Най-главна грижа трябва да бъде спасението на нашата душа

"Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който
погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси" (Марк.8:35).

След като ознаменувахме Въздвижението, т. е. издигането, възвисяването на светия Кръст, днес - Неделя след Въздвижение, ние все още сме под неговия знак, който е наше знаме, символ на нашето изкупление, на безпределната Божия любов към нас, на нашето спасение.

Господ Иисус Христос предсказал пред Своите ученици и пред народа Своя земен край. Той изяснил, че трябва много да пострада, че ще бъде отхвърлен от книжниците и фарисеите, ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Апостолите не могли да приемат това с лекота. Те разсъждавали по човешки и не очаквали такава участ за своя Учител. Не могли да си представят Неговото царство, съпроводено с трудове и жертви. Тогава Спасителят обрисувал и живота на Своите последователи. Изяснил им, че никой не може да влезе в Неговото царство, ако не понесе кръста на безкористното служение на другите, ако предварително не се е отрекъл от себе си, ако не е унищожил в себе си своя егоизъм. "Който иска да спаси душата си, ще я погуби – казал Той, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси" (Лука 8:35).

Иисус Христос мислел не само за физическото съществуване на човека, но и за спасението на душата му. За Него душата струва много повече от богатствата на целия свят. Всеки се стреми да постигне нещо в този свят, което ще засвидетелства за неговото съществуване. Всички ние от сутрин до вечер през целия си живот се трудим да печелим, да придобиваме все повече и повече. За съжаление тия грижи в повечето случаи не ни оставят време дори да мислим за душата си.

Човекът не е само тяло, не е само плът, не е само кости, месо, мозък и кръв, не е само химически елементи. Човекът има и душа. И тази душа, по преценката на Спасителя, както чухте от Неговите думи, е по-ценна от целия свят. "Каква полза за човека, казва Той, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Марк 8:36). Ако бихме могли да поставим на везни душата и целия свят, то душата винаги ще натежи. С право Господ пита: "Какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Марк 8:37). Какъв откуп? Никакъв! Спасителят много пъти и в различни случаи е обяснявал истината, че не бива да смесваме вечното с преходното. Всичко каквото виждаме в този свят, всичко това ще загине, както са загинали произведенията на хората, които са живели преди нас. Ще загине и цялата земя. Човешката душа обаче е безсмъртна и вечна. Нея не можем да мерим и ценим с нещо, което ще загине. Човешкото тяло може да се радва на временни наслади и придобивки и да търпи само временни мъки и наказания. А човешката душа ще получи или вечна награда и блаженство, или вечни мъки и страдания. Мислим ли ние за това, спомняме ли тази истина при всекидневните си занимания? Ако живеем и работим с мисълта си, че има вечен живот за душата ни, ние сме истински последователи Христови. Ако ли пък забравим душата си и се трудим само за придобиване неща от този свят, ние по нищо не се различаваме от езичниците. "Който иска да спаси душата си, ще я погуби..." (Марк 8:35).

Нека бъдем винаги готови да изповядваме Христа, да го проповядваме със слово и дело. Защото Спасителят казва в днешното евангелие: "Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марк 8:38). Да бъдем готови да дадем душата си, своята грешна и нещастна душа, за да дадем възможност на Бога да ни създаде чиста и свята душа, която да бъде достойна да се нареди между праведниците в Царството небесно! Амин!

В рубриката "Съвременна Библия" – "…ново общество е възможно само ако в процеса на изграждането му се формира и нов тип човек…" Така твърди Ерих Фром в книгата си "Да имаш или да бъдеш" (1976). Ерих Фром бил атеист, но достигнал - волно или неволно, да признае библейската истина: ново небе и нова земя са за нови хора. Фром не е единственият! За нуждата от "новия човек" пишат Маркс, Енгелс, а дори и Ленин! Защо тези богоборци стигат до съгласие с Книгата, която отхвърлят? Защото са добри анализатори. Дори без да вярва в Бога, човек може да анализира и да стига до съгласие с правотата на библейските изводи. Това, което не може да направи е да продължи нататък. Нататък се продължава с Бога. Фром, Маркс, Енгелс - всички те търсят "новия човек", който само Бог може да роди.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.