Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цветан Тодоров - уважаван и обичан ломски аптекар

Автор:
Снимка: Личен архив Александър Александров

В рубриката "Памет нашенска" по Радио ВИДИН всеки понеделник си спомняме за личности и събития, свързани със Северозапада. Безспорно ломският фармацевт Цветан Ценков Тодоров е един от тях. 


Името му е сред онези, които в наши дни са добре покрити с праха на забравата. Той остава в сянката на своите наследници – неговия син, известния библиограф, литературовед и публицист проф. Тодор Боров и неговия внук, световнопризнатия философ Цветан Тодоров. Повече за живота и делото на техния предтеча разказа историкът от Лом Александър Александров:


"Цветан Тодоров е роден на 22 февруари 1867 г. в Лом, в семейството на Ценко и Еленка Тодорови. За баща му Ценко знаем, че преди Освобождението се занимава с търговия и бързо натрупва значително състояние. Влиянието му в града било огромно не само сред българите, но и сред самите османци. Оказвал голяма помощ на Кръстьо Пишурка и Никола Първанов в техните културно-просветни начинания, бил и активен спомоществувател на възрожденските ни издатели. Майката на Цветан - Еленка произхожда от будния свищовски род Станчови. През 1857 г. под нейно ръководство в Лом е основано първото женско дружество в българските земи. Тя е активен читател и помощник на ломските даскали в читалището. Дълго време се грижи и за правилното функциониране на девическото училище в града. Младият Цветан получава началното си образование в родния град, където учи във взаимното училище, но събитията след Априлското въстание от 1876 г. принуждават чорбаджи Ценко да изпрати най-големия си син в Австро-Унгария, където да расте в една спокойна и сигурна обстановка, далеч от пукота на Руско-турската война. От 1882 г. Цветан чиракува в една аптека в Пожега и още от тогава в него е запалена любовта към фармацията. Три години по-късно се завръща в дунавския град, а през 1889 г. вече е дипломиран магистър фармацевт. Няколко години са необходими, за да получи разрешение за отваряне на аптека в Лом, но през 1893 г. и това се случва. Все по същото време Цветан се жени, но този брак не е нито дълъг, нито щастлив. Съпругата му почива само след една година. Малко по малко животът на Цветан Тодоров започва да се подрежда. Аптеката му потръгва, а през 1898 г. се жени повторно за Еленка Войникова. Този път щастието е на негова страна и в семейството на двамата се раждат три момчета и три момичета. Както по-късно проф. Боров пише за баща си "богатството на един дом било в многото деца."


Краят на първото десетилетие на новия век бележи и най-силните години в кариерата и живота на Цветан Тодоров. Работата в аптеката се увеличава, а в "старата къща в града било винаги весело и шумно". Но идват години на войни. Какво се случва с фармацевта разказва още Александър Александров:


"Цветан е мобилизиран като аптекар по време на Балканските войни, а след това и по време на Първата световна война се грижи за здравето на ранените български войници. Въпреки всичко се радва на завидно материално положение, което му позволява да изучи и издържа своите наследници, които един подир друг напускат бащиния дом. В периода 1925-1928 г. е завършен новият дом и аптека на семейството, разположени на главната улица, точно срещу читалище „Постоянство“. В аптеката му по това време работят двама магистри, още толкова помощници и двама-трима ученици. Въпреки това нито една рецепта не се изпълнява без последен преглед от стария фармацевт. Това му печели уважението на всички ломчани. За характера на Цветан Тодоров най-добре разбираме от спомените на проф. Боров. За своя баща споделя: „Той беше несъмнено човек, израсъл във възрожденски традиции, в семейство, свързано с усилия за културно издигане на народа преди Освобождението… По-късното свое материално благополучие той смяташе, че му налага обществени задължения... Участва активно в редица граждански инициативи и винаги щедро раздава както усилията си, така и материални средства.“ Цветан дълги години е заместник-председател на читалището, активен деятел на Червения кръст, председател на юнашкото дружество, кореспондент на Метеорологичния институт в София, участва в различни комисии. Той е основател и дългогодишен заместник-председател на Аптекарската кооперация в София, както и на Аптекарския пенсионен фонд. Със свои средства Цветан Тодоров издържа не само роднини, но и други ученици, които нямат възможност да учат. Интересува се от филателия, нумизматика, техника, ботаника. Обичал да слуша хубава музика и да прави дълги разходки. Притежавал богата библиотека на няколко езика. Неговият син си спомня, че баща му обичал да се храни добре, на голяма семейна трапеза и да не пренебрегва и капка хубаво вино. Често обичал да казвал, че "една добре опечена гъска е един добър Божи дар". Не му липсвало и чувство за хумор. Така на превъзнеслите се ломчанки с усмивка казвал "че отвън са коприна, а отвътре – коприва". Цветан Тодоров бил сред най-уважаваните ломски граждани, които не само му доверявали своето здраве, но и лични радости и тревоги. След 1947 г., когато аптеката му е одържавена, а всичките му наследници отдавна са напуснали родния град, Цветан и Еленка се местят в София. Неговата дългогодишна спътница в живота напуска този свят през 1951 г., а духовно сломеният Цветан я надживява с 6 години. Умира на преклонната 91-годишна възраст."


За Цветан Тодоров и неговите наследници историкът Мими Батева пише: 


"Тази изключителна фамилия е въплъщение на блестяща култура и родолюбие. Век и половина остава девизът им: „Все сме се късали между науката и живота, между разум и чувства, но винаги сме предпочитали живота", завършва разказът си Александър Александров.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47

Скритият Божий образ в човека

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..

публикувано на 16.02.25 в 08:00

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...

публикувано на 14.02.25 в 17:05

Ученици от Арчар проведоха празничен урок "Лозе, вино и веселие"

В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан.  В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..

публикувано на 14.02.25 в 16:40

Ново село отбеляза Трифон Зарезан (снимки+видео)

С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика  жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба.  По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..

публикувано на 14.02.25 в 15:49

Улични котки за късмет

Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..

публикувано на 14.02.25 в 15:30

Програма на Български фонд за жените подкрепя граждански организации за противодействие на насилието

Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..

публикувано на 14.02.25 в 15:18