Село Драганица - богато в миналото, утихнало днес

над сегашното село, която местните хора наричат "Селището", обяснява Иван Найденов, когото тук наричат "живата история на селото":

"Легендата разказва, че преди време в Балкана живеели Драган и Ица, които се препитавали със стадо овце. Една люта зима, когато храната за животните свършила, те забелязали, че на мястото на сегашното село снегът вече се е стопил и докарали стадото тук, за да могат да оцелеят. Така било създадено и самото село, а името дошло от двамата овчари - Драган и Ица - Драганица..."

Други легенди за селото разказват дори, че то е създадено още по-рано, когато воини на Цар Иван - Шишман след една от последните битки с османците се заселват в планината. Години по късно слизат и основават село Драганица.

По време на своята трета национална обиколка на страната на 30 август 1872 Васил Левски, придружаван от врачанина Мито Анков посещават Берковско. След Освобождението по спомени на баба Гена, жена на даскал Дамян Спасов - Комитата от село Драганица, починал през 1876 г. твърди, че Васил Левски е провел събрание в селото, в къщата на Дамян Спасов - Комитата. Днес на сградата на кметството по този повод има и паметна плоча на Апостола на свободата.

Освобождението на селото от турско робство става в началото на ноември 1877 г. от разузнавателния отряд на руския полковник Ковалевски, който имал мисия да разучи пътя от Враца през Черкаски-Драганица-Слатина към Берковица.

В Царство България, село Драганица се намира в Берковска околия, Община Хаджийска Махала / Черкаски /. През 1931 г. за общински кмет е избран Стамен Иванов от село Драганица. По негово време започва и прокарването на водопровод и водоснабдяването на селото още през 1932 година.

В центъра на селото има паметник на загиналите в Балканските войни 1912 - 1913 г., Първата световна война 1914 - 1918 г. открит тържествено на 19 май 1934 г. и паметна плоча на загиналите във Втората световна война 1939 - 1945 г

Миналото на селото е свързано и с находищата на антрацитни въглища и на медна руда. Последното е било използвано през 19 и началото на 20 век. Мината е затворена поради прекратяване на икономическия интерес от по нататъшно експлоатиране. Находището на висококалоричните антрацитни въглища, което било едно от най-големите в страната, е разработено през 40-години на миналия век. В края на 60-те години обаче, заради няколко инцидента в мината, тя е затворена. 

"Селото тогава се развива, започват да се строят хубави къщи на по два етажа, защото е имало добри доходи от мините. Жителите му наброявали около 1 500... Електричество в селото е пуснато през 1957 година, благодарение пак на мините... В селото е имало много овощни градини, земята се е обработвала, много ягоди се произвеждаха тук. Само от жителите на селото се добиваха 200 тона. Отделно, АПК-то колко произвеждаха, не мога да кажа. Освен ягоди, тук виреят и много малини... През 80-те години на миналия век обаче започва първото обезлюдяване на селото, когато много от жителите му се отправят към градовете да търсят работа."   

Днес населението на Драганица, както и в целия този район е предимно възрастно. Много от хората са и самотно живеещи. Младите хора са около 20 човека от общо 140, разказва кметския наместник Иван Каменов:

"Имам към кметството двама души, които са назначени по програма, които разнасят храната на възрастните, които имат нужда. Също така им чистят, пазаруват необходимите продукти и помагат, когато се наложи. Сега имаме проблеми и с дървата за зимата, защото няма добив, хората се притесняват, но ще бъдат доставени и всичко ще е наред... Не ме притеснява работата с възрастните хора. Разбирам се чудесно с тях. Возя ги на лекар, когато се наложи, разнасям здравните им книжки и купувам лекарствата... Хората тук са работливи. Бабите гледат пипер, домати, картофи, тикви- всичко  има в градините. Животни по-малко хора гледат, защото са над 80-годишни и им е трудно.

Как минава денят ми ли? Ами обикновено ставам сутрин, пия кафе и идвам на работа. Отивам първо в пенсионерския клуб, защото повечето баби са там. На една ѝ трябва кофа за боклук, на втората ѝ трябват хапчета, на третата ѝ трябва удостоверение за наследник, четвъртата имала проблем на улицата - ей такива неща. Други пък искат енергийни помощи, документите се попълва при мен и аз ги нося служебно във Вършец, за да си вземат парите и си купят дърва.   

Какво бих направил, ако имах повече средства ли? Първото нещо е да оправя инфраструктурата в селото- улици, тротоари, бордюри, за да е по-удобно и да не ти бият гумите на колата в дупките. И да върна младите хора в селото..."

Какво искат пък жителите на Драганица и подробности за живота в селото - в звуковия файл