12
В същото време Нена трябва да се върне в България, за да продължи предписаните ѝ процедури и постепенно губи надежда за справедливо приключване на случая. И така до деня, в който съдбата ѝ се усмихва в лицето на италианско семейство, с което се е запознала по времето на престоя ѝ в болницата. Случайно ги намира във Фейсбук, а те след като разбират, че тя не е получила обезщетение след катастрофата, я канят у тях и дори ѝ предлагат своя адвокат. 
сестрите като идваха обясняваха всяка инжекция или лекарство за какво е. Направи ми силно впечатление, защото при нас в болниците не е така. Идваха по два-три пъти на ден и питаха дали имам болки и как се чувствам. Операцията ми трая три часа и половина, не съм усетила нищо, нямах и болки. Травмата обаче беше сериозна и лечението ми трая година. Много сложно беше. Изобщо не вярвах, че отново ще мога да си служа с тази ръка. Когато се върнах в България и тръгнах на терапия, попитах ортопеда дали ще се оправя някога и той ми каза: Ще се оправиш, защото си попаднала на добри лекари... Какво още да кажа за болницата - изрядна хигиена и чистота навсякъде. Добро обслужване. Когато ме доведоха останах първо на количка в коридора, защото нямаше места, но на другия ден след операцията ме вкараха в стая с други. Не правеха разлика дали си българин или италианец. Абсолютно никаква разлика. В стаята бяхме две жени. Всяка сутрин стаята се чистеше, бельото се сменяше през ден. Изобщо - високо ниво на обслужване..."
"Аз съм много признателна на тези хора. Доволна съм по принцип и от италианците, независимо, че някои българки имат друго мнение по въпроса. Сменила съм 12 жени и само на едно място не случих. Италианците не са лоши хора. Те са земни хора и аз не мога да кажа лоша дума за тях. В това семейство, 50 дни аз не съм купила и една филия хляб. Изцяло бях на тяхна издръжка. Аз нямах никакви пари. Останахме приятели, като братя сме. Много съм доволна, сега ги очаквам да ми дойдат на гости.""Всичките ми близки ми казваха да се откажа, защото няма да спечеля, но аз се доверих на адвокатката си и не съжалявам, защото тя бе моя шанс. В съда не съм ходила. Всичко направи адвокатката - тя водеше делата ми. Много добра беше. Спечели ми обезщетение, каквото никога не съм вярвала, че ще получа в чужда страна и то след толкова време от инцидента..."
След като печели делото Нена се разплаща първо с всички, които са ѝ помогнали в това изпитание. За нея също остава добра дори за италианските стандарти сума.
"Парите, които получих, ги вкарах изцяло в строителство. Купих къща на сина ми, защото бяхме всички тук накуп. Дадох и на другия син, на внуците и снахите. Парите отидоха, а и здравето си отиде. От чужбина човек си идва малко или повече с разклатено здраве, дори да си бил на добра работа. Българите не могат да свикнат с това, 24 часа да си затворен на едно място. Не можеш да излизаш, когато си искаш - имаш почивка само в неделя и в четвъртък. Аз с това не можах да свикна. Първите месеци, когато ходех да замествам жени, по цял ден плачех. Не можех да издържам по цял ден да съм затворена. После свикнах...
Италианците са хора на живота. Обичат да танцуват, обичат да се разхождат, обичат яденето. Добре живеят и не се лишават от нищо. По-земни са и не случайно живеят по много години - масово са дълголетници. При тях 70-годишните се смятат за млади. А ние гледаме само работата. Така сме устроени. А животът си тече..."
Цялата история на Нена Борисова и интересни подробности за живота в Италия - в звуковия файл
* Снимки: Личен архив
В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане. Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..
21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..
Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..
Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..
Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува. "Моята..
Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..
Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно