Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Папратите - какво знаем и не знаем за тях

Снимка: Радио ВИДИН

Папратите продължават да играят важна роля в природата, макар и да не са толкова познати. Въпреки, че хората ги смятат за примитивни растения, не са такива. Това висши растения, които се появяват още преди динозаврите, отличават се от всички останали висши растения по начина на размножаване- чрез спори. Защо? Ще разберем от Красимир Лаковски- от Враца. По професия е архитект. Последните години едно от неговите хобита е да изследва папратите, въпреки че, както казва, не са точно хоби, защото му отнемат прекалено много време.

Папратите са нещо, което не е от най-познатите и най-интересните за болшинството хора, но всъщност се оказва, че наистина са играли важна роля в живота на хората и сега продължават да играят важна роля в природата, макар и да са непознати. Първо - това са първите сухоземни растения, които се появяват след като животът възниква във водата в океаните и след това излиза на сушата и това са първите висши растения, които се появяват още преди динозаврите, не по време на динозаврите, преди тях. Едно време не е имало гори във вида, в който са сега, а са били, както донякъде ги гледаме по филмите, горите са се състояли от дървовидни папрати. Т.е. сегашните уж тревисти растения, които обаче са увеличени неколкократно и са достигали до 20-30 метра височина. Това са видове, които са изчезнали в момента, но сега имаме други подобни на тях, които макар и в по-дребен мащаб пресъздават тази реалност и се оказва, че много от тях са до такава степен непознати, че в момента, в който ги открием и разберем за тях, те вече са под угрозата да изчезнат", разказа Красимир Лаковски.

Опасностите пред разпространението на папратите са човешката дейност и климатичните промени. Растенията заемат специфични местообитания. Като група растения се нуждаят от влага, за да се размножават. Много чувствителни са на изсичането на горите и промените в местообитанията. В повечето случаи обитават влажни долини, планински склонове, тропически гори. Ако тези местообитания бъдат променени, например заради дърводобив, растенията не могат да се приспособят към новите условия и изчезват. Най-общо хората ги делят на градински и на горски папрати. Те обаче са много видове, дари и да изглеждат приблизително еднакви, допълни Красимир Лаковски.

Папратите нямат цветове, семена или плодове. Това ги отличава от всички останали висши растения: 

"Те са много видове, които на пръв поглед, погледнати от 20 метра разстояние изглеждат по един и същи начин, но после се оказва, че това може да са 20 или 30 вида, които изглеждат приблизително еднакви. Това се дължи на факта, че всички те имат едни перести листа, наделени многократно, които са много красиви. Те нямат цветове, това е първата характеристика на папратите - че те нямат цветове, нямат семена, нямат плодове и това ги отличава от всички останали висши растения. Те се размножават по начина, по който се размножават мъховете- те се размножават чрез спори. Самият им жизнен цикъл е много по-различен. Всъщност това, което виждаме ние и наричаме папрат, това е едната форма на съществуване на папратовото растение. Неговият жизнен цикъл се дели на две, едната форма на растението е безполова. Тя не се размножава полово, тя само служи, за да възникнат по нея, по долната повърхност на листата, има едни скупчвания, едни точици или чертички, които всъщност са наречени спори, състоят се от едни малки топчета да ги наречем, в които се съдържат спорите. Спорите са много миниатюрни. Върху едно листо от орлова папрат, например, може да има няколко милиона спори. Те се разнасят от вятъра и когато попаднат в подходящи условия и има влажност, те покълват и от тях пораства съвсем другата форма на растението - половата, която се нарича протал. Тя е една много мъничка пластинка, сърцевидна, зелена, фотосинтезираща, върху която всъщност се намират половите органи на растението. Там възникват мъжките и женските полови клетки, случва се оплождането и от протал пораства възрастното растение, което ние наричаме папрат, с големите листа. И тези два цикъла се редуват", допълни Красимир Лаковски.

На територията на Природен парк "Врачански Балкан", на която има разнообразни местообитания, се срещат около трийсетина вида папрати. В България се срещат около 60 вида папрати. Страните, в които се срещат най- много от тези растения са Средиземноморските. Често заемат увредени местообитания, затова ги наричат пионерни видове, каза още Красимир Лаковски.

"Например, на тихоокеанските острови, където изригне вулкан и лавата покрие буквално повърхността на острова и изгори всичко, в пукнатините на лавата едни от първите растения това са папратите. Първо, поради факта че вятърът пренася спорите, които са много леки и могат да пътешестват на стотици километри и второ - че много от видовете са ксерофитни, т.е. те харесват скални местообитания, растат на много плитка, много бедна почва."

Един от най- разпространените видове в световен мащаб е орловата папрат. Това е петият най- разпространен плевел в световен мащаб. Тя е възникнала преди около 90 милиона години и фосилните находки са абсолютно идентични на сегашните, т.е. тя е преживяла 90 милиона години без еволюция. Наред с добре познатите, постоянно се откриват и нови видове папрати, каза още Красимир Лаковски:

"В тропиците постоянно всяка година се откриват нови и нови видове, но тук - в България също имаме нови видове. По-миналата година имаме един открит близо до Вършец, тази година открихме още един нов вид в Южна България в Струмската долина. Тук интересното е, че постоянно се правят ревизии на старите открития на хербарийните образци. Те са събирани от ботаници, по някой път много добри ботаници, но те са хора, които не се занимават конкретно с тази група растения и по някой път са подхождали къде малко повърхностно, къде са ги определяли не на място, ами по хербарийни образци и са пропуснали някои белези и се оказва, че голяма част от хербарийните екземпляри, които се съхраняват в България са погрешно идентифицирани и така си стоят."

Папратите не са много интересна материя за българските учени, смята Красимир Лаковски. Казва още, че папратите ги наричат храна за извънредни случаи, например глад, тъй като съдържат в коренищата си скорбяла. С промяната на климата и човешката дейност се увредени някои от местообитанията и е трудно да се намери достатъчно количество, което са изхрани хората. В азиатските страни ги смятат за деликатес и ги продават в супермаркетите като полуфабрикати. В Сибир например събират папрати и ги изнасят в Япония, където има търсене. 

Още по темата може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В Чупрене ще се проведе традиционният ловен събор

Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври.  "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..

публикувано на 18.09.25 в 16:47

Мездра ще получи експертна помощ при определяне размера на такса "битови отпадъци"

Община Мездра ще получи експертна подкрепа от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ за подобряване на системата за управление на битовите отпадъци. Това стана ясно след проведена процедура за избор на общини за предоставяне на експертна подкрепа при реформиране на системите им за управление на битовите отпадъци, съобщиха..

публикувано на 18.09.25 в 16:41

Валентин Симеонов: Трябва да се научим да ценим водата и да я използваме рационално

18 септември е Световен ден за мониторинг на водата. Отбелязва се от 2002 година, която е обявена за Световна година на чистата вода. Целта на деня е да се обърне внимание върху опазването на водните ресурси на Земята.  Поначало България не е много богата на водни ресурси. Основни източници са планини. Реките в страната са къси, нямаме..

публикувано на 18.09.25 в 16:37

Самодейци от Замфирово играят „Опечалена фамилия“ в Лом

Вечната комедия "Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич ще бъде представена на фестивала на любителските театри в Лом. Спектакълът е дело на театралния състав към читалището в берковското село Замфирово, който преди няколко години спечели голямата награда на фестивала със спектакъла "Варено жито" от Стоян Николов- Торлака. Сега трупата се изправя пред..

публикувано на 18.09.25 в 16:04

Живот, посветен на армията: Спомени от видинското поделение

В "Думата имат старейшините" днес ни гостува Илия Илиев от Видин. Той e посветил целия си живот на военната служба. Започва работа като млад офицер във военната школа за шофьори, поделението, на чиято територия в момента се провежда панаирът в града. Малко по-късно в своята кариера става началник на видинското Военно окръжие, където прекарва 15..

публикувано на 18.09.25 в 15:00
Доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН (вляво) и Илко Цветков, уредник сектор

Доц. д-р Здравко Димитров: Рациария може да бъде двигател за културния туризъм във Видинско

Новият археологически сезон в Рациария край видинското село Арчар започна на 1 септември и в момента върви усилено. Обект на проучването са римските императорски терми на територията на античния град. Работи се върху 2,5 дка, което е 1/4 от цялата площ.  Археолозите проучват централното крило на банята. Финансирането е в размер на 400 000 лева...

публикувано на 18.09.25 в 14:50

Чирен вече има свой символ

За първи път в своята дълга история врачанското село Чирен има свой герб. Логото символизира духа, историята и бъдещето на Чирен и е поставено на сградата на кметството. Идеята за това населеното място да има символ е на кмета на селото Силвия Христова, която обясни повече за инициативата. "Едно от нещата, които много исках от началото на..

публикувано на 18.09.25 в 14:00