"Тази стихосбирка, зачената в самота и съмнения така отдавна, се ражда на света едва сега. С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в стари тетрадки и хвърчащи листове, а най-доброто от този поетичен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а добавя различни смислови пролуки към /и на връщане от/ стиховете.", коментира Захари Карабашлиев, един от съставителите на стихосбирката.
"Да тръгна по стъпките на Виктор Пасков ме подтикна неговата поезия. В новата книга с неизвестни и неиздавани досега стихотворения ни се разкрива един нежен, фин, деликатен, чувствителен и непознат до сега за широката публика Виктор Пасков в цялата си драматичност. В нея можем да видим, да усетим неговите вълнения, състояния, търсения, влияния. Ако в поезията му има градскост, световност дори, то също така в нея могат да бъдат видени и влиянията на родното място, на родния край. Всичко това породи в мен силни вълнения и ми даде онзи мощен импулс, който ме накара да тръгна по стъпките на Виктор Пасков. Да се превърна за един ден, доколкото е възможно, в малкия, в детето, в юношата и в мъжа Виктор Пасков. За да се опитам да разбера по-добре автора Виктор Пасков. Без да изпадам в местен шовинизъм поисках, вглеждайки се в родното, през родовата памет, бита и културите, през видимото и невидимото, през поверията и традициите, през спомена, да очертая контурите на Виктор, изразяващи се по-късно в поетическите, творческите, поведенческите модели. Онези елементи на родната култура, които формират индивида, културните кодове, които могат да бъдат разчетени и в репертоара му и които формират онази романтична тъга на спомена, която се стели като дунавска мъгла в поезията му, носейки се като тъжна дойна. Думата дойна той често споменава, а дойна всъщност означава тъжна влашка песен…", споделя писателят Бисер Тошев.
Спомен за него сподели и племенника му Асен Павлов:
"Идвал е тук в Кошава. Аз бях малък. Помня всяка среща с него. Ходил съм при него в София... Обичаше музиката. Слушаше Бийтълс. Винаги измисляше нещо интересно. Съзрецаваше... Донесе ми първата риза "хулиганка"... Откровен и искрен човек беше...".
"Цяло село се снима във филма на Виктор Пасков "Индиански игри"... Великолепни актьори бяха във филма. Носехме им хляб и сирене... Всички се радваха, че Виктор Пасков е решил да снима филма в Кошава и Гомотарци...", си спомня кметският наместник на Кошава Галина Николова.
Дойна за късното лято на старата жена
Сивее кукувича есен. На гроздето прозират жилките.
Последен сок наливат.
Набъбнали от дъх на чесън и синя кръв, лежат в престилката
ръцете ѝ. Почиват.
За старата жена е време да си приготви вече раклата
със везаните ризи,
щом вечер на вечеря дреме, глава отпуснала на лакът –
Оная е наблизо.
Та старата жена, която през цял живот е все във вехто –
хубаво предвижда.
Оная идва в късно лято и иска да си в нова дреха –
такава ѝ е грижата.
А аз кому да се оплаквам, когато тя ми кимне тихо
да се обличам и обуя?
Какво ще ѝ покажа – раклата, в която плесенясват стихове
от алелуя?
Заспива старата спокойна. Пращи в огнище златен пламък.
Тя вече не сънува.
На шията на тази дойна
с въже ще вържа тежък камък
и ще я удавя в Дунав.
Виктор Пасков е роден на 10 септември1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Първата книга на Пасков е "Невръстни убийства" (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. "Съвременник". Втората, "Балада за Георг Хених" (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ "Голямото четене" е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги. Печели и наградата "Хеликон" за нова българска художествена проза с романа "Аутопсия на една любов" (2005). Умира на 16 април 2009 година в Берн, Швейцария.
Кампания на сдружение "Закрилници" - Монтана помага на бедни и нуждаещи се хора да обзаведат домовете си. Набира употребявани мебели и електроуреди. Преди дни започна и друга акция на сдружението - за дрехи, обувки и играчки. Сдружението е гражданска организация, която е лицензиран доставчик на социални услуги в подкрепа на..
В последните години бродериите се завръщат с нова сила - не само като занаят, но и като форма на изразяване и модна тенденция. Ръчното изкуство среща модерната технология и резултатът е впечатляващ - фини и сложни шарки върху дрехи, аксесоари и дори интериорен текстил. Днес ще си говорим за машинната бродерия - една комбинация от..
Тя е на 12 години, казва се Бианка и според майка ѝ е дете със специални инструкции за употреба, които на всичкото отгоре непрекъснато се променят. Според баща ѝ Бианка просто е неуправляема. А според Бианка те изобщо нямат представа какво означава „неуправляема“, защото тя е всичко друго, но не и такава. Тя знае кога няма нужда да е наоколо,..
Общественият дарителски фонд " Участвам, дарявам, променям" – Бяла Слатина обяви инициативите на местни общности, за чието изпълнение ще помогне със средства. Договорите са подписани преди седмица, а в следващите три до шест месеца ще бъдат изпълнени проектите, каза Наталия Фенерска, председател на сдружение "Първи юни", учредител на..
През 2022 година от катедралния храм "Свети Димитър Солунски" във Видин обявиха дарителска кампания за реставрация на старинните полилеи от кристал. Тогава оттам беше обявено, че има възможност това да бъде направено в Чехия. Семейството на Даниела и Йохан Врановски, които живеят в Чехия и имат фирма за производство на стъклени и кристални..
Днешната история в "97 лапи и 1 опашка" е от онези, които не просто стоплят сърцето, а ни напомнят защо вярваме, че всяко куче заслужава втори шанс . Както и миналия петък, и днес ще ви срещнем с едно осиновено куче. А знаете, по-хубави истории от тези няма. Представяме ви Рая - микс между пинчер и британската порода ланкашир хилер ...
Директори на държавни горски стопанства присъстваха на тържественото честване на Седмицата на гората , което се проведе в Берковица. В миналото Седмицата на гората се е наричала Празник на залесяването. Тази година се навършват 100 години от неговото първо честване, макар че действията по възстановяването, стопанисването и опазването на българските..
Значителна облачност с дъжд
Облачно