На прага сме на абитуриентските балове. Буквално няколко дни делят днешните дванайсетокласници от това да излязат от училището и да се влеят в света за нови уроци, нови емоции, нови сбъдвания - като вече пораснали и големи хора.
А сега накъде? Това вероятно е логичният въпрос, който всеки от тях си задава. Въпрос, на който много от днешните абитуриенти вече са си отговорили и устремено вървят напред. Въпрос, относно който някои все още се колебаят, безспорно въпрос, чийто отговор ще определи бъдещето им.
Днес ще ви срещнем с трима млади, интелигентни, ерудирани и целеустремени дванайсетокласници, които вече са си отговорили на този въпрос. Това са Симеон, Рая и Симона от 12 "б" клас на видинската гимназия "Цар Симеон Велики".
"Аз съм доволен от тези деца, които поемаха знания, умения, учеха се от учителите и постигат добри резултати, сподели искрено и лично за Радио Видин техният класен ръководител Митко Иванов:
"Започнаха плахи, малки деца, за пръв път по нов учебен план. Във времето усвояваха знания според техните възможности, развиваха се и с течение на времето, въпреки проблемите с обучението от разстояние в електронна среда, постигнаха добри резултати и вече се готвят да поемат пътя към университетите, някои от тях вече са в университетите... Мисля, че те са готови, знаят какво ги очаква, предизвикателствата на живота, студентския живот, след това работата, семейства - така, че мисля, че са готови, но дано този живот им поднася само приятни изненади... Мен като класен ме изненадваха за всеки рожден ден. Последната изненада беше на есенната фотосесия, когато ме накараха да решавам задачи и на база на моите решения опънаха един транспарант, на който се получи от моите отговори "Ще дойдете ли с нас на бала или не" и аз трябваше да отговоря с да или не - това беше последната задача. Преди всичко им пожелавам здраве, то е най-важното. Второто, което им пожелавам е успех, третото - самочувствие, но подплатено самочувствие, за да могат да се борят с предизвикателствата на живота и безоблачно небе".
Фондация "Подай ръка - дари по-добро бъдеще" обяви кампания в подкрепа на семейство от Монтана. Мери е самотна майка, която се бори, за да отгледа трите си деца - на 14, на 11 и на 6 години. Няма постоянна работа, а семейството оцелява благодарение само на детските надбавки, обясни социалният работник към благотворителната организация..
Вече сме ви срещали с видинската група North West 3700 . В състава ѝ са Михаил Георгиев, Александър Марков, Марин Ангелов, Милчо Кръстев и Илия Илиев - петима приятели, обединени от страстта си към музиката и родния край . Те не просто свирят и пеят - те живеят музиката. Всеки от тях владее различни инструменти, пеят, пишат текстовете си..
Лондон през 50-те години на ХХ век. Книжарница „Блумсбъри“. Изисканото царство на книгите изглежда измамно спокойно, почти съвършено, благодарение на петдесет и едно правила, които управителят Хърбърт Дътън държи да се следват по-строго дори от Десетте божи заповеди. Докато има дисциплина, нищо не може да се обърка, нали така? Под..
Жълъдите са навсякъде в парковете, а освен храна за животни, те могат да се превърнат и в чудесна декорация за дома. От тях можем да изработим венци и свещници, лампички и висулки, рамки за картини, украси за маси и какво ли още не. Може би горният списък далеч не изчерпва всички варианти. Жълъдите са един от многото естествени материали, които..
В сърцето на малкото, но изпълнено с живот село Чупрене, в Основно училище "Акад. Михаил Димитров“, се случва нещо различно. С усмивки, цветни материали и силна вяра в промяната, група млади хора вдъхновяват децата да мечтаят, да творят и да вярват в силата на общността. Те са част от проекта " Бъдещи създатели за приобщаване и устойчивост "..
УНИЦЕФ публикува "Доклад 19: Благосъстоянието на децата в един непредсказуем свят". Проучването съпоставя данните от 2018 и 2022 година и анализира как пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на работа са се отразили на децата в 43 държави от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обобщените данни..
В "97 лапи и една опашка" днес ни гостува едно от най-милите кученца, които сме срещали някога . То е порода японски хин и се казва Хера . Тя е на 13 години - 13 години истинска и непринудена любов! Нейният стопанин казва за нея, че е тяхното „всичко“! С черната си окраска, вечно ближещо езиче и поглед като на малък философ, Хера е една..