Фондация "Екатерина Каравелова" публикува аналитичния си доклад "Гласовете на жените в България", който осветлява проблемите и потребностите на жените в България. Включва анализ на биографични интервюта с жени, живеещи във всички шест планови района на страната. Причината за изготвянето на анализа е, че досега липсват задълбочени социологически изследвания на проблемите и нуждите на жените в България, което прави невъзможно провеждането на целенасочени и последователни политики за насърчаване на равнопоставеността. Позоваването единствено на статистически данни от Националния статистически институт и Евростат пропуска да отрази ежедневните предизвикателства, нормализирани неравенства и интерсекционална дискриминация, с които се сблъскват жените от цялата страна, посочват авторите на доклада.
Докладът е в отговор на фразата "Няма проблеми с правата на жените в България, тук има равнопоставеност", казва Марина Кисьова де Хеус, учредител на фондация "Екатерина Каравелова".
"От учредяването си през 2016-а досега фондация "Екатерина Каравелова" дава глас на българските жени. Знаете за мрежата "Тя в България", за която вашите слушатели във Видин са чували. С този доклад решихме да дадем глас на жените по един структуриран начин, по малко по-научен начин, защото искаме този глас да бъде чут от взимащите решения, от политиците и експертите, които предлагат политики, но често нямат досег с хората, за които тези решения трябва да са ползотворни. Публикацията е анализ на дълбочинни биографични интервюта с жени от всичките шест (планови) района в страната. Основните проблеми, които се откроиха са реална равнопоставеност на жените, бедността, насилието в различните му форми, натискът на средата и стереотипите по пол, свързани с ключови потребности на интервюираните - сигурност, равно третиране, финансова и професионална стабилност. Докладът покрива цели осем теми и аз вярвам, че всяка жена ще намери нещо много важно в този доклад. Бих искала да се спра на един от най-сериозните проблеми, който е познат, но все пак го идентифицирахме и е важно в бъдеще по този проблем много да се говори, това е бедността. Откроява се като проблем сред голяма част от интервюираните. Много от тях се борят с бедността, именно защото са жени, особено тогава, когато не съжителстват с мъж, което препраща към един друг важен проблем - неравенството по пол в областта на труда. Най-често бедността се възпроизвежда, когато си израснал в бедност, много по-трудно е да се излезе от нея. Данните на Националния статистически институт към 2021 година показват, че 4,5% повече жените са в риск от бедност, отколкото мъжете. Ние се фокусираме върху това, че бедността има измерение по пол. Повечето интервюирани работят на по-ниска заплата от партньорите си мъже, а ако те останат сами, ще им е много трудно да се справят финансово. Другият феномен е, че пък, ако печелят повече от мъжа си, това може да стане повод за вменяване на вина по силата на стереотипите, че жената не трябва да е над мъжа, което се вижда от интервютата. Това излиза като тенденция. Най-рисковата група от изпадане в бедност са жените, които отглеждат децата си сами. Това ме води към един от другите проблеми, които се открояват - дискриминацията на работното място към жените с малки деца и тези, на които им предстои да станат майки. Има много примери за това. Когато става въпрос за повишение на работното място, работодателят не иска да поеме риска и да назначи жената, която има малко дете и която е, може би по-способна, по-подготвена, защото тя най-вероятно често ще отсъства, защото ще излиза в болнични."
Насилието в семейството е друг проблем, който открояват в доклада. Марина Кисьова де Хеус го определя като превръщащ се вече в пандемия. Според нея са необходими спешни промени в Закона за защита от домашно насилие, но политическата криза в страната е пречка да бъдат приети. Има необходимост също от кризисни центрове в цялата страна, а не само в няколко града, както и потребност от подготвени хора, които да оказват психологическа и социална подкрепа. Допълва, че насилието не е семеен проблем и за него трябва да се търси помощ.
Според Марина Кисьова все още много трябва да се работи, за да се постигне равнопоставеност в България, а за това могат да помогнат жените със силни обществени позиции, които да участват както в местната власт и да предлагат решения, така и в Народното събрание.
Рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Аспарухово , община Медковец. Сравнително оживено и много поддържано село в Северозапада. Посреща ни Людмила Макавеева - млада и мотивирана дама, която заема поста от 2011 година. Преди да стане кмет е работила като секретар в кметството, а за кратко и като счетоводител. Споделя, че в малките..
Петият вот на недоверие към правителството влезе в парламента. Акцентът му е провал на правителството в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, който води до задълбочаване на проблема със завладяната държава, до липса на справедливост и до обедняване на българските граждани. 59 народни представители са вносители, но се очаква подкрепа от..
Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци без да вдигат ставките, а просто като подобрят събираемостта им. Това показва традиционното проучване на Института за пазарна икономика за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и на данъка върху превозните средства във всички 265 общините..
Европа трябва да се бори за своето място в света, за своето бъдеще и за свободата сами да определяме съдбата си. Такива са част от посланията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която произнесе своята реч за състоянието на Съюза. "Сега е моментът за Нова Европа, за да може Съюзът да оцелее и да запази своето място..
Извършени са необходимите ремонтни дейности в трите училища в община Ружинци , така че да посрещнат на 15 септември децата в нормални условия, каза общинският кмет Александър Александров. Ремонтите са извършени със средства на училищата. "Дворовете се поддържат в много приличен вид, така че да е приятно на всички деца. Детските градини са..
Училищата и детските градини в област Монтана са готови да посрещнат своите деца и ученици, каза Трайка Трайкова- началник на Регионалното управление на образованието в Монтана: "Тази година на училище тръгват 11 275 деца, от които близо 900 са първокласници. Като най- многобройни са децата в община Монтана, следвани от Лом и Берковица."..
Учениците в област Враца за учебната 2025-/2026 година са 15 772-а. Това е прогнозен брой на базата на миналогодишните данни, така че е възможно да има известна динамика, каза Лорета Колева- началник на Регионалното управление по образованието във Враца. "Ние на 15 септември до обяд събираме точна информация и тогава бих могла да съм съвсем..