Кризата се отрази най-много на хранителните стоки. Горивото скочи, после падна, но цените на храните си остават високи. Хлябът, който си купувам, беше 90 евроцента, сега е 1,30 евро. И това за последните 4-5 месеца. Олиото беше 1,20 евро, после тръгна на 1,40, а сега е 3,50 евро... Зехтинът, тук се ползва много зехтин, той не е скочил. Месото също поскъпна. Всичко поскъпна - и захарните изделия, и зеленчуците. Рибата и рибните продукти са предпочитани тук и винаги са си били скъпи. Въпреки това се купуват, независимо от цената. Наемите на жилищата също много се вдигнаха. Един апартамент, който струваше 300-400 евро, сега е 700 евро и то в квартал, който не е добър за живеене. Става въпрос за квартал, който не е безопасен, в смисъл, където има престъпност и проблеми с една дума. За такъв апартамент 600-700 евро е много. А престъпност тук има. И не само заради бежанците се увеличава. При испанците също има голяма престъпност. Аз работя с хора и виждам доста неща. Работя във фирма за коли под наем и твърдя, че с чужденци се работи по-коректно, отколкото с испанците.
Все по-често си мисля за България. Не ми се остава вече тук. Иска ми се след пенсия да си се върна вкъщи. В Испания пенсионната възраст за жените е 65 години. Тук много българи работят на черно без трудови договори. След време те могат да разчитат на социална пенсия, която тук е 450 евро, което също не е много. На другите българи пенсията, която могат да получат от Испания се изчислява според трудовия им стаж в страната. Те също не са много големи, заради изискванията. Може и да увеличат пенсиите след време, не знам. Но хазната е празна и тук.
Във Валенсия има доста българи. Мъжете най-често работят като шофьори на камиони и в строителството. Жените чистят къщи и работят като сервитьори по барове и ресторанти. Вече не обръщат особено внимание на болните от коронавирус, защото казват, че нямат пари. Дори тестът ти да е положителен, след като ти спре температурата, вече можеш да отиваш на работа. Дори болничен не ти дават. За младите, които тук са родени или са дошли като ученици, животът е по-нормален. Те продължават или в университет или започват работа по някоя професия. За родителите им обаче е трудно да се реализират тук. То няма работа за самите испанци, камо ли за нас..."
Цялото интервю- в звуковия файл
Приятно слушане. Темите: През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов . Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Ще разберем как във видинското село..
Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост , посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно - свети Йоан Лествичник . "Духовната стълба на свети Иоан именно е способна..
Има един млад човек от Северозапада, за когото солта е не просто подправка в кулинарията, а нещо много повече - изразно средство в портретното изкуство, което създава. Денис Алиев е художник, но вместо с четка и бои, рисува с готварска сол. Талантливият творец е роден в Долни Дъбник, но живее и работи в София. Преди 10-ина години случайно..
Преди няколко години, фотографът и журналист Антонина Лозанова от Видин, с която сме ви срещали многократно, заедно с актьора Ивайло Петков, създават уникално и вдъхновяващо риалити предаване в YouTube, наречено „При рода на село“. Проектът им бе насочен към млади хора, които искат да се запознаят с българските традиции и обичаи, като..
Фондация "Подкрепа за реализация" се включи като съорганизатор в спортно събитие за хора със специални потребности, инициирано от Спортен клуб "Обединен спорт за всички". Проявата беше със съдействието на Община Видин. Домакин на срещата беше Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", а като доброволци в събитието..
„Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова е точно обратното на онова, което казва заглавието в опит да прикрие истинските качества и на самата авторка, и на нейната книга. Това всъщност е историята на една жена с много качества, в това число с огромно чувство за хумор и самоирония, съизмерими само с броя и размерите на дилемите и..
Реставрирането на мебели е, когато възстановяваме старото си обзавеждане до първоначалния му вид по функционалност или подновяваме финишните му покрития. Обновяването има различни техники, които изискват много устременост, търпение и внимание. Трябва да отбележим обаче, че не всички мебели подлежат на реновиране или реставриране..