Това е една оригинално замислена и доста странна история за безименни чудовища и децата, които тези чудовища ловуват. Защото това не са обикновени деца. Това са децата от мистериозния пансион на още по-мистериозната мис Перигрин. И те са толкова странни и зловещи, че май никога не са съществували в действителност, освен във въображението на един леко изветрял възрастен мъж.
Шестнадесетгодишният Джейкъб е израснал с пленителните разкази на дядо си Портман за войната, по време на която бил дете и попаднал в странно сиропиталище на остров Кеърнхолм, скрит някъде из мъгливия Уелс. Джейкъб обаче е достатъчно голям, за да си даде сметка, че дядо му вероятно просто е малко луд. И все пак разговорите със смахнатия дядо са някакви разнообразие в иначе безкрайно скучното ежедневие на тийнейджъра. Всъщност май единственото такова. Може би на това до голяма степен се дължи и близката връзка между дядо и внук. И всичко върви горе-долу нормално и рутинно, докато дядо Портман не умира при зловещи обстоятелства, заричайки внука си да бяга, за да търси спасение на острова, за който цял живот му е разказвал, подготвяйки го за… какво? Спасение от какво?
Каквото и да е имал предвид дядото, Джейкъб се оказва абсолютно неподготвен за ужаса, в който попада, когато тръгва с баща си да търси истината. И започва да съжалява, че се е оплаквал от сивото си, скучно ежедневие. Че е искал разнообразие, искал е, но не чак такова, не и на такава цена. Преследван от безформени и безименни създания без да знае защо, той поема на пътешествие от което няма връщане, в издирване на място и хора, в чието съществуване не вярва, защото историите за тях звучат твърде смахнато, за да са истина. И твърде ужасно. Малка утеха е може би това, че насред целия ужас някак си открива любовта в лицето на деликатната Ема Блум, а мис Перигрин… Е, тя далеч не е онова, което Джейкъб очаква, нито пък което читателят очаква всъщност.
В своя необикновен роман "Домът на мис Перигрин за чудати деца" американският кинематограф и журналист Рансъм Ригс създава една наистина необикновена история, поднесена по всички правила на изкуството на фентъзито и хоръра, използвайки едновременно похватите и на литературата, и на фотографията. Самото оформление на книгата играе не по-малка роля за въздействието от разказа. В нея има безброй черно-бели фотографии, сякаш изпаднали от забравен стар албум. Необичайни фотографии на необичайни деца. Всички онези, за които разказва дядо Портман до самата си смърт и в които Джейкъб не вярва, но тръгва да търси с надеждата измислиците да не са измислици. Защото да се изправи сам срещу чудовищата звучи по-ужасяващо от всичко друго.
А чудовищата… те съществуват. И отново са тръгнали на лов за чудати деца! На лов за Джейкъб!
Снимките са онзи допълнителен герой в историята, който ѝ придава смущаваща достоверност. Защото те са истински. И колкото повече ги гледаш, толкова по-натрапчиво става това тревожно подозрение, че някъде там може би наистина има един тайнствен остров, скрит в мъглите на Уелс, с един злокобен изоставен пансион за сираци с необикновени дарби.
Още преди да отвориш книгата, дори и само заради корицата ѝ, очакваш класическа история за призраци. И тя е точно това, но… Точно така. Не съвсем. Оказва се, че е една почти класическа история за призраци, в която няма нито един призрак! Което не означава, че не е точно толкова страховита. Напротив! Защото в нея има чудовища. И герои, които не искат да бъдат такива.
"Домът на мис Перигрин за чудати деца" е зловеща по най-добрия възможен начин. Без да е истинска история на ужасите, но вдъхваща страх с всяка страница. Точно като страхът, който усещаш преди да скочиш от високо. История за пътуване във времето, за любовта, за ужаса на войната, което може би я прави особено актуална днес, за приятелството, изборите, които правим и цената, която сме готови да платим в името на онова, в което вярваме. За компромисите, които сме готови да направим (или не) и в името на какво. За границите, които сме готови да преминем и онези, които браним най-безкомпромисно. Почти невидими граници, точно като чудатите деца от сиропиталището на мис Перигрин.
През 2016 г. беше и премиерата на филм на режисьора Тим Бъртън по първата книга от поредицата за чудатите деца.
Всяко едно слънчево изгаряне в дългосрочен план означава риск от сериозни заболявания на кожата, включително и от рак. Това предупреди доц. Ива Гаврилова, хирург онколог, член на Българското дружество по дерматоонкология. Тя обясни също, че слънчевото изгаряне може да настъпи неусетно и на най-различни места. "Алармирам, че не е задължително да..
Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за едно дете той често е неразбираем, дълбоко емоционален и понякога - травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати..
Ново горещо предизвикателство , което води след себе си тежки последствия . Така определи лятото , което се " очертава като второто най-горещо ", климатологът Симеон Матев . "Настоящото лято е поредното горещо. Миналогодишното беше най-топлото до момента както в историята на България, така и в историята на Северозапада, а това лято е по..
Срещаме се с една млада талантлива дама - Мария Спасова , която вече не е непознато име за вас. Представяли сме ви нейни песни и преди - с характерния ѝ стил, улавящ едновременно нежност и сила. Родена в Берковица и израснала в Монтана, Мария носи в себе си едновременно чара на Северозапада и усещането за големия град. Сега тя се завръща с..
Село Бранковци е на 200 километра от София, където се решават важните дела в държавата и на 40 от Видин, областния град, но пътят до там спира автомобилите. Хората се събират на площада три пъти седмично, когато пристига колата с хляба. "Само той ни е и връзката. И идва един път пощата... Малко хора сме. Хляб карат през ден."..
В Девета н еделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството. "Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага..
9-годишно момиче от Козлодуй посети всички 100 места, включени в Движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и получи Златна значка от Българския туристически съюз /БТС/. От съвсем малка Калина Христова обикаля със семейството си най-хубавите места в страната - природни забележителности, исторически обекти и музеи. Така..
Ясно
Разкъсана облачност