Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Екоорганизации връщат изчезнали птичи видове у нас

Снимка: ПП Врачански Балкан

Белоглави и черни лешояди населяват територията на Врачански Балкан. За да се стигне дотук, екологични организации изминават дълъг път, защото двата вида от дълги години не са срещани в страната. В района са пуснати над 50 белоглави лешояда, внесени в страната предимно от Испания и Франция. Природозащитниците са изградили площадка за подхранване и адаптационната волиера над село Долно Озирово в община Вършец. Волиерата е 10 на 25 метра, между 2 и 4 метра е висока, в нея лешоядите престояват до една година, които организациите внасят в България и след това се освобождават в природата. Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици основно е човекът, който наблюдава процеса по възстановяване на вида на територията на "Врачански Балкан".

"Всъщност това беше една много стара идея още при създаването на природозащитните дружества в България, говорили сме си и сме си мечтали да могат да се възстановят такива изчезнали животински видове, в случая лешояди. И започнахме с колегите от "Зелени Балкани", Фонд за дивата флора и фауна, нашето Дружество за защита на хищните птици, тук на местна територия ние сме в партньорство с Природен парк "Врачански Балкан". Това се реализира и с много други организации, които ни съдействат - БАБХ, това са Общини, различни фермери на места. За нас това е един пример как за да се случат тези неща с лешоядите, бяха нужни усилията на много хора и организации за над 20 годишен период от време. Внасяме птици от Испания, от Франция и от зоопаркове", каза Георги Стоянов.

Проектът по възстановяване на вида е започнал през 2004 година Природният парк "Врачански Балкан" е едно от четирите целеви места по този първи проект. В природата са освободени над 50 белоглави лешояда от реинтродуцираните птици (бел.ред.-внесените и адаптирани в страната птици). В момента броят им е около 70. Първото освобождаване на птици става през 2010 година. 2015 година е установен първият случай на успешно загнездила двойка и съответно първото малко излюпено във Врачански Балкан белоглаво лешоядче. След това успешните двойки се увеличават.

"Тази година сигурно има 12 малки, като допускам, че може да има още единични двойки, но не повече от една-две, според мен. Ние направихме на няколко пъти внасянето на птиците, освобождаването.", каза Георги Стоянов.

От три години във Врачански Балкан се работи и за връщането на черните лешояди. До момента са пуснати близо 30 птици. Тази година е забелязана и първата гнездяща двойка черни лешояди. 

Разходка и наблюдение на белоглави и черни лешояди организират на 3 септември във Врачанския Балкан. Поводът е Международния ден на лешоядите. Еколозите извършват постоянни наблюдения на лешоядите във Врачанския Балкан, включително и на гнездата, в които са излюпени малките. На едно такова място да наблюдение, Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици разказа за грижите, които се полагат за възстановяване на вида:

"Районът е централен. Тези големи скални масиви, всъщност те много често прелитат над тях. Така наречената Згориградска стена, тука гнездят и част от белоглавите лешояди. Освен тези скали гнездови има в източна посока към Искърския пролом, има на още две места скали, където гнездят лешояди. Основната колония се намира до голям венец отвесни скали до връх Стрешер. Черните лешояди на този етап имаме една двойка, която гнезди тази година. Тя не е тук във "Врачански Балкан", ами е малко по-встрани в западна Стара планина."

Черните лешояди гнездят по дървета, много рядко по скали, както белоглавите. В нашето съвремие проблемът за тях е, че са изрязани подходящите дървета за гнездене на карталите. За да помогнат на освободените черни лешояди да останат на наша територия, еколозите освен че ги подхранват, правят и гнезда на подходящите дървета.

Организацията "Зелени Балкани" работи за връщането в природата на още един изчезнал допреди години вид - белошипите ветрушки. Градимир Градев е доктор по екология, част от екипа на "Зелени Балкани" над 20 години. Работата му е свързана с опазване на хищни птици - царски орли, белошипа ветрушка, лешояди. В момента работи за опазване на белошипата ветрушка - това е друг вид птица, който възстановят от организацията, след като е изчезнал от страната ни. Тава са едни от най-колоритните соколчета, които се срещат в България, пък и в Европа, смята Градимир Градев:

"Белошипата ветрушка е една от най-често разпространените птици в миналото, не само в България, но и в Европа. Тя е по принцип хищна птица, храни се с жива плячка, ловува, но за разлика от другите видове хищни птици тя гнезди близо до хората. Храни се с насекоми, дребни гризачи. Обикновено са по няколко двойки на едно и също място. Другото много интересно нещо е, че мигрира, прави дълги класически миграции от България на юг."

Мястото, на което зимува е отдалечено от размножителните територии на 3500-4000 километра. Еколозите са установили, че птиците от България зимуват в Нигерия, Чад. В края на миналия век видът изчезва от България. Последните регистрирани гнездови находища в България са в началото на 90-е години. Дълги години няма доказано място, на което видът да се размножава и отглежда потомство. Това е една от причината от "Зелени Балкани", подобно програмата с лешоядите, да се захванат с възстановяване на този вид в природата на България. Първата стъпка са специализираните клетки за изкуствено размножаване в Спасителния център на организация.

Първите белошипи ветрушки идват от един германски зоопарк. През 2012 - 2017 с европейски средства ветрушки се внасят от Испания и се адаптират в страната. Така се възстановяват първите гнездящи колонии в Сакар планина.

Още за усилията на еколозите да върнат изчезнали видове може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Боряна Миткова

Видинчанка ще представи България на конкурса "Мисис Свят"

Днес ви срещаме с видинчанката, която наскоро спечели титлата "Мисис България" 2024 година. Красавицата се казва Боряна Миткова и е българката с най-много титли за красота. Боряна е на 30 години, родом от Видин. Семейна е от 13 години, има малко момченце на две години. Мъжът ѝ също е от крайдунавския град, но от около 7 години живеят в София...

публикувано на 04.02.25 в 17:05
Ясмина Витанова и Симона Георгиева бяха отличени на училищен турнир.

Видински ученици разработват бизнес идеи

Дванайсетокласничката Ясмина Витанова от ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” във Видин се класира на първо място със своята бизнес идея „Система за сигурност -DRON PATRUL X“ в провелия се втори етап на училищния кръг от националното състезание „Най-добра бизнес идея“ .  На второ място се нареди Симона Георгиева от същия клас. Нейната бизнес идея..

публикувано на 04.02.25 в 15:00

Алманах "Под лъчите на слънцето" отново набира произведения

Започна набирането на литературни и художествени произведения за дванадесетия Алманах "Под лъчите на слънцето" , издаван от Конфедерация на българските писатели, клон Враца.  Сборникът включва проза, поезия, картини. В миналогодишното издание участваха 70 творци от цяла България, казва един от редакторите и съставителите му  Глория Костадинова -..

публикувано на 04.02.25 в 14:00

Излезе от печат втората книга на видинска авторка

Видинската авторка Лилия Маринова издава втората си книга. Повестта носи заглавието "Само ако повярваш" . Това е разказ за превратностите в живота на една млада жена, които тя трябва да преодолее. По какъв начин, разказва авторката Лилия Маринова: "Книгата се роди преди няколко години... Тогава се роди заглавието, после сюжетът.....

публикувано на 04.02.25 в 13:00

95 години навършва железопътната гара в Зверино

През тази година се навършват 95 години от откриването на гарата в най-голямото мездренскко село Зверино. През 1897 година започва да се строи отсечката на жп линията, която преминава през Зверинското землище. Тази линия е строена от чужденци, повечето от които са италианци. По време на строежа са настъпили известни промени в еднообразния живот на..

публикувано на 04.02.25 в 08:36

Дегенеративните ставни заболявания се подмладяват

Има съществено подмладяване на дегенеративните ставни заболявания. Ако доскоро се смятало, че хората до 50-годишна възраст не са засегнати, то напоследък става ясно, че не е така. Дори хора между 30 и 50-годишна възраст проявяват признаци на артрозна болест, каза ревматологът д-р Галина Станчева от Видин. По думите ѝ, дегенеративните заболявания са..

публикувано на 03.02.25 в 17:23

Какви грижи полага Община Видин за дърветата в градската част?

За орязани дървета във видинския квартал "Съединение" сигнализираха преди дни в социалната мрежа Фейсбук живеещи в района. Резитбата се извършва от служители на Общинското предприятие "Чистота, озеленяване и благоустройство", но според някои видинчани тя е неправилна и твърде нещадяща дърветата. Други пък са доволни, предвид големия брой птици,..

публикувано на 03.02.25 в 17:00