Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Симеон, Рая и Симона - трима абитуриенти на прага на новия живот

Автор:
Снимката е илюстративна

На прага сме на абитуриентските балове. Буквално няколко дни делят днешните дванайсетокласници от това да излязат от училището и да се влеят в света за нови уроци, нови емоции, нови сбъдвания - като вече пораснали и големи хора. 

А сега накъде? Това вероятно е логичният въпрос, който всеки от тях си задава. Въпрос, на който много от днешните абитуриенти вече са си отговорили и устремено вървят напред. Въпрос, относно който някои все още се колебаят, безспорно въпрос, чийто отговор ще определи бъдещето им. 

Днес ще ви срещнем с трима млади, интелигентни, ерудирани и целеустремени дванайсетокласници, които вече са си отговорили на този въпрос. Това са Симеон, Рая и Симона от 12 "б" клас на видинската гимназия "Цар Симеон Велики". 


"Аз съм доволен от тези деца, които поемаха знания, умения, учеха се от учителите и постигат добри резултати, сподели искрено и лично за Радио Видин техният класен ръководител Митко Иванов:


"Започнаха плахи, малки деца, за пръв път по нов учебен план. Във времето усвояваха знания според техните възможности, развиваха се и с течение на времето, въпреки проблемите с обучението от разстояние в електронна среда, постигнаха добри резултати и вече се готвят да поемат пътя към университетите, някои от тях вече са в университетите... Мисля, че те са готови, знаят какво ги очаква, предизвикателствата на живота, студентския живот, след това работата, семейства - така, че мисля, че са готови, но дано този живот им поднася само приятни изненади... Мен като класен ме изненадваха за всеки рожден ден. Последната изненада беше на есенната фотосесия, когато ме накараха да решавам задачи и на база на моите решения опънаха един транспарант, на който се  получи от моите отговори "Ще дойдете ли с нас на бала или не" и аз трябваше да отговоря с да или не - това беше последната задача. Преди всичко им пожелавам здраве, то е най-важното. Второто, което им пожелавам е успех, третото - самочувствие, но подплатено самочувствие, за да могат да се борят с предизвикателствата на живота и безоблачно небе".


В началото на новия етап в живота им разговаряме за първите стъпки, за спомените и за бъдещето със Симеон Дишков, Рая Павлинова и Симона Лефтерова - трима дванайсетоклсници от видинската гимназия. И тримата учат там от първи клас, затова се върнахме назад, назад в спомените им, когато за първи път са прекрачили прага на училището, а след това се отправихме към настоящето и разбира се към бъдещето:

"Първи клас определено беше много стресиращо, за първи път влизаш в училище, странно е, не знаеш какво се случва, но ми направи впечатление, че самото училище е много хубаво, огромно и може да предостави добри условия", спомня си Симеон за първите стъпки във видинската гимназия.

"Първи клас - едни уплашени малки деца, свикнали следобед да спят в детската градина, в един момент да се появиш на 15 септември с още 1000 деца и повече - невероятно преживяване е. Да започнеш на едно ново място, да се губиш по коридорите докато научиш кое къде е", разказа Рая за първите си спомени в училището.

"В първи клас, като започнахме на 15 септември, отначало бяхме много уплашени, след това разбрахме, че е нещо ново, по-забавно и ще научим много нови неща", спомни си Симона за първия учебен ден.

"Училището е място, където учим нови неща по всички предмети, но най вече според мен сме научили и за живота. Нашите учители бяха така щедри към нас да ни дадат съвети и насоки не само по учебните предмети, а и за живота, тъй като те са едни хора с много опит, от които ние много можем да черпим. Може би най-много ще ми липсват учителите и това приятелско отношение, което те имат към нас", разказа още Рая.

За всеки рожден ден учениците са изненадвали техния класен ръководител Митко Иванов по най-различни начини. Последната изненада е била на есенната им фотосесия, където по нетрадиционен начин те са поканили класния си ръководител с тях на бала:

"Като традиция е в 12 клас да поканим нашия класен ръководител на бала. И нашата идея беше, тъй като той вече 5 години ни "тормози" със задачи и решихме, че ще бъде интересно и забавно и ние малко да го "потормозим" него. Решихме, че надписа, който е "Ще дойдете ли с нас на бала" за всяка една от буквите да има задача и отговора на задачата да съответства на номера на буквата в азбуката. И така той имаше да реши 20-25 задачи, за да може да получи този надпис".

Още от сега младите хора са се насочили към бъдещата си реализация:

"Аз специално съм се насочил към Софийския университет да уча психология. Определено много ще ми липсва това училище и тепърва ще трябва да свикна с новата среда на студентския живот, но училището ни даде една много добра основа за това наше предизвикателство", казва Симеон.

"Аз след 12 клас съм се насочила пак в Софийския университет - искам да следвам педагогика. Насочила съм се към това защото много ме влече, харесва ми, умея да се разбирам с децата", сподели Симона.

Рая обясни, че и тя се е насочила към София, но към Техническия университет: "Софтуерно инженерство - малко математика и компютри. Аз се насочих към това, защото моите учители по математика и по информационни технологии бяха хората, които ми показаха, че колкото и сложни да звучат тези предмети - те са много лесни и интересни".

За това как се виждат след 10 години Симеон сподели, че се вижда в собствен кабинет, помагайки на хората.

"Като развитие и аз предполагам и се надявам, разбира се, да съм в някоя фирма, в която мога да се развивам като позиция и като знания. Но точно в този момент предполагам, че ще сме всички от класа и от випуска във Видин и ще имаме една среща след десет години, пак да се видим. Надявам се също, че може би със семейство, мъж, деца покрай мен, може и някое куче, така за цвят в картинката", сподели Рая.

Симона пък след 10 години си се представя сред деца - вече да е започнала работа, и разбира се - със семейство, мъж, деца.

И тримата желаят на класния им ръководител Митко Иванов никога да не се променя, да си остане същия неповторим човек, и винаги да ги чака за някое кафе или за някой съвет, когато имат нужда да го попитат.

Млади хора, които са алтруистично настроени, ориентирали бъдещите си професии, така че да са в полза и помощ на хората, на обществото, а и на себе си. На добър час. 

Чуйте повече в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Подай ръка" с подкрепа за семейство от Монтана

Фондация "Подай ръка - дари по-добро бъдеще" обяви кампания в подкрепа на семейство от Монтана. Мери е самотна майка, която се бори, за да  отгледа трите си деца - на 14, на 11 и на 6 години. Няма постоянна работа, а семейството  оцелява благодарение само на детските надбавки, обясни социалният работник към благотворителната организация..

публикувано на 16.05.25 в 17:43

Групата "North West 3700" с нова песен и участие на фестивала "Summer vibes"

Вече сме ви срещали с видинската група North West 3700 . В състава ѝ са  Михаил Георгиев, Александър Марков, Марин Ангелов, Милчо Кръстев и Илия Илиев - петима приятели, обединени от страстта си към музиката и родния край . Те не просто свирят и пеят - те живеят музиката. Всеки от тях владее различни инструменти, пеят, пишат текстовете си..

публикувано на 16.05.25 в 17:40

Загадъчните "Момичетата от книжарница "Блумсбъри"

Лондон през 50-те години на ХХ век. Книжарница „Блумсбъри“. Изисканото царство на книгите изглежда измамно спокойно, почти съвършено, благодарение на петдесет и едно правила, които управителят Хърбърт Дътън държи да се следват по-строго дори от Десетте божи заповеди. Докато има дисциплина, нищо не може да се обърка, нали така? Под..

публикувано на 16.05.25 в 16:55

От всеки жълъд "човек" не става

Жълъдите са навсякъде в парковете, а освен храна за животни, те могат да се превърнат и в чудесна декорация за дома. От тях можем да изработим венци и свещници, лампички и висулки, рамки за картини, украси за маси и какво ли още не. Може би горният списък далеч не изчерпва всички варианти. Жълъдите са един от многото естествени материали, които..

публикувано на 16.05.25 в 16:50

Млади доброволци от България и чужбина променят живота в Чупрене

В сърцето на малкото, но изпълнено с живот село Чупрене, в Основно училище "Акад. Михаил Димитров“, се случва нещо различно. С усмивки, цветни материали и силна вяра в промяната, група млади хора вдъхновяват децата да мечтаят, да творят и да вярват в силата на общността.  Те са част от проекта " Бъдещи създатели за приобщаване и устойчивост "..

публикувано на 16.05.25 в 16:15

Докладът на УНИЦЕФ за благосъстоянието на децата с тревожни данни за България

УНИЦЕФ публикува "Доклад 19: Благосъстоянието на децата в един непредсказуем свят". Проучването съпоставя данните от 2018 и 2022 година и анализира как пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на работа са се отразили на децата в 43 държави от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обобщените данни..

публикувано на 16.05.25 в 16:11

Хера – японска принцеса с голямо сърце

 В "97 лапи и една опашка" днес ни гостува едно от най-милите кученца, които сме срещали някога . То е порода японски хин и се казва Хера . Тя е на 13 години - 13 години истинска и непринудена любов! Нейният стопанин казва за нея, че е тяхното „всичко“! С черната си окраска, вечно ближещо езиче и поглед като на малък философ, Хера е една..

публикувано на 16.05.25 в 15:30