Въпреки че още сме средата на февруари, пазарът на мартеници е в разгара си. Добрата новина е, че в последните години мартеничките на българските производители преобладават пред китайския внос. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец, но на щендерите могат да се видят окичени най-различни мартеници - с пискюли, с мъниста, гривнички, за закачане, дори и по-масивни за офиса, дома или автомобила.
Светослава Виткова е производител на мартеници и член на Регионална занаятчийска камара - Видин. Занимава с изработване на мартеници вече 29 години. Тя определя творенето на красивите червено-бели украшения, като едно творчество, в което хората влагат душа и сърце. Споделя с усмивка и блясък в очите как тази професия ѝ носи страшно много положителна емоция.
"С времето мартеницата претърпява промени, но опитваме се нали при изработката да запазим това, което е основно и характерно за мартеницата, а именно усукания бял и червен конец и вече различните добавки с времето са различни, прибавките към мартениците... Да, определено. Особено тук на центъра сме предимно хора, които сме членове на Занаятчийската камара и хора, които изработват предимно автентични мартеници и определено мартениците, ръчно изработените от производители, се предпочитат пред това, което се внася от Китай. Защото от Китай, нали хората да направят и малка разлика, това, което е наплетено, насукано само с червен и бял конец, не е мартеница. Пак повтарям мартеницата е бял и червен усукан конец от вълна... Предимно изработвам мартеници от вълна, от памучна прежда. А китайските са предимно от изкуствени полиестерни шнурчета, така че това също е една разлика и може да се познае коя мартеница е автентична.", обясни Светослава Виткова.
В мартеницата освен бялото и червено е позволено да има и различни други цветове, като всеки цвят има отделна символика. Жълтото е цвета на слънцето, зеленото е цвета на новото начало, на зараждащата се природа. Синьото (както синьото манисто) е против уроки, червеното е за здраве, лилавото е символ на мъдростта. Освен това производителите на мартеници добавят и най-различни орнаменти. В различните краища на страната, например покрай морето се слагат мидички, в по-горските райони слагат шишарки, шикалки - това което е характерно за региона. Другото интересно е, че например в Монтана, за момченцата мартениците са се правили от бяло и синьо, което изглежда малко нехарактерно, но пък е традиционно точно за този регион.
Повечето видинчани вече са си купили мартеници и определено предпочитат ръчно изработените от българските производители пред китайските, показа наша анкета:
"Да, купувам... Купих си разбира се, още ония ден намерих на изгодна цена и купих за всички колеги, за внуците, за децата си и като дойде подходящият момент ще ги подаря... Да, разбира се как, това е стар обичай, който няма как да се забрави... Да, започнахме, купили сме за всички, изпратили сме в чужбина на близки, на приятели, за децата, за родители... Задължително български, задължително български, значи българското трябва да се подкрепя няма как, като започна промяната бяхме възхитени от вносното и в последствие разбрахме, че от българското по-хубаво няма... Има разлика. да, домашното производство е по-красиво, китайските са... Навсякъде ги има и за това гледаме да са по-различни... Купуваме и от двете, най-вече наблягаме на българското да пращаме за чужбина... Ръчно, разбира се, от бабите плетена - бяло и червено."
И накрая да припомним, че през 2018-та година мартеницата е вписана в списъка на ЮНЕСКО, като нематериално-културно наследство на човечеството. Три години преди това - през 2015 година Видин влезе в книгата на Гинес с най-дългата мартеница. Тогава на централния площад "Бдинци” във Видин доброволци изплетоха за около 6 часа мартеница с дължина близо 17 км. В инициативата се включиха спортисти, самодейци, деца и възрастни и развиваха мартеницата, изработвана цял месец от над 200 души. Във Видин не спряхме дотук. Направихме и най-голямата жива мартеница - от над 600 деца и възрастни с бели и червени тениски.
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан. В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..
С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба. По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..
Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..
Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..