Има ли начин да се възстанови водния баланс

България е изложена на воден стрес, като една голяма част от хората са подложени на режим на водата, голяма част от големите реки изтичат извън територията на страната. 

"Което означава, че не сме чак толкова богати на водни ресурси и със задълбочаването на климатичните промени и увеличаването на средните температури България ще бъде засегната от тези промени в климата, във валежите, в честота на валежите, в интензитета. От една страна ще има периоди на много дълги засушавания, горещи лета, горещи вълни, от друга страна ще има много силни валежи с много голям интензитет, които ще се изсипят в рамките да речем 36 часа и 24 часа, но могат да нанесат големи последствия тези наводнения. Това е пряк резултат от това, което виждаме като промяна в климата и моделите на валежи също показват това, че се променят с времето. От друга страна имаме една промяна в урбанизацията и въобще в инфраструктурата. Като цяло ние сме отговорни за много голяма част от обезлесяването. В същото време изграждаме много сива инфраструктура като например бетониране, асфалтиране. Все по-малко са зелените площи в градовете. Изправяме речните корита. Което означава, че това крие също огромни рискове. В съчетание с климатичните промени, тези, бих казала остарели инфраструктурни решения могат да изиграят лоша шега", каза Радина Калдамукова- магистър по геоекология от Германия, автор в платформата Климатека.

За възстановяване на водния баланс в световен мащаб всеки един регион може да определи как може да противодейства на тези тенденции. Тази тенденция, която е наречена "завръщане към естествените процеси", включва достатъчно предоставяне на пространство на реките, които могат да се разширяват или свиват, когато има повече валежи, за да се противодейства на скоростта на водата.

"Има така наречените заливни долини, които при едни по-големи дъждове естествено се наводняват. Но когато ние сме строили, например населени места, къщи и т.н. в тези заливни низини, това неминуемо води до наводнения в точно тези райони", допълни Радина Калдамукова.

В рамките на кръговата икономика синьо-зелената (вода и растителност) инфраструктура се счита за един от най-важните елементи за устойчиво развитие в градовете и ние можем да противодействаме на наводненията, например, като изградим по-интелигентни дренажни системи, залесим с подходяща растителност, която да буферира този излишък от вода и в същото време да създадем местообитание на флората и фауната. 

Още по темата може да чуете в звуковия файл.