В нашия живот Христос никога не ни оставя

"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, братя и сестри, ние четохме неголяма история от земния живот на нашия Господ Иисус Христос за това как обикновен човек ходел по водите според Словото Божие. Христовите ученици плавали в лодка по морето, което достатъчно силно се вълнувало. Те виждат как Христос Сам идва по водите към тях. Отначало малко се изплашили и помислили, че това е призрак. Но когато се убедили, че това действително е Христос, тогава апостол Петър казал: "Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата" (Мат. 14:28). Христос казва: "Дойди!". Апостолът действително стъпва на вода и спокойно върви, сякаш това е някаква твърд. Но изведнъж той забелязва, че около него действително се надигат вълни, вятърът е много силен. Той започва да се бои и потъва. Но редом е Христос и апостолът се обръща към Него Той да му помогне. Христос му подава ръка и го упреква, че вярата му е малко.

В нашия живот Христос никога не ни оставя. Неговата милост се простира към нас, грешните дотолкова, че Той е готов да ни подаде ръка във всяка житейска ситуация. Важно е това, че Той чака от нас молби. Той  не може да влезе в нашия живот насила. Мнозина например казват: "Как Бог не забелязва насилието и войните, и нищо не поправя?" На него му е нужно човек да отвори сърцето си, да Го повика при себе си, та Спасителят да дойде при него, да Се въдвори в неговото сърце и в неговия живот. Тогава всичко действително ще започне да се поправя. Така направил апостол Петър. Той помолил за помощ и мигновено твърдата, крепка ръка на Христа Спасителя го измъква от бездната.

Нашата вяра – това не е просто вяра в това, че зад прозореца вали дъжд, макар и да не се вижда. Това още е и доверие в това, че дъждът сега е нужен. Дъждът прави много добро: полива зеленчуците и плодовете, поникват тревите. Така и нашата вяра в Христа. Ние, разбира се, вярваме, че Той съществува. Но не винаги имаме доверие към Него. От доверието твърде много зависи. Затова, протягайки ръка Христос очаква, че ние ще имаме не само вяра, но и доверие, че Неговата ръка ще ни поведе в нужната посока. Когато срещаме в своя живот скърби и трудности ни се струва, че не виждаме  Божията ръка.  Но трябва да се доверим  и да отдадем нашия живот на Него и тогава точно Той ще го поправи. Може би не така, както ние искаме и по-добре, че не е така, както искаме, а така, както Му е угодно, по Неговата воля. Ето защо е много важно да поставим в сърцето си тези думи, които един от светиите винаги е повтарял за себе си в своята скръб: "Не както аз искам, но както Бог иска". Тогава Божията ръка ще бъде винаги в нашия живот. Амин."

Йерей Олег Шабалин

В рубриката "Съвременна Библия" –тази година близо до входната ни врата, две неуморни лястовички отгледаха общо девет пиленца. Тези създания следват пътя, определен от Създателя им. Живеят в Божието решение за живота им. Това трябва да правим и ние. Не го правим, защото стъпваме на грандиозния си интелект. Имаме пълна вяра в себе си. Обърнали гръб на Бога, търсим независимост във взимането на решения. Може би затова и в най-радостната ни песен стоим далеч от онова весело чуруликане на лястовичките, кацнали до входа на моето жилище.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.