипита", превърнали се в държавна заплаха заради нахалството им да бъдат свободни хора и свободни умове. Но ако си мислите, че това са отминали времена, отминали герои и злодеи… не, не са. Защото ето, и днес имаме младия, несигурен и любопитен романтик Орест, който възкресява "Гаргара", докато се опитва да спечели своята Кристина, имаме тайни агенти от КГБ без особени скрупули, имаме сервитьорката Оксана, а имаме и трагично разминалите се някога Марика и Сарафил, на които съдбата дава втори и последен шанс. Имаме и бърза заигравка със стария спор за македонския език, чието въплъщение е Гергана – преподавателката по български в университета. Имаме преподаватели и студенти по български, македонски, словенски, сръбски и хърватски език – новите будни умове, все така неконтролируеми, все така заплашващи режима на деня, неудобни, пречка в краката на облечени във власт амбициозни престъпници.

И някак неусетно едно нищо и никакво кафене, станало притегателен център за интелектуалци и непримирими характери, се превръща в символ на борбата не на цял един, ами на много народи. Борба, която познаваме твърде добре, защото все още я водим и тук, у нас. Превръща се в символ на недоволството, съпротивата на отделния човек срещу насилието, срещу наложените несправедливи норми, но също така се превръща и в символ на изгубеното и преоткритото. На увереността, че винаги има смисъл да се бориш.