Васильовден е! Почитаме Св. Василий Велики

На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Това обясни за Радио Видин свещеник Илия Симеонов от Видинската епархия:

"Великият учител на църквата Св.Василий се родил в град Кесария , Кападокийска около 330 година при царуването на император Константин Велики..."

Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище, където се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина – център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. 

Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица, като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името “Василиева литургия”.

Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години.

В народните представи Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Най-важният обичай на Васильовден е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи късмета – и в зависимост дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае за следващата година.

Жертвеният петел се пълни с ориз или се пече със зеле – това е и основното ястие на празничната трапеза. На масата също така се слага пача от заколеното на Коледа прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с късмети.

В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари.

В същността си този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство. Всяко сурвакане започва със заклинанието: „Сурва, сурва година!”, а самата сурвакница има роля на магически жезъл. Произходът му обаче остава неясен – непознат е както за останалите славяни, така и за азиатските народи, които живеят на земите, населявани някога от прабългарите. Няма данни за такъв ритуал и при траките. Затова сурвакането може да се нарече уникален български обичай.

Днес имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa, Василена,  Василия, Василий, Васо, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла и Въто.