Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Eдно италианско семейство във Видин

Как празнуват католическия Великден?

Снимка: Радио ВИДИН


Семейство Гуарнери е италианско семейство, дошло преди 7 години и половина във Видин. Те идват от Бреша, северна Италия. Елизаба, Джузепе и техните 6 деца с библейските имена - Натанаеле на 14 години, Ефрем на 13, Тимотео на 11 години, Джудитта- 10, Дилетта на 8 години и най-малкият Яков, на 18 месеца и е единственият роден в България. Те са мисионери в католическата църква, като пътя им започва още от преди това. Както Елизаба, така и Джузепе са родени в християнски семейства. Запознават се по време на поклонническо пътуване в Амстердам. Там се влюбват и скоро сключват брак. Пътя им като двойка започва именно поради силната вяра в Бог. И точно заради вярата заминават като мисионери, разказва Елизаба:


"Избраха Видин, защото тук има един свещеник, който беше сам. И имаше нужда от семейства, които можеха да му помогнат да създаде една християнска общност и затова ни се обадиха… Епископът попита дали има нужда от мисии тук в България… да кажем, че всички семейства, които имат това желание, отиват на една среща, където има една голяма кошница пълна с листчета с имената на тези семейства и на база къде има нужда в целия свят, избират, например изтеглиха България, Видин – семейство Гауарнери, това сме ние. И ето ни тук. Това може би е нещо странно, което изглежда малко за някакви луди, но е така - ако ти вярваш в Светия Дух, всичко има смисъл." 


Елизаба и нейното семейство се чувстват много добре във Видин и харесват града заради спокойствието му. 


"На мен винаги ми е харесвало тук. Защото е много спокойно място и после виждам, че ни приеха много добре, дори и децата  в училище, в детската градина… виждам, че не им беше трудно да се интегрират. Сега говорят всички много добре български, аз по-малко. Обаче въпреки това виждам, че ни приеха добре и затова ми харесва много това място. Мисля, че аз много обичам България. Да, в началото имаше малко трудности – различни традиции, нормално е все пак е ново място, имаше трудности най-вече заради езика, защото не успявахме да комуникираме добре, обаче лека по лека ни приеха всички много добре. Най-вече с учителите винаги съм била много щастлива". 


Елизаба е завършила Академията по изкуства. Тя е художник по професия. До преди да се появи третия им син работи във фирмата за декорации при родителите си. Джузепе пък е бил търговец на едро на фураж за животни. 


"Когато дойдохме тук зарязахме нашата работа и започнахме от нулата. На една нова земя от нулата… и Господ ни помогна много. Сега моят съпруг работи за голяма чуждестранна марка автомобили в София... Когато мога аз правя икони. Когато мога, защото е много трудно…И той като хоби прави мозайки… Аз по принцип рисувам, а той ги прави на мозайка, следва ме… но е хубаво обаче".


Семейство Гуарнери не са сами в мисионерската си дейност във Видин: 


"Почти никога не изпращат едно семейство само, защото е трудно. Затова изпращат семейства, които биха могли да си помагат също, защото е именно една християнска общност. Освен нас, има едно семейство от Рим, едно венецуелско семейство с 5 деца, две госпожи полякини които също помагат на семействата, и още една госпожа, която помага на предсвещеника, на свещеника... И аз да кажем, че съм учителка по католицизъм, да го наречем така. И се подготвяме за Великден". 


Католическият Великден тази година е на 17 април. В периода на 40-дневните Великденски пости, Елизаба се среща с децата в църквата и правят литургия, в която обяснява какво се случва точно нощта преди Великден, която е най-важната нощ за християните през цялата година. 


"Затова се виждаме, за да предадем вярата на тези деца, защото е трудно след това да разберат. Има много важни неща, които в навечерието на Великден трябва да се обяснят на децата, защото на тях им е по-трудно. И затова правим някакви занимания, за да направим нещата малко по-интересни. Сега днес вторник, трябва да рисуваме свещници. Да кажем че могат да ги рисуват както искат, но трябва да е Божия темата - неговото възкресение, после ако има и неговото създаване, защото ние по време на нощта на Великден, която започва в 11 и свършва в 4-ри сутринта, сме будни цялата нощ. Има една много дълга литургия - много дълго тържество, където се взима цялата история точно от Израел, има девет църковни четения, така че е много дълга… с църковни песни, един момент специално създаден за децата, където могат да задават техните въпроси на родителите си – защо сме тук, защо е Великден или сме тук във Видин също?… Защото за децата е по-трудно, трябва да им обясниш. И това е един момент за тях в цялата литургия на Великден. Между другото е една много красива нощ, дори и да е дълга… Миналата година всички бяха будни… най-малките са тези които заспиват, но другите деца са будни и са тези, които очакват, че Господ ще дойде."


В периода на 40-те Великденски пости всички имат време да се подготвят за Великден. 


"За да си помогнем да се подготвим за Великден, църквата ни е дала тези “оръжия“ така да кажем, които са - пости, милостиня и молитва. Постите са, когато правиш поне едно нещо, за да се почувстваш близо до Бог. И в това нещо имаш свобода – можеш да го правиш както искаш, знам ли, например може на някой да не гледа телевизия… където виждаш, че си по-обвързан със земните неща, заради любовта на Господ. Например на децата можеш да им кажеш петъка да не гледат телевизия, най-вече петъка защото е деня, в който Бог е умрял. Или например може да си четем заедно нещо от Библията, да се молим. Важното е да се подготвим. После има милостинята, тя е да дадеш нещо твое, на който няма - на бедните. И молитвата е молитва. Разбира се, че молитвата, която е за Великден е по-богата на молитви - значи се молиш повече. Разбира се винаги имаш избор, никой не идва никога да те контролира какво правиш, защото не е задължение, Господ те обича такъв какъвто си, дори и да не успееш, така че си много свободен. Това е красотата на християнството - защото си свободен." 


Тази година Елизаба и останалите от католическото общество във Видин са намерили зала, в която могат да се събират всички заедно и да провеждат техните събития. 


"Миналата година направихме кръщене на моя последен син Яков в тази зала. Беше много хубаво. По принцип на Великден се правят и кръщенета. И после на другия ден идва сутринта, където си правим всички заедно един обяд или една закуска, която всъщност не е закуска, защото не си ял от 3 дни, защото от петъка не се яде абсолютно нищо, пие се само вода, разбира се ако някой не може да издържи и го боли глава, но отново всеки е свободен да прави каквото иска. И така идваш подготвен за Великден, чакайки да дойде Бог който се издига до теб – това е най-хубавото нещо според мен. Най-вече ако ти го чувстваш, Господ ти дава тази благодат, да живееш този Великден добре, заради всички неща, които ни е дал, както е направил с всички църковни четения, той следи и твоя живот. Значи всичката история, която е направил с теб и дори един момент да си спомниш цялата история, която Бог е направил с теб – първо от когато си роден… сега с нас той е направил едно голямо нещо… аз никога не съм очаквала да имам един такъв живот… наистина."


Джузепе се грижи за голямото семейство и работи усърдно на две места. Казва, че тук във Видин се чувства по-добре, отколкото в Италия:


“Справяме се от тук от там, като всички тук в този град. Не зная дали да ти кажа, че е трудно. Но мога да кажа, че е различно отколкото беше в Италия, това 100 процента. По принцип, доволен съм. Дори е трудно, защото вярно е, че има разлика, но съм по-доволен отколкото бях в Италия, по-щастлив отколкото там. Ние сме от Северна Италия и там живота е просто работа, няма друго… само работа. От 7 сутринта до 9 вечерта – работа… Тук имаш повече време да се занимаваш с децата, да си играеш с тях. После, работя тук, близо до мястото,  където живея, а в Италия не беше така. Пак ти казвам по-добре, по-добре е… Аз в Италия съм от не толкова голям град, не съм от Милано, от Верона или Венеция. Моят град беше от 20 хил. човека, така че като размер е като Видин. На мен това, че се познаваш с всички, знаеш да имаш хубави отношения с всички, на мен ми харесва. По-близо е до село да кажем, но това ми харесва“.


Джузепе помага много на Елиз и в домакинската работа, и с гледането на децата. Особено за малкия Яков, който се нуждае най-много от грижи. По принцип Елиз приготвя храната в къщата, но признава, че той е по-добър в кухнята от нея. А той смеейки се споделя :


“Няма как или искаш ментално здрава жена, или… Ако децата са шест… Когато мога, с удоволствие.“


Семейство Гуарнери е типично италианско голямо семейство. Дом, в който не цари тишина, но има много любов и разбирателство. Докато Джузепе приготвяше паста за обяд, около масата се бяха наредили гладни всички - Натанаел, Ефрем, Тимотео, Джудитта, Дилетта и Яков. Гледаха ме срамежливо и чакаха реда си. Исках да си поговоря с всички, да ги попитам и тях - как се чувстват тук, справят ли се, харесва ли им: 


“Аз сега съм свикнал, като сме тук от 7 години. Започвам да взимам малко ритъма. Ще ми е трудно да оставя този град, защото тук са ми приятелите и защото тук ходя на училище. (На училище) е доста добре, първите години тръгнах по учебна програма, без да вземам допълнителни извънучебни дейности… В началото ми беше малко по-трудно, но после като научих езика, ми беше по-лесно. Сега имам и извънучебни дейности, например сега съм в една пиеса. Малко така, започвам по с въображение да се включвам в учебния процес…"



Цялото интервю чуйте в прикачения звук*

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Моя вина" или на другите

Романът „Моя вина“ на испанската писателка Мерседес Рон на пръв поглед е пълен с клишета, характерни за романтичните истории, предпочитани от тийнейджърите през последните години. Момиче с тъмно минало среща момче с тъмно настояще. И двамата имат какво да крият. И двамата имат причини да не се харесват. Привличането, разбира се, е..

публикувано на 17.10.25 в 17:05

Венцислав Нинков: Човекът, който рисува душата на Видин

В навечерието на Международния ден на художника ви срещаме с видинчанина Венцислав Нинков - човек, за когото изкуството не е просто работа, а път, по който върви цял живот. Венци рисува, откакто се помни. Завършил е училището по изкуствата в родния си град, където овладява различни техники - от графика и живопис до натюрморт, акварел и..

публикувано на 17.10.25 в 16:30

Пеперудената фея се превърна в един от символите на борбата с рака на гърдата

Пеперудената фея стана един от символите на Националната кампания за борба с рака на гърдата , организирана от Сдружението на жените мотористи "Lady Bikers MPowered Bulgaria" и Българското дружество за борба с рака на гърдата. Зад това приказно име всъщност се крие  розовият трабант на доброволеца Ина Николова от София. С него доброволката, която..

публикувано на 17.10.25 в 16:09

Без седмична грижа ще е дневният център към фондация "Уникалните деца на Видин"

От следващата година отпада една от дейностите, които се изпълняват от фондация "Уникалните деца на Видин". Няма да функционира Дневният център за деца с увреждания - Седмична грижа.  Според приетите промени, дейността не фигурира в Закона за социалните услуги, както не е включена и в Наредбата за качеството на социалните услуги, каза..

публикувано на 17.10.25 в 15:40

Актрисата Иоана Христова: Колкото по-често ходиш на зъболекар, толкова по-приятно ти става

С профилактични посещения в зъболекарския кабинет могат да бъдат избегнати по-големи проблеми. Това каза в    "Час при зъболекаря" актрисата от Държавен куклен театър - Видин Иоана Христова, благодарение на която на сцената оживява Малкото мравоядче - главният герой в най-новия спектакъл на трупата. Актрисата си спомни как самата тя е преодоляла..

публикувано на 17.10.25 в 15:31

Майка и дъщеря стоплят зимата за над 100 животни

Джулиана Цветкова и Камелия Русинова от Видин са майка и дъщеря, които посвещават живота си на това да помагат на животни без дом . Те стоят зад неправителствената организация " Четирикраки ангели " - едно малко, но изключително силно дело, родено от любов, упоритост и огромно сърце. В дома си, намиращ се в село Капитановци,..

публикувано на 17.10.25 в 15:30

Застрашена ли е свободата на словото?

Застрашена ли е свободата на словото в България? Постоянният въпрос, който вълнува в последните декади, изплува на дневен ред през пролетта, когато стана ясно, че страната ни се срива до незавидната 70та позиция в Индекса за свобода на словото на "Репортери без граници". Анализът показва, че свободата на медиите у нас е крехка и нестабилна, а..

публикувано на 17.10.25 в 14:59