Превала- селото, край което е сниман филмът "Оцеола"

Днес повечето жители на монтанското село вече не си спомнят тази подробност, но това не пречи да се хвалят с другите забележителности край него.

В землището на Превала се намират природната забележителност „Мишин камък“  и част от защитената местност „Сто овци“.

През римската епоха до билото на Язова планина и изворите на Огоста е имало калдъръмен път. В подножието на планината има следи от градежи. Открита е и натрошена мраморна колона със символа на римските ястреби (Фалконе). На Черни връх са намерени следи от оброчище, дялани камъни, плочи, посветени на римски легион, рисунки на римски орли и други релефи. До разгрома на Чипровското въстание срещу Черни връх, оттатък изворите на Огоста се е намирал католически манастир, седалище на архиепископ. На север върху скалистия връх е имало римска крепост, в която, според иманярски легенди, някога е имало „римска банка“. Най-вероятно в района са се намирали работилници за сечене на монети. В подножието на върха лежат останките на средновековен манастир. На североизток от селото се намира връх Градишки венец, където са разкопаните от иманяри останки на друга голяма римска крепост. На възвишението Младжина чука, издигащо се на югозапад от населеното място, също личат следи от древно поселение.

Валентина Стефанова е кмет на Превала от 2019 година. Въпреки, че е в първия си мандат, вече доста е видяла като кмет на това село и е убедена, че в по-малките населени места, особено от Северозапада, има много да се работи за подобряването на живота на хората, защото те имат същите права като и тези от по-развитите райони, но на практика не се спазват. Тук хората живеят доста тежко и що се отнася до условията на труд и живот, има доста да се наваксва, казва тя:

"Задължително трябва да се обърне внимание на тези хора. Към по-големите населени места вниманието е по-голямо. Давам конкретен пример: когато се кандидатства с даден роект, най-много точки се дават на населените места с повече хора. При нас те не са толкова много и винаги ни отхвърлят... Основните ни проблеми тук са свързани с факта, че населението ни е застаряващо и липсата на работа. Повечето възрастни хора са сами, болни са и не могат да се обслужват сами. В селото живеят около 200-230 души. Повечето млади са или в по-големите градове, или в чужбина. Именно липсата на работа е основната причина те да напускат родното място. Тук работи единствено един дърводелски цех, където има около 10 работници и още толкова ходят в една фирма в село Митровции това е всичко... Работещи мини в района вече няма, доста отдавна затвориха. Сега основното място за работа си остава дърводобивът. Но и тук, както е навсякъде, има и проблеми с незаконната сеч...

В момента в селото има 23-ма души, които получават безплатна храна. 5-6 души се трудят по социалната програма към кметството. За възрастните имаме и една друга програма, при която една жена ходи по 2 часа при 4-ма души, за да им пазарува и помага. И това е за момента.

Тук навремето имахме училище и детска градина. Днес те са в пълна разруха. Детската градина е купена преди доста години от една жена и доколкото знам, е искала да прави социален дом. Откакто съм кмет, два пъти съм ѝ звъняла да питам какво става, но тя все отлага, все има финансови проблеми...

В училището сега отпред правим спортна площадка, която, надявам се, да зарадва децата, които си идват през лятото на село..."

Жители на Превала също си спомнят времето, когато тук са живели тройно повече хора и животът не се е свеждал само до оцеляване:

„Навремето сме били над 1000 души, сега нямаме и 300... Доволни сме от кметицата. Работи наравно с работниците. Където са те, там е и тя. Гробищният парк беше в окаяно състояние. Сега вече няма трева и храсти, направиха и ограда- всичко оправиха. Заедно ходят и циментират, запълниха и дупките по улиците. Печена е много... Това е новото училище, което са го правили моите родители на трудови начала- без пари. Я виж сега какво е. Няма друго училище, което да е в такова състояние. Срамота и позор... Чакам да ми докарат храната. Харесва ми, въпреки че понякога не е най-доброто, което се очаква да бъде. Но, няма какво да направим. Храната я карат от Чипровци, идват набързо на обяд и ако някой закъснее, остава без ядене... Доволна съм от живота си тук. Мирно е. Дават и помощи. Единствено не е добре, че ни разгониха децата по държавите. Иначе е добре- пари дават, хляб дават. Единствено не ми е приятно, че няма кой да ми донесе нещо, че ми е трудно ходенето. Аз съм на 82 години. Децата като са добре и на мен ми е добре. Няма никой да ми се кара- що е това, що е онова. Като дойдат поразбутат, пооправят и си заминават. Доволна съм... Израснали сме бедни, но сме били спокойни. А това е най-важното. Но и сега е добре. Няма защо някои да се оплакват, защото дават помощи на всички... Тук, в кръчмата, сме се събрали все комсомолци. По-възрастните, нали знаеш- ето им некролозите. Ние пък се събираме тук, по-весело и по-леко се кара така, на чашка винце и с приятели. После отиваме вкъщи и палим печката...“

Целите разговори с кмета Валентина Стефанова и жители на Превала, както и информация как ще отбележат Бъдни вечер и Коледа в селото – в звуковия файл.