"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Днес настъпи третата неделя на Великия пост. Този неделен ден се нарича Неделя Кръстопоклонна. Вие всички виждате, че посред храма лежи Кръстът Господен. Вчера в края на вечерното богослужение ние тържествено го изнесохме за поклонение.
Изминаха вече 20 дни от поста. 20 дни от най-строгия, в плана на нашите аскетически усилия, период от църковната година. Ние по време на Великия пост ставаме най-чувствителни и способни за възприемане на спасителните евангелски истини и заповеди. И днес Църквата ни подбужда да обърнем поглед към оръдието на нашето спасение – към Кръста Господен.
Ние трябва не само за пореден път да си припомним, че Кръстът се намира в центъра на нашия християнски светоглед, на богословието, но и да помислим за кръста по отношение на нас самите: носим ли ние кръста си или се опитваме да се откажем от него, да вървим по лесния път? Разбираме ли въобще какво значи да носим кръста си, защо е необходимо това?
Спасителят казва: "…който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси" (Мк. 8:35). Какво значи "да погубиш душата си"?
В дадения случай под душа ние трябва да разбираме живота. По такъв начин, който се откаже от живота, изкривен от греха, от живота, насочен само към удовлетворяване на своите похоти и страсти, който встъпва в спасителна вражда със самия себе си, той ще спаси душата си."
Автор: Дякон Александър Растворов
В рубриката "Съвременна Библия" – във века на възхода на психологията и психоанализата човешките страхове се умножават постоянно. Списъкът със страхове може да бъде безкраен. Следите от страха са навсякъде. Но тук се натъкваме на невероятен феномен. Следи от всякакви страхове можем да открием, но следи от един специфичен страх няма да можем. Страхът от Бога - един от малкото страхове, които съвременният човек не изпитва. Дали е за добро? Как мислите?
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Фондация "Подай ръка - дари по-добро бъдеще" обяви кампания в подкрепа на семейство от Монтана. Мери е самотна майка, която се бори, за да отгледа трите си деца - на 14, на 11 и на 6 години. Няма постоянна работа, а семейството оцелява благодарение само на детските надбавки, обясни социалният работник към благотворителната организация..
Вече сме ви срещали с видинската група North West 3700 . В състава ѝ са Михаил Георгиев, Александър Марков, Марин Ангелов, Милчо Кръстев и Илия Илиев - петима приятели, обединени от страстта си към музиката и родния край . Те не просто свирят и пеят - те живеят музиката. Всеки от тях владее различни инструменти, пеят, пишат текстовете си..
Лондон през 50-те години на ХХ век. Книжарница „Блумсбъри“. Изисканото царство на книгите изглежда измамно спокойно, почти съвършено, благодарение на петдесет и едно правила, които управителят Хърбърт Дътън държи да се следват по-строго дори от Десетте божи заповеди. Докато има дисциплина, нищо не може да се обърка, нали така? Под..
Жълъдите са навсякъде в парковете, а освен храна за животни, те могат да се превърнат и в чудесна декорация за дома. От тях можем да изработим венци и свещници, лампички и висулки, рамки за картини, украси за маси и какво ли още не. Може би горният списък далеч не изчерпва всички варианти. Жълъдите са един от многото естествени материали, които..
В сърцето на малкото, но изпълнено с живот село Чупрене, в Основно училище "Акад. Михаил Димитров“, се случва нещо различно. С усмивки, цветни материали и силна вяра в промяната, група млади хора вдъхновяват децата да мечтаят, да творят и да вярват в силата на общността. Те са част от проекта " Бъдещи създатели за приобщаване и устойчивост "..
УНИЦЕФ публикува "Доклад 19: Благосъстоянието на децата в един непредсказуем свят". Проучването съпоставя данните от 2018 и 2022 година и анализира как пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на работа са се отразили на децата в 43 държави от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обобщените данни..
В "97 лапи и една опашка" днес ни гостува едно от най-милите кученца, които сме срещали някога . То е порода японски хин и се казва Хера . Тя е на 13 години - 13 години истинска и непринудена любов! Нейният стопанин казва за нея, че е тяхното „всичко“! С черната си окраска, вечно ближещо езиче и поглед като на малък философ, Хера е една..