12
В същото време Нена трябва да се върне в България, за да продължи предписаните ѝ процедури и постепенно губи надежда за справедливо приключване на случая. И така до деня, в който съдбата ѝ се усмихва в лицето на италианско семейство, с което се е запознала по времето на престоя ѝ в болницата. Случайно ги намира във Фейсбук, а те след като разбират, че тя не е получила обезщетение след катастрофата, я канят у тях и дори ѝ предлагат своя адвокат. 
сестрите като идваха обясняваха всяка инжекция или лекарство за какво е. Направи ми силно впечатление, защото при нас в болниците не е така. Идваха по два-три пъти на ден и питаха дали имам болки и как се чувствам. Операцията ми трая три часа и половина, не съм усетила нищо, нямах и болки. Травмата обаче беше сериозна и лечението ми трая година. Много сложно беше. Изобщо не вярвах, че отново ще мога да си служа с тази ръка. Когато се върнах в България и тръгнах на терапия, попитах ортопеда дали ще се оправя някога и той ми каза: Ще се оправиш, защото си попаднала на добри лекари... Какво още да кажа за болницата - изрядна хигиена и чистота навсякъде. Добро обслужване. Когато ме доведоха останах първо на количка в коридора, защото нямаше места, но на другия ден след операцията ме вкараха в стая с други. Не правеха разлика дали си българин или италианец. Абсолютно никаква разлика. В стаята бяхме две жени. Всяка сутрин стаята се чистеше, бельото се сменяше през ден. Изобщо - високо ниво на обслужване..."
"Аз съм много признателна на тези хора. Доволна съм по принцип и от италианците, независимо, че някои българки имат друго мнение по въпроса. Сменила съм 12 жени и само на едно място не случих. Италианците не са лоши хора. Те са земни хора и аз не мога да кажа лоша дума за тях. В това семейство, 50 дни аз не съм купила и една филия хляб. Изцяло бях на тяхна издръжка. Аз нямах никакви пари. Останахме приятели, като братя сме. Много съм доволна, сега ги очаквам да ми дойдат на гости.""Всичките ми близки ми казваха да се откажа, защото няма да спечеля, но аз се доверих на адвокатката си и не съжалявам, защото тя бе моя шанс. В съда не съм ходила. Всичко направи адвокатката - тя водеше делата ми. Много добра беше. Спечели ми обезщетение, каквото никога не съм вярвала, че ще получа в чужда страна и то след толкова време от инцидента..."
След като печели делото Нена се разплаща първо с всички, които са ѝ помогнали в това изпитание. За нея също остава добра дори за италианските стандарти сума.
"Парите, които получих, ги вкарах изцяло в строителство. Купих къща на сина ми, защото бяхме всички тук накуп. Дадох и на другия син, на внуците и снахите. Парите отидоха, а и здравето си отиде. От чужбина човек си идва малко или повече с разклатено здраве, дори да си бил на добра работа. Българите не могат да свикнат с това, 24 часа да си затворен на едно място. Не можеш да излизаш, когато си искаш - имаш почивка само в неделя и в четвъртък. Аз с това не можах да свикна. Първите месеци, когато ходех да замествам жени, по цял ден плачех. Не можех да издържам по цял ден да съм затворена. После свикнах...
Италианците са хора на живота. Обичат да танцуват, обичат да се разхождат, обичат яденето. Добре живеят и не се лишават от нищо. По-земни са и не случайно живеят по много години - масово са дълголетници. При тях 70-годишните се смятат за млади. А ние гледаме само работата. Така сме устроени. А животът си тече..."
Цялата история на Нена Борисова и интересни подробности за живота в Италия - в звуковия файл
* Снимки: Личен архив
Приятно слушане. Темите: През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов . Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Ще разберем как във видинското село..
Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост , посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно - свети Йоан Лествичник . "Духовната стълба на свети Иоан именно е способна..
Има един млад човек от Северозапада, за когото солта е не просто подправка в кулинарията, а нещо много повече - изразно средство в портретното изкуство, което създава. Денис Алиев е художник, но вместо с четка и бои, рисува с готварска сол. Талантливият творец е роден в Долни Дъбник, но живее и работи в София. Преди 10-ина години случайно..
Преди няколко години, фотографът и журналист Антонина Лозанова от Видин, с която сме ви срещали многократно, заедно с актьора Ивайло Петков, създават уникално и вдъхновяващо риалити предаване в YouTube, наречено „При рода на село“. Проектът им бе насочен към млади хора, които искат да се запознаят с българските традиции и обичаи, като..
Фондация "Подкрепа за реализация" се включи като съорганизатор в спортно събитие за хора със специални потребности, инициирано от Спортен клуб "Обединен спорт за всички". Проявата беше със съдействието на Община Видин. Домакин на срещата беше Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", а като доброволци в събитието..
„Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова е точно обратното на онова, което казва заглавието в опит да прикрие истинските качества и на самата авторка, и на нейната книга. Това всъщност е историята на една жена с много качества, в това число с огромно чувство за хумор и самоирония, съизмерими само с броя и размерите на дилемите и..
Реставрирането на мебели е, когато възстановяваме старото си обзавеждане до първоначалния му вид по функционалност или подновяваме финишните му покрития. Обновяването има различни техники, които изискват много устременост, търпение и внимание. Трябва да отбележим обаче, че не всички мебели подлежат на реновиране или реставриране..
Значителна облачност с дъжд