Това е една оригинално замислена и доста странна история за безименни чудовища и децата, които тези чудовища ловуват. Защото това не са обикновени деца. Това са децата от мистериозния пансион на още по-мистериозната мис Перигрин. И те са толкова странни и зловещи, че май никога не са съществували в действителност, освен във въображението на един леко изветрял възрастен мъж.
Шестнадесетгодишният Джейкъб е израснал с пленителните разкази на дядо си Портман за войната, по време на която бил дете и попаднал в странно сиропиталище на остров Кеърнхолм, скрит някъде из мъгливия Уелс. Джейкъб обаче е достатъчно голям, за да си даде сметка, че дядо му вероятно просто е малко луд. И все пак разговорите със смахнатия дядо са някакви разнообразие в иначе безкрайно скучното ежедневие на тийнейджъра. Всъщност май единственото такова. Може би на това до голяма степен се дължи и близката връзка между дядо и внук. И всичко върви горе-долу нормално и рутинно, докато дядо Портман не умира при зловещи обстоятелства, заричайки внука си да бяга, за да търси спасение на острова, за който цял живот му е разказвал, подготвяйки го за… какво? Спасение от какво?
Каквото и да е имал предвид дядото, Джейкъб се оказва абсолютно неподготвен за ужаса, в който попада, когато тръгва с баща си да търси истината. И започва да съжалява, че се е оплаквал от сивото си, скучно ежедневие. Че е искал разнообразие, искал е, но не чак такова, не и на такава цена. Преследван от безформени и безименни създания без да знае защо, той поема на пътешествие от което няма връщане, в издирване на място и хора, в чието съществуване не вярва, защото историите за тях звучат твърде смахнато, за да са истина. И твърде ужасно. Малка утеха е може би това, че насред целия ужас някак си открива любовта в лицето на деликатната Ема Блум, а мис Перигрин… Е, тя далеч не е онова, което Джейкъб очаква, нито пък което читателят очаква всъщност.
В своя необикновен роман "Домът на мис Перигрин за чудати деца" американският кинематограф и журналист Рансъм Ригс създава една наистина необикновена история, поднесена по всички правила на изкуството на фентъзито и хоръра, използвайки едновременно похватите и на литературата, и на фотографията. Самото оформление на книгата играе не по-малка роля за въздействието от разказа. В нея има безброй черно-бели фотографии, сякаш изпаднали от забравен стар албум. Необичайни фотографии на необичайни деца. Всички онези, за които разказва дядо Портман до самата си смърт и в които Джейкъб не вярва, но тръгва да търси с надеждата измислиците да не са измислици. Защото да се изправи сам срещу чудовищата звучи по-ужасяващо от всичко друго.
А чудовищата… те съществуват. И отново са тръгнали на лов за чудати деца! На лов за Джейкъб!
Снимките са онзи допълнителен герой в историята, който ѝ придава смущаваща достоверност. Защото те са истински. И колкото повече ги гледаш, толкова по-натрапчиво става това тревожно подозрение, че някъде там може би наистина има един тайнствен остров, скрит в мъглите на Уелс, с един злокобен изоставен пансион за сираци с необикновени дарби.
Още преди да отвориш книгата, дори и само заради корицата ѝ, очакваш класическа история за призраци. И тя е точно това, но… Точно така. Не съвсем. Оказва се, че е една почти класическа история за призраци, в която няма нито един призрак! Което не означава, че не е точно толкова страховита. Напротив! Защото в нея има чудовища. И герои, които не искат да бъдат такива.
"Домът на мис Перигрин за чудати деца" е зловеща по най-добрия възможен начин. Без да е истинска история на ужасите, но вдъхваща страх с всяка страница. Точно като страхът, който усещаш преди да скочиш от високо. История за пътуване във времето, за любовта, за ужаса на войната, което може би я прави особено актуална днес, за приятелството, изборите, които правим и цената, която сме готови да платим в името на онова, в което вярваме. За компромисите, които сме готови да направим (или не) и в името на какво. За границите, които сме готови да преминем и онези, които браним най-безкомпромисно. Почти невидими граници, точно като чудатите деца от сиропиталището на мис Перигрин.
През 2016 г. беше и премиерата на филм на режисьора Тим Бъртън по първата книга от поредицата за чудатите деца.
Синаговци ще е домакин на майсторско автошоу по повод 8 март, Международния ден на жената. Площадът във видинското село ще бъде превърнат в специализирано трасе, на което в безопасна среда шофьорски умения ще демонстрират мъже и жени, разделени в два класа. Предвидени са и различни демонстрации на състезателни автомобили и картинги. Автошоуто е..
Видео в социалните мрежи, което показва как специализиран камион изхвърля нерегламентирано фекални отпадъчни води край Видин , предизвика вълна от възмущение. Според публикацията деянието е извършено след село Рупци в посока областния град. За изхвърлянето на фекални отпадъчни води от страна на фирмите, които се занимават с тази дейност,..
Йордан Владев е композитор, аранжор, вокалист, мултиинструменталист, звукорежисьор. Специалностите му са скулптура, композиция и музикална естетика. Творчеството му е доста разнолико – той е автор на музика за театрални, танцови и пантомимни спектакли, пише филмова и амбиент музика, автор е на хорови песни, създава цикъл пиеси по литургични..
16 предложения обсъди и прие на днешното си заседание Общинският съвет във Видин. Най-дълги дискусии предизвикаха инфраструктурните проблеми на региона - строителството на новия път Видин-Ботевград и ремонтът пред Здравната каса в града. " Прекалено дълго време продължава хаосът около Здравната каса . Вече стана известен като "Дупката на..
Войнишкият паметник в центъра на село Долни Лом да бъде предложен приоритетно за извършване на ремонти работи със средства, отпуснати допълнително с постановление на Министерския съвет. Това реши Областната комисия за военните паметници в област Видин на заседание, председателствано от областния управител Ани Арутюнян. Членовете на комисията се..
Днес е Международният ден на бавните обороти или така нареченият "Ден на спокойствието", който вече 12 години се отбелязва по цял свят на 26 февруари. Идеята за този ден принадлежи на италианците, които го честват за първи път през 2007 година. Неговата цел е поне за един ден в годината да поспрем малко, да се замислим и да обърнем внимание на..
На 1 март Радио ВИДИН навършва 16 години . По този повод, във Видин ще бъде представена изложба с творби на ученици от художествени гимназии в страната, участвали в Националния конкурс "По стъпките на Сирак Скитник" , организиран съвместно от БНР, Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен и Община Сливен. Експозицията..
Облачно
Мъгла