Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анюта Борин: През цялото време работех за една кауза - каузата на музейния работник

Най-важно в живота е да помогнеш на някого, който има нужда

Снимка: личен архив
В това издание на "Калейдоскоп" ви представяме една невероятно смела и борбена жена, която отдава целия си живот на развитието на  етнографията и музейното дело в българския Северозапад. Нейното име е Анюта Каменова - Борин, дългогодишен директор на Историческия музей в Монтана и на музея в Чипровци. Тя е родом от Чипровци, град който за нея определя живота и професионалния ѝ път, който е изключително важен факт. 

Семейството ѝ е потомък  на стари родове от Копиловци и Чипровци. Прадядо ѝ е бил търговец. Бил убит без съд и присъда от комунистическата власт, а този факт по-късно пречи на децата му и внуците му в тяхното професионално развитие. Анюта израства в скромно семейство, баща ѝ е геолог, майка ѝ работи като килимарка. Началното си образование завършва във Второ училище.  Продължава средното си образование в Политехническата гимназия в Монтана като отлична ученичка. Желанието ѝ е да кандидатства право, но поради това, че местата са били ограничени и са били само за деца на активни борци, не успява да запише право. Следването ѝ започва в специалност "История" във Великотърновския университет. Още в първи курс  се запалва по етнографията и етнологията, привлича я към тази област известния преподавател Николай Колев. Анюта Борин започва да разработва научни трудове и да участва в конференции.  Дипломната ѝ работа е посветена на чипровските народни песни. Специализира във Франция "Управление на музейното дело" и работи в Гренобъл през 1992 година

След дипломирането си, се връща  в Монтана и започва работа в Окръжния комитет за култура.
След една година има възможност да се прехвърли в Историческия музей в Монтана, дават ѝ възможност да създаде и оглави отдел "Етнография". Така започва нейната активна и неуморна работа  в музея в Монтана, като първата ѝ задача е да започне да събира материали за музея и да обогати неговия фонд. Работейки усилно стига и до поста директор. След уволнението ѝ, което тя приема доста тежко, започва работа в детска градина. През това време не спира да проучва историята, културата на банатските българи и да се занимава с музейна дейност. През 2005 година започва работа като директор на музея в Чипровци, след спечелен конкурс.

Автор е на книгите  "На църква да идем, оброк да сторим", "Занаятите в Чипровци", " Българите торлаци" в съавторство с проф. Пламен Павлов,  Румен Иванов, д-р Анита Комитска, "Църкви и манастири във Видинска епархия". Готова е и книгата за монтанската църква "Свети Свети Кирил и Методий", която чака да бъде издадена.

КОПИЛОВЦИ
"И до ден днешен хората са доста религиозни и спазват каноните на християнството, моите предци са били ктитори и попове. Майка ми, която е била на 18 години,  е преминала сама черния път, който е между Чипровци и Копиловци с бебе на ръце. Баба ми Яна я е чакала на края на селото и са ме кръстили в църквата "Свети Архангел Михаил".  Аз съм била на 40 дни..."


1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ -1981

"Започнахме да стягаме "1300 години България", което беше изключително важно. Аз като основател на отдел "Етнография" почнах да обикалям селата. Само за няколко месеца преминах 134 села в Михайловградски окръг, събирах материали. Първите ми материали бяха от Якимово. Тогава къщите във Вълчедръм и Якимово бяха препълнени с традиционно народно облекло, с тъкани. И бях донесла много... После се насочих към каракачаните в Монтана, които бяха доста и оттук събрах доста материали. Тогава хората даваха, а на нас това ни беше целта - да увеличим фонда на музея. "


300 ГОДИНИ ЧИПРОВСКО ВЪСТАНИЕ
"Целият състав на музея почти се изнесе в Чипровци, ходехме всеки ден в Чипровци, там беше нещо страшно - там се копаеха улици, полагаха се тръби, правеше се ремонт на сградата на музея. Бяха вече завършени разкопките, аз бях включена в научния колектив начело с Божидар Димитров да правим експозицията на Чипровския исторически музей... На историческия хълм се откриват основите на католическия манастир и на първото висше училище в България,  на първото училище в България, което е било католическо, от 1624 година... И тогава се започна пълен ремонт на сградата и още една къща възрожденска,  дадоха и старата община, която е под музея и започна едно велико строителства. Просто беше подем и имаше и Национална  програма с 300 години Чипровско въстание. Музеят стана исторически. Аз имах задачата да се занимавам с етнографията. Две зали бях подготвила, свързани с бита и културата на торлашкото население там. Откриха музея през 1988 година. "




ПРОУЧВАНЕ НА ТРАДИЦИОННАТА МАТЕРИАЛНА И ДУХОВНА КУЛТУРА НА МИХАЙЛОВГРАДСКИ ОКРЪГ
"Започна едно много голямо проучване, което продължи пет години. Това стана с Николай Колев, с проф. Мария Иванова, студенти от университета и двама колеги от Търновския музей... Започнахме тотално обхождане на селата в целия окръг всяка година, проучихме много теми, всичко се отчиташе всяка година и тези материали се намират в Регионалния исторически  музей. Това ми беше много голяма грижа и голяма цел, защото Николай Колев той държеше да се направи проучване на етнографията... Сега вече няма информатори, хората вече са си заминали... Включиха ме в Събор за Копривщица. И пак започна  ходене по селата - събиране на песенно творчество... Чипровският ми период се оказа най-успешен..."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Хуанес - един от най-известните латиноамерикански певци

  Истинското му име е Хуан Естебан Аристисабал. Колумбийският поп и рок певец Хуанес е роден през 1972 година в градчето Каролина дел Принсип. Още ненавършил 7-годишна възраст, Хуанес вече бил наясно, че ще посвети живота си на музиката. 16-годишният Хуанес създава първата си група – Ekhymosis, в която той е водещ вокал и китарист. През 1998..

публикувано на 27.01.25 в 09:00

"Неделник" от 26 януари 2025 година

Вчера Българското националното радио отбелязва своя 90 ти рожден ден. Да ни е честито. "Без радио не мога" - това споделя Ангелина Петкова от Монтана. Тя е на 86 години, най-възрастната радиожурналистка в града. С Ангелина Петкова ни среща кореспондента ни в Монтана Любо Андреев. Йодановден по стар стил отбелязаха във..

обновено на 26.01.25 в 18:43

Ангелина Петкова: "Без радио не мога"

Без радио не мога. Това казва Ангелина Петкова от Монтана . Тя е на 86 години, най-възрастната радио журналистка в града. Първите стъпки в професия прави в Трявна. Обучава се в Българското национално радио под ръководството на Анна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и Михаил Минков. И до ден днешен Ангелина се чува по телефона с Божана..

обновено на 26.01.25 в 14:10

Да приемем Христос като най-скъп гост за наша радост и наше спасение

Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение.  Днешната неделя  е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос със  Закхей , началник на митарите и богат за онова време човек. "Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за  изцеряването на слепия просяк..

публикувано на 26.01.25 в 08:00

"Проект Северозапад" възстанови социалната кухня

Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..

публикувано на 24.01.25 в 16:44

Да уловиш магията: Фотографията като начин на живот

Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство.  Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

Избраха думите на 2024 година

Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..

публикувано на 24.01.25 в 16:30