Непознатата поезия на Виктор Пасков и връзката му със Северозапада

"Тази стихосбирка, зачената в самота и съмнения така отдавна, се ражда на света едва сега. С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в стари тетрадки и хвърчащи листове, а най-доброто от този поетичен джаз събрахме в тази книга. Художникът Дамян Дамянов не просто илюстрира томчето, а добавя различни смислови пролуки към /и на връщане от/ стиховете.", коментира Захари Карабашлиев, един от съставителите на стихосбирката.

"Да тръгна по стъпките на Виктор Пасков ме подтикна неговата поезия. В новата книга с неизвестни и неиздавани досега стихотворения ни се разкрива един нежен, фин, деликатен, чувствителен и непознат до сега за широката публика Виктор Пасков в цялата си драматичност. В нея можем да видим, да усетим неговите вълнения, състояния, търсения, влияния. Ако в поезията му има градскост, световност дори, то също така в нея могат да бъдат видени и влиянията на родното място, на родния край. Всичко това породи в мен силни вълнения и ми даде онзи мощен импулс, който ме накара да тръгна по стъпките на Виктор Пасков. Да се превърна за един ден, доколкото е възможно, в малкия, в детето, в юношата и в мъжа Виктор Пасков. За да се опитам да разбера по-добре автора Виктор Пасков. Без да изпадам в местен шовинизъм поисках, вглеждайки се в родното, през родовата памет, бита и културите, през видимото и невидимото, през поверията и традициите, през спомена, да очертая контурите на Виктор, изразяващи се по-късно в поетическите, творческите, поведенческите модели. Онези елементи на родната култура, които формират индивида, културните кодове, които могат да бъдат разчетени и в репертоара му и които формират онази романтична тъга на спомена, която се стели като дунавска мъгла в поезията му, носейки се като тъжна дойна. Думата дойна той често споменава, а дойна всъщност означава тъжна влашка песен…", споделя писателят Бисер Тошев.

Спомен за него сподели и племенника му Асен Павлов:

"Идвал е тук в Кошава. Аз бях малък. Помня всяка среща с него. Ходил съм при него в София... Обичаше музиката. Слушаше Бийтълс. Винаги измисляше нещо интересно. Съзрецаваше... Донесе ми първата риза "хулиганка"... Откровен и искрен човек беше...".

"Цяло село се снима във филма на Виктор Пасков "Индиански игри"... Великолепни актьори бяха във филма. Носехме им хляб и сирене... Всички се радваха, че Виктор Пасков е решил да снима филма в Кошава и Гомотарци...", си спомня кметският наместник на Кошава Галина Николова. 

Дойна за късното лято на старата жена

Сивее кукувича есен. На гроздето прозират жилките.
Последен сок наливат.
Набъбнали от дъх на чесън и синя кръв, лежат в престилката
ръцете ѝ. Почиват.
За старата жена е време да си приготви вече раклата
със везаните ризи,
щом вечер на вечеря дреме, глава отпуснала на лакът –
Оная е наблизо.
Та старата жена, която през цял живот е все във вехто –
хубаво предвижда.
Оная идва в късно лято и иска да си в нова дреха –
такава ѝ е грижата.
А аз кому да се оплаквам, когато тя ми кимне тихо
да се обличам и обуя?
Какво ще ѝ покажа – раклата, в която плесенясват стихове
от алелуя?
Заспива старата спокойна. Пращи в огнище златен пламък.
Тя вече не сънува.
На шията на тази дойна
с въже ще вържа тежък камък
и ще я удавя в Дунав.

Виктор Пасков е роден на 10 септември1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Първата книга на Пасков е "Невръстни убийства" (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. "Съвременник". Втората, "Балада за Георг Хених" (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ "Голямото четене" е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги. Печели и наградата "Хеликон" за нова българска художествена проза с романа "Аутопсия на една любов" (2005). Умира на 16 април 2009 година в Берн, Швейцария.