Чудо за четене или една забавна балканска история

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Време за книги'', 27.01.2023 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Оттатък Смилево, на седем километра нагоре в планината, закътана подобно на стара непревземаема крепост и действаща като някаква алтернативна хайдушка република, се е сгушила Поскокова Драга. Едно почти изоставено село, съществуващо по свои закони, в което живеят последните му обитатели – стария вечно кисел вдовец Йозо Поскок и четиримата му вироглави синове: мълчаливия темерут Крешимир, близнаците Бранимир и Звонимир, които са издигнали колективното зло на нови нива, благодарение на братската си любов и непукизъм, и любимецът на майка им Домагой. Едно малко, но опасно гнездо на пепелянки в сърцето на планината, както не един несретник се е убеждавал през годините. И нито държавата Хърватия с всичките си закони, нито цивилизацията като цяло успяват да пробият планинските пътеки и шубраци, за да достигнат до грубата същност на Поскоците с техните съмнителни хигиенни, хранителни и социални навици. Петимата си съществуват сравнително безметежно след смъртта на жената на Йозо – Зора (дето от омраза трийсет години не продума на мъжа си), докато на трийсет и осем годишният Крешимир не му хрумва безумната идея, че трябва да се ожени.

Така де. Пред Поскоците всички познати на света серийни убийци може да изглеждат като срамежливи теменужки, но дори най-големите чудовища понякога имат нужда от топла храна, чисти чинии и изпрани чорапи. Тоест дори те са принудени да признаят, че животът без жени е невъзможен. От този ден нататък светът на стария разбойник… извинете, на стария Йозо на практика се срива, а времето в мъжкарската реалност на тези съвременни и колкото плашещи, толкова и симпатични разбойници започва да тече по различен календар.

"Осъзнай се, не прави моята грешка", предупреждава го баща му мъдро, доколкото му е по възможностите на мъдростта, разбира се.

Но Крешимир знае, че се налага да направи тая велика саможертва заради всички – защото след смъртта на майка им петимата бавно, но сигурно затъват в мръсотия, непрани дрехи и мръсни чинии. Да ядеш супа от кристален пепелник поради липса на чисти чинии си е сериозен знак, че на къщата спешно ѝ трябва женска ръка. А и вечният качамак на Йозо, изненадващо разнообразяван с примеси като какао, ванилия, кокос, фъстъци и други подобни, си е силен стимул да потърсиш промяна… или спасение…

И за ужас на баща си Крешимир, дето се вика, повлича крак. Жените нахлуват в Поскокова Драга с цялата нежна сила, на която са способни, а точно тези се оказват способни на много повече, отколкото са очаквали братята, и определено повече, отколкото е в състояние да понесе старият Йозо.

Така започва "Чудото в Поскокова Драга" – четвъртия роман на хърватския писател Анте Томич, за да се превърне в безумно приключение, в което има всичко – любов, отвличане, преследване с полицията, взривове, кръчмарски сбивания, караници и прошка, крясъци и шепот, огнена ненавист и нежна обич. "Чудото в Поскокова Драга" е една щура смесица от уестърн, стара холивудска комедия, екшън и романтика, разиграваща се из дебрите на Далматинско Загоре, но преди всичко е история за борбата между старото и новото, между традиционното и модерното. Между нежеланието да приемеш промените и желанието да промениш всичко. Независимо с какво впечатление ще останете, истината е, че Анте Томич обича своите герои - чудовища, дори когато открито им се подиграва.

Както и да е!

Оказва се, че да се ожениш не е толкова лесно, особено ако си зарязал любимата жена да те чака петнайсетина години, докато противен полицейски шеф я ухажва много настоятелно. По-трудно е даже от сблъсъка с наглите инкасатори за тока, дето не оставят човек на мира, ами минат – не минат трийсет години, пък идват да те изнудват да им плащаш. И други такива цивилизационни предизвикателства, с които дивите Поскоци винаги са се борили яростно и безкомпромисно.

Но пък си има предимства да си хърватски герой от войната – най-малкото зад гърба си имаш старите бойни другари, готови в името на справедливото отношение към ветераните даже да ти откраднат булка и да полежат в ареста.

Циничен, ироничен и забавен, Анте Томич ни предоставя една подробна дисекция на примитивното, принудено да се сблъска с модерното, и резултата от тази титанична схватка.

Анте Томич е хърватски журналист, роден през 1970 г. в град Сплит, който град става и декор на тази задъхана от напрежение и смях история, подправена с неподражаем балкански привкус. Наричан не без основание "хърватския Бакман", Анте Томич е най-продавания и може би най-забавен хърватски автор. Самият той определя жанра, в който пише, като "романтична комедия", а историите му вече се адаптират и за театрална сцена.