Въпреки че още сме средата на февруари, пазарът на мартеници е в разгара си. Добрата новина е, че в последните години мартеничките на българските производители преобладават пред китайския внос. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец, но на щендерите могат да се видят окичени най-различни мартеници - с пискюли, с мъниста, гривнички, за закачане, дори и по-масивни за офиса, дома или автомобила.
Светослава Виткова е производител на мартеници и член на Регионална занаятчийска камара - Видин. Занимава с изработване на мартеници вече 29 години. Тя определя творенето на красивите червено-бели украшения, като едно творчество, в което хората влагат душа и сърце. Споделя с усмивка и блясък в очите как тази професия ѝ носи страшно много положителна емоция.
"С времето мартеницата претърпява промени, но опитваме се нали при изработката да запазим това, което е основно и характерно за мартеницата, а именно усукания бял и червен конец и вече различните добавки с времето са различни, прибавките към мартениците... Да, определено. Особено тук на центъра сме предимно хора, които сме членове на Занаятчийската камара и хора, които изработват предимно автентични мартеници и определено мартениците, ръчно изработените от производители, се предпочитат пред това, което се внася от Китай. Защото от Китай, нали хората да направят и малка разлика, това, което е наплетено, насукано само с червен и бял конец, не е мартеница. Пак повтарям мартеницата е бял и червен усукан конец от вълна... Предимно изработвам мартеници от вълна, от памучна прежда. А китайските са предимно от изкуствени полиестерни шнурчета, така че това също е една разлика и може да се познае коя мартеница е автентична.", обясни Светослава Виткова.
В мартеницата освен бялото и червено е позволено да има и различни други цветове, като всеки цвят има отделна символика. Жълтото е цвета на слънцето, зеленото е цвета на новото начало, на зараждащата се природа. Синьото (както синьото манисто) е против уроки, червеното е за здраве, лилавото е символ на мъдростта. Освен това производителите на мартеници добавят и най-различни орнаменти. В различните краища на страната, например покрай морето се слагат мидички, в по-горските райони слагат шишарки, шикалки - това което е характерно за региона. Другото интересно е, че например в Монтана, за момченцата мартениците са се правили от бяло и синьо, което изглежда малко нехарактерно, но пък е традиционно точно за този регион.
Повечето видинчани вече са си купили мартеници и определено предпочитат ръчно изработените от българските производители пред китайските, показа наша анкета:
"Да, купувам... Купих си разбира се, още ония ден намерих на изгодна цена и купих за всички колеги, за внуците, за децата си и като дойде подходящият момент ще ги подаря... Да, разбира се как, това е стар обичай, който няма как да се забрави... Да, започнахме, купили сме за всички, изпратили сме в чужбина на близки, на приятели, за децата, за родители... Задължително български, задължително български, значи българското трябва да се подкрепя няма как, като започна промяната бяхме възхитени от вносното и в последствие разбрахме, че от българското по-хубаво няма... Има разлика. да, домашното производство е по-красиво, китайските са... Навсякъде ги има и за това гледаме да са по-различни... Купуваме и от двете, най-вече наблягаме на българското да пращаме за чужбина... Ръчно, разбира се, от бабите плетена - бяло и червено."
И накрая да припомним, че през 2018-та година мартеницата е вписана в списъка на ЮНЕСКО, като нематериално-културно наследство на човечеството. Три години преди това - през 2015 година Видин влезе в книгата на Гинес с най-дългата мартеница. Тогава на централния площад "Бдинци” във Видин доброволци изплетоха за около 6 часа мартеница с дължина близо 17 км. В инициативата се включиха спортисти, самодейци, деца и възрастни и развиваха мартеницата, изработвана цял месец от над 200 души. Във Видин не спряхме дотук. Направихме и най-голямата жива мартеница - от над 600 деца и възрастни с бели и червени тениски.
Песен по музика на композитора Николай Антов от Видин е включена в проекта "Пеещи артисти", чийто продуцент е журналистът Игор Марковски. Проектът ще бъде представен с концерт в Белоградчик на 7 август, от 20.00 часа и в него участват популярни български актьори и музиканти, които се изявяват като певци. Инициативата има за цел да покаже..
Днес в рубриката "Памет нашенска" ще си спомним за родения във Видин Емил Николов Маринов - историк и краевед. Поводът да се върнем назад в спомените за него е навършването на 95 години от рождението му. Заемал е длъжността трети директор на окръжния (по-късно регионален) архив във Видин в периода 1966-1968 г. Архивът е създаден едва шест..
Въвеждането на еврото у нас върви с редица предизвикателства, които засягат не само бизнеса, но и ежедневието на всеки потребител. Един от най-видимите и същевременно най-объркващите са етикетите с двойни цени. Оказва се, че този преходен период дава възможност на недобросъвестни търговци да се възползват от липсата на яснота. На места вече..
Лятото. Онези няколко месеца, в които уж си казваме "ще си почина", а на практика често планираме повече от всяко друго време в годината. Графикът ни се пълни с пътувания, събития, "трябва да отида", "трябва да видя", "да не пропусна". И някъде между снимките за социалните мрежи и навигатора до следващата дестинация забравяме да си починем. Но..
Лъчелечението e терапия, която обикновено свързваме с онкологичните заболявания. В съвременната медицина обаче лъчелечението намира по-широко приложение и се използва успешно и при неонкологични състояния. Такива са артрозата и възпалителните процеси на опорно-двигателния апарат, обясни в "Направление здраве" началникът на Центърът по лъчелечение на..
В свят, в който ежедневно взимаме финансови решения, познаването на основите на личните финанси вече не е просто полезно - то е необходимо. Финансовата грамотност включва умения като управление на бюджет, разбиране на кредити, оценка на рискове и планиране на разходи. Това са умения, които всеки млад човек трябва да усвои, за да избегне..
В шестата неделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня, че Бог е церител на душите и телата на човеците и ни дава пълното свидетелство чрез днешното евангелско събитие, че Бог ни обича, милва и спасява, и желае на всекиго доброто. Днес честваме паметта и на свети пророк Илия - Илинден . "Защото кое е по-лесно?..