Въпреки че още сме средата на февруари, пазарът на мартеници е в разгара си. Добрата новина е, че в последните години мартеничките на българските производители преобладават пред китайския внос. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец, но на щендерите могат да се видят окичени най-различни мартеници - с пискюли, с мъниста, гривнички, за закачане, дори и по-масивни за офиса, дома или автомобила.
Светослава Виткова е производител на мартеници и член на Регионална занаятчийска камара - Видин. Занимава с изработване на мартеници вече 29 години. Тя определя творенето на красивите червено-бели украшения, като едно творчество, в което хората влагат душа и сърце. Споделя с усмивка и блясък в очите как тази професия ѝ носи страшно много положителна емоция.
"С времето мартеницата претърпява промени, но опитваме се нали при изработката да запазим това, което е основно и характерно за мартеницата, а именно усукания бял и червен конец и вече различните добавки с времето са различни, прибавките към мартениците... Да, определено. Особено тук на центъра сме предимно хора, които сме членове на Занаятчийската камара и хора, които изработват предимно автентични мартеници и определено мартениците, ръчно изработените от производители, се предпочитат пред това, което се внася от Китай. Защото от Китай, нали хората да направят и малка разлика, това, което е наплетено, насукано само с червен и бял конец, не е мартеница. Пак повтарям мартеницата е бял и червен усукан конец от вълна... Предимно изработвам мартеници от вълна, от памучна прежда. А китайските са предимно от изкуствени полиестерни шнурчета, така че това също е една разлика и може да се познае коя мартеница е автентична.", обясни Светослава Виткова.
В мартеницата освен бялото и червено е позволено да има и различни други цветове, като всеки цвят има отделна символика. Жълтото е цвета на слънцето, зеленото е цвета на новото начало, на зараждащата се природа. Синьото (както синьото манисто) е против уроки, червеното е за здраве, лилавото е символ на мъдростта. Освен това производителите на мартеници добавят и най-различни орнаменти. В различните краища на страната, например покрай морето се слагат мидички, в по-горските райони слагат шишарки, шикалки - това което е характерно за региона. Другото интересно е, че например в Монтана, за момченцата мартениците са се правили от бяло и синьо, което изглежда малко нехарактерно, но пък е традиционно точно за този регион.
Повечето видинчани вече са си купили мартеници и определено предпочитат ръчно изработените от българските производители пред китайските, показа наша анкета:
"Да, купувам... Купих си разбира се, още ония ден намерих на изгодна цена и купих за всички колеги, за внуците, за децата си и като дойде подходящият момент ще ги подаря... Да, разбира се как, това е стар обичай, който няма как да се забрави... Да, започнахме, купили сме за всички, изпратили сме в чужбина на близки, на приятели, за децата, за родители... Задължително български, задължително български, значи българското трябва да се подкрепя няма как, като започна промяната бяхме възхитени от вносното и в последствие разбрахме, че от българското по-хубаво няма... Има разлика. да, домашното производство е по-красиво, китайските са... Навсякъде ги има и за това гледаме да са по-различни... Купуваме и от двете, най-вече наблягаме на българското да пращаме за чужбина... Ръчно, разбира се, от бабите плетена - бяло и червено."
И накрая да припомним, че през 2018-та година мартеницата е вписана в списъка на ЮНЕСКО, като нематериално-културно наследство на човечеството. Три години преди това - през 2015 година Видин влезе в книгата на Гинес с най-дългата мартеница. Тогава на централния площад "Бдинци” във Видин доброволци изплетоха за около 6 часа мартеница с дължина близо 17 км. В инициативата се включиха спортисти, самодейци, деца и възрастни и развиваха мартеницата, изработвана цял месец от над 200 души. Във Видин не спряхме дотук. Направихме и най-голямата жива мартеница - от над 600 деца и възрастни с бели и червени тениски.
Фестивал на занаятите и изкуствата ще се проведе от 12-и до 14-и септември в Козлодуй. Форумът стана традиционен, а стремежът на Общината е да предлага все по-богата и разнообразна програма и за възрастните, и за децата, каза Величка Нейчева, директор на дирекция "Хуманитарни дейности" в общинската администрация: "Програмата е много..
С нови преподаватели и повишен брой ученици, с добър външен вид, обновени класни стаи, почистени коридори, ръководството на ПГ "Васил Левски" в Мездра започва новата учебна 2025/2026 година. Общо 138 са учениците, записали се в 4 специалности в 8. клас. С една в повече са паралелките тази година, каза директорът Мирослав Павлов: "За..
Курс по шев и работа с шевни машини започва във Видин в Центъра "Свободата да съм". Преподавател е Иван Попов. "Много хора биха искали да си подгънат дреха или пердета, да си зашият дребни неща, но не знаят как. Ето този курс би им помогнал с основни насоки за шиенето и поддържане на шевните машини. Курсът ще започне на 20 септември и ще се..
Петокласникът Николай Бобев от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин е първият ученик от община Видин, който взе участие в шестата Лятната академия за духови инструменти. Инициативата се проведе в училище "Любен Каравелов" в Копривщица. Той участва в академията със своя преподавател Николай Илиев, който в същото време е..
На 5 септември 1969 година България открива двойната жп линия София – Мездра . Това е ключов момент в развитието на железопътната инфраструктура, който осигурява по-бързо и безопасно движение на влаковете между столицата и Северозападна България. Строителството на обекта „Удвояване на жп линията София – Мездра“ се е извършвало от 1958 до..
Ново село и Бойници стават част от кампанията на Центъра за защита правата в здравеопазването за профилактични прегледи, насочени към ранното откриване на рак на гърдата. Инициативата е насочена към жените над 40-годишна възраст от малките населени места в страната, каза председателят на неправителствената организация д-р Стойчо Кацаров:..
Предстоящата парична промяна поставя въпроси не само пред икономиката и бизнеса, но и пред една друга голяма обществена група – тази на подрастващите. Как те ще се адаптират към новата валута, каква роля ще имат родителите и защо не и училището? Как ще се превалутират джобните пари и доколко важни ще бъдат семейните уроци по финансова грамотност и..