Георги Бърдаров: Обезлюдяването на Северозапада е без аналог в развития свят

Населението на България за десет години е намаляло с над 844 000 души, сочат данните от последното преброяване в страната. Окончателните резултати бяха обявени ден след парламентарните избори. 

По данни на Националния статистически институт, към 7-ми септември миналата година населението в страната е 6 519 789 души. Най-малка е област Видин, само със 75 408 жители. Населението е в областта 1,2 % от това на страната, каза  Цветан Цветков,  началник отдел "Статистически изследвания-Видин" към НСИ. 

В област Видин жените са 39 066, а мъжете 36 342, или на 1000 жени се падат 930 мъже. В сравнение с преброяването през 2011 година, населението е намаляло с 25,4%.

"Това не е най-голямото намаление за област Видин. През 2001-ва, 2011-та, за този период населението на областта е намаляло съответно с 29 056  души. Между преброяванията 1992-ра - 2001-ва година населението в областта е намаляло с 21 562-ма души"- каза Цветан Цветков. 

Населението на област Видин е разпределено в 11 общини и 140 населени места. Най-малка по брой жители е община Бойница със 763 души. Най-голяма е община Видин с 47847 жители. Най- малкото населено място е село Каниц с един жител. 90 от селата в област Видин са с население под 200 души. В 25 от селата живеят от 200 до 500 души. 15 населени места с от 500 до 1000 души.  7 населени места са с жители от 1000 до 2000 души. В две населени места жителите са между 2000 и 5000 души. Най-голямото населено място е областният център с 35 784 души. 

За страната намаляването на населението започва след 1985 година. Тогава сме били близо 9 милиона души. Област Видин е била с най-много жители през 1956 година- над 188 000. Оттогава населението се топи.

"Просто младите хора от този регион липсват и оттук идва и ниската раждаемост. Това е единият показател, по който намалява населението. Другият показател, това е миграцията, както вътрешна, така и външна. Голяма част от населението се премества към големите градове. Съответно има повече възможности за работа. Да не говорим вече за външната миграция. Знаем тук от нашата област има много хора, които живеят в чужбина и търсят препитание там"- каза Цветан Цветков.

Обезлюдяват не само селата, но и областният град:

"Като гледам на блоковете колко прозореца светят вечер, то се вижда, че няма хора. Преди светеше във всеки апартамент вечер, но в по-далечното минало, не сега. Всичко работеше и усмивките на хората няма да забравя." 

За обезлюдяването говорят и хората: 

"Входа ни е от 21 апартамента. В момента са заети 8. Другите ги няма. Апартаментите са празни. Никой не живее в момента там, а и тези, които са заети, са с един или двама човека, младежи като нас. По-млади нямаме. Деца нямаме в нашия вход"- казват възрастни хора.

Много от младите продължават да напускат града и региона:

"Разочарова ги това, че трудно се намира работа. Ако имаш сигурна работа, тогава може би, можеш да останеш. Някои хора губят работата си, трудно им е да намират нова. Също така образованието на децата не е достатъчно добро за някои млади хора и тръгва да търсят по-добри възможности."

"Повечето мои съученици заминаха, за да завършат висшето си образование и се установиха там, където завършват или пък на друго място."

Според доцент Георги Бърдаров от геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по демография и етнорелигиозни конфликти, демографската ситуация в България е силно обезпокояваща. Признава, че данните от преброяването са изненадващи дори за специалистите: 

"Според процентите, които имам, аз знам, че България намалява средно с 55 000, 60 000 годишно, но тук за десет години имаме 844 000 души. Разбира се, трябва да имаме предвид, че отражение дава и пандемията, тази висока смъртност по време на пандемията, над 20 промила, на нивото на африкански държави, които са във военен конфликт, такава свръхогромна  смъртност... За Северозападна България мен лично ми е болно и тъжно, че тази изключително благодатна територия се обезлюдява с такива темпове. Според мен това няма аналог в развития свят, в последните век, век и половина на индустриалната епоха, територия с такива благоприятни условия да има такова интензивно обезлюдяване."

Според доцент Бърдаров за да се забавят темповете, с които намалява населението, е нужна целенасочена политика от страна на държавата. Казва, че процесът не е необратим. Посочва за пример Ирландия, където обезлюдени територии впоследствие се развиват, благодарение на целенасочена политика:

"На първо място трябва работа, но освен работа, която да е с нормалното за Европа заплащане, разбира се, съобразно българските условия, но другото, което е много по-важно, е така наречената инфраструктура, освен пътна, която по моите впечатления отпреди 3, 4 години на територията във видинска област беше в ужасяващо състояние, още по-важна е социалната инфраструктура. Това означава училища, детски градини, здравни заведения. Няма как млади хора, адекватни, образовани, знаещи какво става по света, да ги привлечеш, без да имаш нормални условия. Всеки един млад човек мисли как ще живеят неговите деца. Аз смятам, че българите като цяло и младите българи са доста по-консервативни с отношение към семейство, деца, но първата мисъл е тези деца какви условия за живот ще имат. Така че това е първото нещо, което трябва да се направи, а след това как да мислим как тези хора да бъдат привлечени."

Доцент Бърдаров отбелязва, че селата имат бъдеще, но тези, които са до големите градове и пътни артерии. Наблюдава се и един обратен процес на урбанизацията, която е започнала да достига до точка на насищане и все повече хора искат да живеят в по-спокойна обстановка. В условията на пандемията в селата се връщат така наречените "дигитални номади", които могат да работят отвсякъде, но те избират тези населени места, които са с подходяща инфраструктура.

Чуйте повече в звуковия файл.