Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Екоорганизации връщат изчезнали птичи видове у нас

Снимка: ПП Врачански Балкан

Белоглави и черни лешояди населяват територията на Врачански Балкан. За да се стигне дотук, екологични организации изминават дълъг път, защото двата вида от дълги години не са срещани в страната. В района са пуснати над 50 белоглави лешояда, внесени в страната предимно от Испания и Франция. Природозащитниците са изградили площадка за подхранване и адаптационната волиера над село Долно Озирово в община Вършец. Волиерата е 10 на 25 метра, между 2 и 4 метра е висока, в нея лешоядите престояват до една година, които организациите внасят в България и след това се освобождават в природата. Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици основно е човекът, който наблюдава процеса по възстановяване на вида на територията на "Врачански Балкан".

"Всъщност това беше една много стара идея още при създаването на природозащитните дружества в България, говорили сме си и сме си мечтали да могат да се възстановят такива изчезнали животински видове, в случая лешояди. И започнахме с колегите от "Зелени Балкани", Фонд за дивата флора и фауна, нашето Дружество за защита на хищните птици, тук на местна територия ние сме в партньорство с Природен парк "Врачански Балкан". Това се реализира и с много други организации, които ни съдействат - БАБХ, това са Общини, различни фермери на места. За нас това е един пример как за да се случат тези неща с лешоядите, бяха нужни усилията на много хора и организации за над 20 годишен период от време. Внасяме птици от Испания, от Франция и от зоопаркове", каза Георги Стоянов.

Проектът по възстановяване на вида е започнал през 2004 година Природният парк "Врачански Балкан" е едно от четирите целеви места по този първи проект. В природата са освободени над 50 белоглави лешояда от реинтродуцираните птици (бел.ред.-внесените и адаптирани в страната птици). В момента броят им е около 70. Първото освобождаване на птици става през 2010 година. 2015 година е установен първият случай на успешно загнездила двойка и съответно първото малко излюпено във Врачански Балкан белоглаво лешоядче. След това успешните двойки се увеличават.

"Тази година сигурно има 12 малки, като допускам, че може да има още единични двойки, но не повече от една-две, според мен. Ние направихме на няколко пъти внасянето на птиците, освобождаването.", каза Георги Стоянов.

От три години във Врачански Балкан се работи и за връщането на черните лешояди. До момента са пуснати близо 30 птици. Тази година е забелязана и първата гнездяща двойка черни лешояди. 

Разходка и наблюдение на белоглави и черни лешояди организират на 3 септември във Врачанския Балкан. Поводът е Международния ден на лешоядите. Еколозите извършват постоянни наблюдения на лешоядите във Врачанския Балкан, включително и на гнездата, в които са излюпени малките. На едно такова място да наблюдение, Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици разказа за грижите, които се полагат за възстановяване на вида:

"Районът е централен. Тези големи скални масиви, всъщност те много често прелитат над тях. Така наречената Згориградска стена, тука гнездят и част от белоглавите лешояди. Освен тези скали гнездови има в източна посока към Искърския пролом, има на още две места скали, където гнездят лешояди. Основната колония се намира до голям венец отвесни скали до връх Стрешер. Черните лешояди на този етап имаме една двойка, която гнезди тази година. Тя не е тук във "Врачански Балкан", ами е малко по-встрани в западна Стара планина."

Черните лешояди гнездят по дървета, много рядко по скали, както белоглавите. В нашето съвремие проблемът за тях е, че са изрязани подходящите дървета за гнездене на карталите. За да помогнат на освободените черни лешояди да останат на наша територия, еколозите освен че ги подхранват, правят и гнезда на подходящите дървета.

Организацията "Зелени Балкани" работи за връщането в природата на още един изчезнал допреди години вид - белошипите ветрушки. Градимир Градев е доктор по екология, част от екипа на "Зелени Балкани" над 20 години. Работата му е свързана с опазване на хищни птици - царски орли, белошипа ветрушка, лешояди. В момента работи за опазване на белошипата ветрушка - това е друг вид птица, който възстановят от организацията, след като е изчезнал от страната ни. Тава са едни от най-колоритните соколчета, които се срещат в България, пък и в Европа, смята Градимир Градев:

"Белошипата ветрушка е една от най-често разпространените птици в миналото, не само в България, но и в Европа. Тя е по принцип хищна птица, храни се с жива плячка, ловува, но за разлика от другите видове хищни птици тя гнезди близо до хората. Храни се с насекоми, дребни гризачи. Обикновено са по няколко двойки на едно и също място. Другото много интересно нещо е, че мигрира, прави дълги класически миграции от България на юг."

Мястото, на което зимува е отдалечено от размножителните територии на 3500-4000 километра. Еколозите са установили, че птиците от България зимуват в Нигерия, Чад. В края на миналия век видът изчезва от България. Последните регистрирани гнездови находища в България са в началото на 90-е години. Дълги години няма доказано място, на което видът да се размножава и отглежда потомство. Това е една от причината от "Зелени Балкани", подобно програмата с лешоядите, да се захванат с възстановяване на този вид в природата на България. Първата стъпка са специализираните клетки за изкуствено размножаване в Спасителния център на организация.

Първите белошипи ветрушки идват от един германски зоопарк. През 2012 - 2017 с европейски средства ветрушки се внасят от Испания и се адаптират в страната. Така се възстановяват първите гнездящи колонии в Сакар планина.

Още за усилията на еколозите да върнат изчезнали видове може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Сдружение поде кампания "Сърце на колела - за Северозапада"

Сдружениe "Кауза Северозапад" -Монтана започна кампания "Сърце на колела - за Северозапада" . За да достигнат до повeче хора, от неправителствената организация имат нужда от собствен превоз. Причината е разрасналата се изключително бързо програма за хранително подпомагане, каза председателят на сдружение "Кауза Северозапад" Теменужка..

публикувано на 13.05.25 в 14:43

Видински ученици завоюваха седем отличия на национален фолклорен конкурс

Ученици от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин се върнаха със седем отличия от участието си в Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада”, организиран от Общински младежки дом – Монтана. Наградите са в раздел "Народно пеене". Учениците са завоювали шест първи места и едно второ, каза техният преподавател Живка Сливенова:..

публикувано на 13.05.25 в 14:00

Село Периловец е с нов кметски наместник след сигналите за насилие

Нов кметски наместник има вече в село Периловец, община Бойница. Това е Галина Вакарицова, която е кмет на близкото село Раброво. Припомняме, че преди месец, хората от село Периловец се оплакаха за няколко случая на насилие и побой от страна на тогавашния кметски наместник Михаил Флоров.  За новото назначение говори кметът на община..

публикувано на 13.05.25 в 13:00

Видинска детска градина празнува юбилей

Тази година се навършват 50 години от създаването на Детска градина "Русалка" във Видин. Сградата ѝ е построена през 1975 година от химическите заводи и е наречена първоначално ДГ "Химик", разказва директорът на детското заведение  Красимира Виденова . През 2002 година към нея се присъединява Детска ясла №3, когато и се преименува на ДГ..

публикувано на 13.05.25 в 12:05

Ваксините срещу варицела и връзката им с деменцията

Ваксината срещу варицела да стане задължителна, предлагат здравните власти у нас. В момента тя е препоръчителна и може да се направи след навършване на 12-месечна възраст. Статистиката показва, че годишно у нас от варицела боледуват около 30 000 деца, като най-засегната е възрастовата група от 1 до 4-годишна възраст.  Какво представлява..

публикувано на 13.05.25 в 12:00

Психолог от Видин с хоби "Приключения на мотор"

Днес в "Минутите на редактора" ви срещаме с психолога Крум Крумов. Той е родом от Видин, но от години живее и работи в София. В свободното си време обича да свири на барабани и е барабанист на рок група "Mhz". Освен това от няколко години е собственик на мотор и е открил у себе си духа на пътешественика. Съвсем наскоро създава и собствен..

публикувано на 12.05.25 в 17:00
Теди Генова, психолог

Самооценката - как се формира и как влияе на живота ни

Днес в рубриката, в която насочваме вниманието ни към психичното здраве, ще си говорим за самооценката. Това е начинът, по който виждаме и оценяваме себе си - своите качества, способности, външен вид, постижения и дори мястото си в света. Тя не се ражда с нас, а се изгражда постепенно, още от детството, чрез думите и поведението на родителите,..

публикувано на 12.05.25 в 16:30