Професия, с чиято помощ се изкарват пари ли е приемното родителство? Или по-скоро призвание, на което трябва да посветиш време, емоции, опит и грижа?
Отговорът на този въпрос зависи много от мотивацията на хората, които искат да станат приемни родители, както и на онези, които ги обучават, оценяват и одобряват. Това са и отговорите на Борислав и Камелия от Берковица, които в продължение на 10 години са отгледали 10 деца, 8 от тях вече са осиновени в страната и чужбина.
Двамата решават да станат приемни родители за пръв път през 2012 година, въпреки че вече имат свое дете.
Те описват живота си като приказка и са щастливи от това, че успяват да помогнат на много изоставени деца да намерят своите домове. Първото детенце, за което мъжът и жената се грижат, е Боби. Това, че детето е в семейството временно, е и най-трудното, споделя Борислав.
"Казваше се Боби, ние така го кръстихме, на мен. Много свикнахме с него, една година и половина го гледахме и го осиновиха в Испания. Много трудно беше, докато се разделихме с него. На жената й беше много трудно. Постоянно плачеше. Така започнахме. От родилния дом ги взимаме, на 2-3 дена и си ги гледаме. Жената е с профил до 6 години да гледаме дете, от 1 до 6. Има си и други с по-горен профил... 10 деца сме гледали, с тея двете близнета са 10. Тях ги взехме преди 5 месеца, докараха ги от Австрия, родени са в Австрия" - разказа за радио Видин приемният баща.
Не по-малко болезнена е раздялата и за Камелия. Със сълзи на очи приемната майка разгръща старите албуми, в които съхранява и общите им спомени с всяко едно от децата. Като "най-трудното нещо в живота"- така описва самата тя осиновяването.
"Най-трудното нещо в живота е раздялата. Те се мъчат, ние се мъчим и така. Докато свикнат с новото си семейство. А и на нас, докато ни настанят ново дете. И въпреки всичко, постоянно си споменаваме някое от децата, които са били при нас. Сядаме да обядваме, да вечеряме- пак говорим за тях. Ако беше тук например Снежанка, Бобко... и почваме да ги изреждаме. Това ще направят, друго ще направят... И синът ни много се привързва, и той страда като нас. Даже сега и снахата. Плачат и те с нас... Ние знаем, че ще дойде моментът на раздялата, но едно е да го знаеш, друго е да го живееш. Друго е детска ясла, детска градина, 5 часа работиш и си отиваш. А тук са 24 часа постоянно с тях и просто няма как да не се привържеш към едно дете, независимо какво е... От родилното сме взимали на 3, на 5, на 6 дни бебенца. Всяко едно дете си има различна съдба, не може да обвиняваме всеки път родителите. Някой път има и причини, които са основателни"- твърди Камелия.
В момента Борислав и Камелия се грижат за две дечица- близначета. Описват себе си като щастливи хора. Хора, които помагат на други хора. Които не създават живот, но го правят възможен- за много деца и много бъдещи родители. Както и да дефинираме приемната грижа, от въвеждането й до днес, хиляди деца са получили подслон и поддръжка в домашна среда.
За много хора Камелия и Борислав може да изглеждат като такива, които са превърнали родителството в професия, но за тях не е така. Думата, с която описват приемното родителство те е една- призвание.
Целия материал може да чуете в звуковия файл.
Срещата ни с Ема Величкова е и билетът за шарения ѝ свят, в който ни допусна. С нейните изключително талантливи ръце, тя създава не само изкуство, не само формички за сладки. С дизайните си тя разказва истории за радост и веселие, които впоследствие преливат в нежност и вкус. Нейната личност се отразява във всяка нейна изработка - забавна,..
В международния ден на велосипеда се срещаме с един видинчанин, който обожава колоезденето. Веселин Филипов кара колело от малък. Описва тези спомени като хубави, макар като всяко дете те да са свързани с рани по коленете, но рани, които днес го карат да се усмихва. Вече не пада от колелото, защото знае да го управлява повече от добре. Дори ако..
Изминалият месец март беше с най- висока средна температура в глобален аспект, със стойности, които досега не са измервани в метеорологичната инструментална история на човечеството. По-важното е, че това е десетият пореден месец, в който се отбелязва най- високата глобална температура. Това означава, че почти една година имаме най- топлите..
Никой не е застрахован срещу това да се сблъска с природно бедствие или друг вид кризисна ситуация. Новини за подобни инциденти заливат световния медиен поток. В последните години и на много места в България природата показа своята мощ. Според данните на националната статистика за 2022 година, над 14 600 са възникналите в страната бедствия, аварии,..
Фестивал на баницата организират за поредна година в Крушовица, община Мизия. Четвъртото издание на проявата "Да завием баница" ще се проведе на 20 април, събота, на площад "Проф. д-р Иван Митев" в селото. Майстори на кулинарното изкушение от цялата страна ще могат да демонстрират своите умения в четири категории за най-добра баница - солена,..
Трябва ли да се проверяват уменията на по-възрастните шофьори? Този въпрос бе поставен в Европейската комисия с приемането на правила за обучение на водачите. Според тях не се предвижда да има проверка на уменията на шофьорите, навършили 70-годишна възраст, но всяка страна има право сама да реши дали да въведе такова изискване. Според автоинструктора..
Възможно ли е съвместното съжителство с куче, котка, змия, брадат гушер "агама" и игуана? За Ана Милославова това не е проблем. Тя е от Видин, в момента живее във Варна, където има студио за татуировки. Именно там е искала да гледа влечугите, но по стечение на обстоятелствата са в дома й и според нея се разбират без проблем. Признава, че..