"Тази стихосбирка, зачената в самота и съмнения така отдавна, се ражда на света едва сега. С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в стари тетрадки и хвърчащи листове, а най-доброто от този поетичен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а добавя различни смислови пролуки към /и на връщане от/ стиховете.", коментира Захари Карабашлиев, един от съставителите на стихосбирката.
"Да тръгна по стъпките на Виктор Пасков ме подтикна неговата поезия. В новата книга с неизвестни и неиздавани досега стихотворения ни се разкрива един нежен, фин, деликатен, чувствителен и непознат до сега за широката публика Виктор Пасков в цялата си драматичност. В нея можем да видим, да усетим неговите вълнения, състояния, търсения, влияния. Ако в поезията му има градскост, световност дори, то също така в нея могат да бъдат видени и влиянията на родното място, на родния край. Всичко това породи в мен силни вълнения и ми даде онзи мощен импулс, който ме накара да тръгна по стъпките на Виктор Пасков. Да се превърна за един ден, доколкото е възможно, в малкия, в детето, в юношата и в мъжа Виктор Пасков. За да се опитам да разбера по-добре автора Виктор Пасков. Без да изпадам в местен шовинизъм поисках, вглеждайки се в родното, през родовата памет, бита и културите, през видимото и невидимото, през поверията и традициите, през спомена, да очертая контурите на Виктор, изразяващи се по-късно в поетическите, творческите, поведенческите модели. Онези елементи на родната култура, които формират индивида, културните кодове, които могат да бъдат разчетени и в репертоара му и които формират онази романтична тъга на спомена, която се стели като дунавска мъгла в поезията му, носейки се като тъжна дойна. Думата дойна той често споменава, а дойна всъщност означава тъжна влашка песен…", споделя писателят Бисер Тошев.
Спомен за него сподели и племенника му Асен Павлов:
"Идвал е тук в Кошава. Аз бях малък. Помня всяка среща с него. Ходил съм при него в София... Обичаше музиката. Слушаше Бийтълс. Винаги измисляше нещо интересно. Съзрецаваше... Донесе ми първата риза "хулиганка"... Откровен и искрен човек беше...".
"Цяло село се снима във филма на Виктор Пасков "Индиански игри"... Великолепни актьори бяха във филма. Носехме им хляб и сирене... Всички се радваха, че Виктор Пасков е решил да снима филма в Кошава и Гомотарци...", си спомня кметският наместник на Кошава Галина Николова.
Дойна за късното лято на старата жена
Сивее кукувича есен. На гроздето прозират жилките.
Последен сок наливат.
Набъбнали от дъх на чесън и синя кръв, лежат в престилката
ръцете ѝ. Почиват.
За старата жена е време да си приготви вече раклата
със везаните ризи,
щом вечер на вечеря дреме, глава отпуснала на лакът –
Оная е наблизо.
Та старата жена, която през цял живот е все във вехто –
хубаво предвижда.
Оная идва в късно лято и иска да си в нова дреха –
такава ѝ е грижата.
А аз кому да се оплаквам, когато тя ми кимне тихо
да се обличам и обуя?
Какво ще ѝ покажа – раклата, в която плесенясват стихове
от алелуя?
Заспива старата спокойна. Пращи в огнище златен пламък.
Тя вече не сънува.
На шията на тази дойна
с въже ще вържа тежък камък
и ще я удавя в Дунав.
Виктор Пасков е роден на 10 септември1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Първата книга на Пасков е "Невръстни убийства" (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. "Съвременник". Втората, "Балада за Георг Хених" (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ "Голямото четене" е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги. Печели и наградата "Хеликон" за нова българска художествена проза с романа "Аутопсия на една любов" (2005). Умира на 16 април 2009 година в Берн, Швейцария.
Пролет е. Майска. Малко непостоянна, но си е пролет. Радвайте и се. Всичко е цъфнало и вече и плодове има. Радост от живота. Това трябва да усещате. В „Неделник“ първо ще посетим един античен и пролетен празник в село Дреновец в община Ружинци, където за трети път се провежда възстановка на римския пролетен празник посветен на богиня..
Днес е Четвърта неделя след Пасха – на Разслабения. "Послушайте, братя мои, слово за днешното четиво от Деянията апостолски. В това четиво се говори за изцеляването от апостол Петър чрез името на Иисус Христос на разслабения Еней, човек от град Лида и за възкресението от мъртвите също от апостол Петър в град Иопия (Яфа) на една..
В литературата сравнително често човек може да попадне на книга, която да го накара да се замисли за собствените си желания, страхове и надежди. Далеч по-рядко събитие обаче е да попаднеш на книга, която да те накара да се замислиш за чуждите мечти, за чуждите копнежи и поводи за безсъние. Свикнали сме да се взираме в собствените си..
В "Професия хоби" ни е тръгнало на художници напоследък! И ако в предишната ни история гостенката рисуваше още от дете, с молив в ръка откакто се помни, то днешната ни героиня открива магията на рисуването по-късно в живота . Но това по никакъв начин не прави таланта ѝ по-малко впечатляващ. Напротив - личи си, че когато човек твори със сърце,..
9 май освен ден на Европа е и Ден на ученическото самоуправление. На този ден учениците влизат в ролята на своите учители и директори на училищата, организирани от Ученическите съвети. Основната цел на тази инициатива е учениците да почувстват задълженията на своите учители и на ръководството на учебното заведение в реални условия, атмосферата..
Днес беше представен филм за това как старата синагога във Видин се превърна в Културен център „Жул Паскин“ - модерно място за изкуство, култура и туризъм. Лентата е създадена от ученици от 10-и и 11-и клас на ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“. На представянето на филма присъстваха и ученици от ГПЧЕ "Йордан Радичков". Екранната творба е по пилотна..
Доброволчеството е отговорност, казва Радостина Йорданова от Младежкия червен кръст във Видин . Повод за разговора ни е Международният ден на Червения кръст и Червения полумесец , който отбелязваме на 8 май. Това е ден, в който се отдава признание на милионите доброволци и служители на хуманитарното движение, които ежедневно помагат на хора в..