Митко Николов: Мерките за наемане на работа на хора с увреждания трябва да са насочени към самите тях

Програмите, с които се осигуряват средства за наемане на работа на хора с увреждания, трябва да са насочени към самите тях, не само към работодателите. Това коментира Митко Николов от Видин, изпълнителен директор на "Център за независим живот". Според него основен проблем за наемане на работа на хора с увреждания е, че повечето са с някакво базисно образование и се нуждаят от квалификация.

"Преди години се прие новият Закон за хора с увреждания, където имаше така наречените квоти за работодателите. Винаги сме казвали, че те нямат проблем да наемат човек с увреждане, дори да не се възползват от програмите на държавата за адаптиране на работното място. За тях основният проблем е образованието на хората с увреждания, които ще наемат, квалификацията на работниците. Ако работникът му върши работа, независимо дали е с увреждане или  не, той ще го наеме дори на нормална заплата, която не е подкрепена от мерките на държавата или така наречената субсидирана заетост. Проблемът е образованието на хората с увреждания, затова много малко работодатели ще се възползват от тези програми."  

Друг проблем, който очертава Митко Николов, е достъпът до обучение.

"Тук основният проблем е, че всеки един курс, който се направи, ако човекът не може да излезе от жилището си, поради недостъпна среда, няма лична помощ или асистент, който да му съдейства да отиде до мястото, където се провежда курсът, няма техническо помощно средство, качествено, което да стигне до там. Говоря за количка, скутер или каквото и да е друго техническо помощно средство, този курс също не би свършил работа."

Субсидираното заплащане, за да бъдат наети на работа хора с увреждания е минимално и това ги поставя в неравностойно положение спрямо колегите им, които извършват същата дейност.

"Проблемът с тези програми е, че работникът на съседно място получава повече пари от него за една и съща работа, която изпълнява. Защо е така? Защото държавата по тези мерки, за които говорим, дава определени средства, които не могат да покрият нормалната работна заплата за същата позиция в предприятието. От тази гледна точка се получават едни недобри практики. Обикновено тази заетост на хората с увреждания се подпомага до рамките на минималната работна заплата. Има много хора с физически увреждания, но със запазен интелект, които могат да работят в далеч по-добра работна среда, по-добре квалифициран труд, където работната му заплата би била по-голяма. Говоря за ИТ сектора. Много хора с увреждания могат да работят в този сектор и тогава заплата на колегата му до него би била две хиляди лева, той ще получава 780 или там колкото е приета в момента за 2023 година и това е оправдание на работодателя понякога да наеме такъв човек, защото първо държавата му дава по-малко. За човека с увреждане това е вредно." 

Според Митко Николов трябва да има повече мерки за квалификация на хората с увреждания, за транспорт и за достъп до работното място.

"Трудовата заетост е последствие от много други фактори - достъпната среда, образованието, техническите помощни средства и личната помощ като механизъм, който да подкрепя хората да могат да излязат от домовете си. Това е нещото, което липсва в българската среда и каквито и други програми да се направят, винаги ще опрем до тези четири неща."

В България не се прави разлика между хора с увреждания и такива с хронични заболявания. Квотите за наемане работа на хора с увреждания се покриват от лица с ТЕЛК решения, каза още Митко Николов.