Лети - снимането ѝ носи удоволствие и по-добра връзка с хората

Родена е в Монтана, но излиза от рамките на този град и днес  живее в столицата, където се чувства уютно и на своето си място. Семейството ѝ оказва влияние върху нейния избора, защото родителите ѝ имат отношение към изкуството, в частност към музиката. Като ученичка не се занимава с рисуване, но пък участва в художествена самодейност по народни танци. От малка носи в себе си свободата, спонтаността и откритостта  към хората и към обкръжаващия я свят. Тази откритост към хората я подтиква да започне  да снима хора.
Лети придобива широта и уникалност на погледа като творец с помощта на пътуванията си и срещите с различни и необикновени  хора. Обиколила е част от  страните в Европа, на Балканите, стигнала е и до Южна Америка, през 2017 година посещава Мексико, където открива един нов свят, различен от европейския.

По необикновен начин и "случайно" става попадането ѝ във вечерен курс по фотография към Техническия университет. Когато  е на кафе с приятели, на масичката до кафето вижда рекламна листовка за курс по фотография, взима го, звънва да провери и така се записва.  

Първите ѝ желания са да работи с деца. Участва в различни работилници, където работата ѝ с малките творци ѝ харесва и я вдъхновява. И сега продължава да има желанието да стане учител и да показва на своите ученици, че светът е приветлив, когато ти си отворен към него и подхождащ честно към хората, които срещаш.

Завършва  "Графика" в Софийския университет, по-късно продължава с "Педагогика на изобразителното изкуство", а  с магистратурата ѝ е  "Семиотика на изобразителното изкуство". Днес работи като фотограф с фондация "Екатерина Каравелова".

ЛЕТИ КАТО ЧОВЕК

"Като цяло много внимавам със слагането на рамки, определянето на хората и на себе си, но аз бих се определила като човек, който търси добрата страна на другите и на себе си или поне по-добрата. В този смисъл и като човек и като фотограф, и като учител, какъвто ми се иска да бъда. Търсеща съм и това ми помага да откривам в новите неща нещо. Не обичам да се определям като завършеност, аз съм в процес и смятам, че човек е в процес винаги и това е най-хубавото. За да може да се радва на моментите, иначе ще се ограничи сам... Всичко, което ми се е случило в изкуството до голяма степен е по-скоро неочаквано и може би затова успявам да го преживея, защото не ми е било цел, а по-скоро нещото се появява. И изведнъж си давам сметка, че се е сбъднало някакво мое абстрактно желание... За мен в изкуството и живота пътят е важен, а не целта.  При мен нещата наистина се случват без да ги набелязвам, просто действам интуитивно..."

ФОТОГРАФИЯТА
"Най-много обичам да снимам хора. Когато влезеш в по-дълбока комуникация с един човек, разбираш, че там стои някакъв друг свят, други лица... И смятам, че всеки човек разкрива пред мен някаква своя лична част, и ми е приятно... Мога да снимам един човек цял ден. По-скоро намирам разнообразието в човека, а не да търся различните неща... Това е нещо, което се опитвам на себе си да покажа, че всеки има добра страна... По някакъв начин реших, че мога да откривам хубавите черти на хората ... Изкуството се появи при мен по-късно, и съвсем естествено, но не е било цел. Разглеждането на изкуството от повече страни, каквито учехме в специалността "Семиотика на изобразителното изкуство" много ми помогна във фотографията. "

ФОНДАЦИЯ "ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА"
"Там има много женски проекти. "Тя в Пловдив" беше първото издание, стигна и до "Тя във Видин" . И от там по някакъв начин още повече имах възможността да развия тази ми способност и желание да снимам тази женска енергия, споделяне, събития, усмивки, настроения... Около тях работех по доста проекти... При мен първо снимам и след това самите снимки стават проект. Първата ми фотографска изложба беше на едно момиче... Тя е човекът, който първо ми каза: "Ти можеш, дай да направим изложба". И в Монтана ми е първата фотоизложба... След това снимах много чужденци като пътувах.."

В МОМЕНТА
"В един момент нещата започнаха - мен да ме търсят, като си признавам, че за мен все още е предизвикателство да правя такива големи проекти. Единият проект, който съм започнала е "Нашите майки". Това е една вечна тема... Много ми се иска да отразя Северозапада във фотографии, но това е още като план и бих искала да бъде подкрепен от местни хора,които да ми помогнат и да погледнем по добрия начин на Северозапада."

МЕКСИКО
"Всеки ден за мен беше толкова впечатляващ, като за едно дете - всичко ти е ново и различно... Много споделяха хората, бяха много топли и приятни... Цялата култура беше впечатляваща и гостоприемството на хората, навсякъде се чувстваш желан... Гостоприемството им е по-различно от българското, няма претенции и очаквания, по-скоро се усеща една лекота в общуването. В западния свят човек се престарава да се покаже, че е много добър домакитн, а гостоприемството е свързано с човека като душевност, не точно с това какво ще ти предложа, какво ще сложа. Там са лишени от тази суета. "


Повече може да чуете в интервюто с Лети.