Пенсионирана учителка извеза гоблен, посветен на Белоградчишкото въстание

"Аз по принцип се занимавам с гобленарство и един мой ученик, Иван Божинов, веднъж ми се обади... миналата година, след първи юни ми се обади и каза: "Госпожо, нека да направим нещо да се знае, че и нашият край е участвал в борбата по време на турското робство". Викам: "Иване, аз освен да направя някакъв гоблен - друго не бих могла да направя. Това ми е хобито, това ми е релаксата и необходимостта по някой път". Така че, от там дойде идеята, фактически идеята е на Иван. Да се знае, че е имало такова въстание и в нашия край... Започнах да го правя, но първо ми трябваше да прочета, да видя точно как стоят нещата, как е организирано, кои са участвали... Нямах схема и всичко трябваше да бъде в главата ми, имената си записах на инициаторите, на ръководителите на отрядите, които са започнали въстанието... Защо се съгласих - защото, фактически, моето потекло е някъде там от Балкана, от Боровица и от страната на баща ми, и от страната на майка ми са пак от Боровица. И съм ходила там, обичам, Белоградчик много ми харесва, още от дете. Водили са ме там много пъти, водила съм там деца на екскурзия много пъти. Харесвам си го нашия край, харесвам си Белоградчик и затова".

На гоблена е избродирана картата на България, извезани са имената на инициаторите на въстанието, вградени са снимки. Показани са и трите града, които са участвали във въстанието, разказа Йорданка Велева:

"На инициаторите са имената, там и е показано, така като гледаш, в горния ляв ъгъл, са показани трите града Видин, Лом и Белоградчик, които са участвали фактически във въстанието. И каква е била целта - да се превземат тия градове и да се освободят, да се премахнат издевателствата, които турците са си позволявали. Това е фактически записано вътре в картата. Вътре в картата още е записано къде се е взело решението. Взело се е още предишната зима - 1849 година зимата в Раковишкия манастир и отстрани, отдясно, е показан точно Раковишкият манастир... на снимка. Снимките са залепени там. От другата страна- отляво , са портретите на Цоло и на другите участници, които са инициаторите на въстанието. След това вдясно под снимката на Раковишкия манастир е снимката на обсадата на десетте дни, когато Белоградчик вече е обсаден... Първите трима, които са инициаторите, са пленени и са измъчвани доста, в калето са затворени, измъчвани са и накрая са обезглавени. Главите им са отнесени във Видин, за да се разпространява в цялата област - за назидание на другите. И последната снимка вдясно, черно-бяла, която е, това са главите на убитите въстаници и специално на тези тримата инициаторите".

Въстанието в Северозападна България, Видинското въстание или Белоградчишкото въстание срещу османската власт, е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България. Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско, Белоградчишко. Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва, както е определено, на 1 юни.