Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ако сега не се състави, след следващите избори със сигурност ще има постоянен кабинет

Георги Драганов: Държавата ще продължи да бъде парализирана, ако не се състави редовно правителство

ГЕРБ управляваха дълго време, защото хората се страхуваха да не се върнат БСП

Снимка: Личен архив

Обречена ли е възможността за съставяне на редовен кабинет? Ще продължи ли да се задълбочава политическата криза в страната? Какви трябва да бъдат приоритетите пред 49-тото Народно събрание

Потърсихме за коментар Георги Драганов, създател и редактор на сайта за история и анализи "Война и мир".

Радио ВИДИН: Вие сте сред хората, които открито отправят призив за съставянето на редовно правителство. Защо е необходим постоянен кабинет?

"Не трябва човек да бъде партиен деец, активист, член или нещо такова, за да види, че България се намира в криза. Какво имам предвид под криза? Освен световната икономическа криза, която е тук от доста време, енергийната криза, преди това имахме здравна криза, това е една поредица от световни предизвикателства, но ние на местно, на българско ниво, от три години сме в шах, не в мат. Дори най-елементарното нещо - строителството на магистрали замръзна, нямаме строителство на нови големи инфраструктурни проекти, сякаш нищо не се случва. От почти 3 години всички изкачваме. Чакаме да видим кога ще имаме редовно правителство, което ще управлява по-дълго време, това се отразява негативно. Една голяма бройка от институциите са с непопълнени състави заради липса на работещо Народно събрание. Последното истински работещо такова беше през 2020. От тогава държавата е парализирана заради това, че ние българите, всички ние, не можем да мелим заедно. Дори по въпроси, по които уж мнозинството от българите е съгласно, че са важни, не действаме заедно. Инфлацията да вземем: огромен проблем, който някак до момента не сме започнали сериозно да работим така че да бъде решен. Външната ни политика спрямо Република Северна Македония, енергийната ни криза - да имаме последователни решения дали ще затваряме ТЕЦ-овете на въглища... все едни напълно реални проблеми пред българите днес, по които ние не можем да се разберем, да седнем спокойно като възрастни хора и да търсим някакво работещо решение. Надявам се да имаме някакво правителство - каквото и да е правителство, което да изкара поне 1 година, да има експерти в състава си - хора, за които дори политическите им противници могат да кажат, че са кадърни".

Радио ВИДИН: Това обаче е трудно постижимо. Нашите партии си приличат по почти всички въпроси, но пък съществува и отношението към ГЕРБ, което не е случайно по никакъв начин. Греховете на партията на Борисов, мисля си аз, нямат да бъдат простени.

"В българския политически живот има партии с по-дълга история на управление от ГЕРБ, с повече участия в управление от ГЕРБ. Визирам конкретно БСП, СДС и ДПС, тези партии имат свои лидери, които не са толкова дълголетни, колкото г-н Борисов, но си носят своята история със себе си. За мен лично, ако някъде трябва да се сочи с пръст, това е в най-дълголетните партии, които най-много са имали възможност да управляват България. Безспорно ГЕРБ биват сочени еднозначно за всички проблеми в страната. Постоянно чуваме "последните 12 години". Откакто приключиха, минаха още 2 години обаче. Използващите този пропаганден израз "последните 12 години" се държат сякаш до 2009 година България е била със стандарта на Германия, Швейцария и Норвегия и след това нещо се е случило. До 2009 година България беше една значително по-бедна, по-зле уредена държава. Хора на нашите години - 30-40-50, които са възрастни в този период, които са работили, ние отказваме да кажем, че в тази и онази област постигнахме такива успехи в последните 10-20-30 години. България днес е по-добре отпреди. Това не е заслуга само на тази и онази управлявала партия, то е и заслуга на нашето поколение, което работи. ГЕРБ управляваха много дълго време, защото хората се страхуваха да не се върнат БСП. Припомням само, че след първия непълен мандат на ГЕРБ, БСП се върнаха на власт с процедурни хватки и това доведе до това ГЕРБ да изкарат още 7 години на власт. В момента усещането е, тъй като БСП пак се върнаха на власт, е абсолютно възможно, другият път пропаганден израз, който много се използва, "Борисов да се върне на бял кон и да управлява още един или няколко мандата". Мен това като гражданин не ме интересува толкова кой ще е на власт. Мен ме интересува да получа добро управление за данъците, които плащам. По същия начин, по който когато си плащам портиерските в кооперацията, в която живея, мен не ме интересува кой е конкретният домоуправител, а да бъде свършена работата в края на деня, седмицата и месеца. В последните години в България имаме целенасочено насаждане на разделение в обществото. Дори когато ГЕРБ прибраха назад малко Борисов и предлагаха изключително компромисни кандидатури - тази на проф. Анастас Герджиков, която беше изключително компромисна, той е десен, той е образован, говори езици, ректор е на СУ, говорим за прекрасна кандидатура, която беше подаване на ръка към останалите партии да гласуват за него на втори тур. Имахме и предложението на проф. Габровски. Тези жестове за успокояване, за диалог с другите партии, не бяха приети. Дори днес чуваме как от ПП-ДБ заявяват, че няма да правят правителство с ГЕРБ, нито с мандат на ГЕРБ. На мен това ми се струва прекалено. Аз разбирам, че са изненади, малко обидени може би, че не спечелиха избори, но за последните 2 години дадохме 500 милиона за избори. Резултатите не са коренно различни. Очевидно една част от българите, които гласуват, го правят за ГЕРБ. ГЕРБ са или първа, или втора сила. Не сме деца, време е за диалогичност. Трябва да се работи работещо решение, което очевидно според българските граждани включва като основна политическа сила и партия ГЕРБ. Тя не е в изолация. Не би трябвало да е в изолация. Партията има не малко експерти с опит, които могат да са полезни в управлението на държавата".

Радио ВИДИН: Сещам се за онази максима за повтарянето на едно и също действие, но и очакването на различен резултат. Общо взето това е ситуацията, това са партиите на сцената. Резултатите варират с минимални проценти, но няма да се прояви друг човек, друга партия. Чудя се просто още колко ще се ходи до урните.

"Всички гледат към местните избори, защото в България те, поради своята специфика, не се случват толкова често, колкото парламентарните. Дори да има предсрочни избори, те са в даден град, дадена община, съответно дават много по-голяма стабилност. Ако местните избори не бяха тази есен, а бяха преди една година, ИТН можеше да вземе голям брой общински съветници в почти всички общини, можеше да има кметове. Нека да напомня какви субекти имаше: партия Изправи се, България! Мутри вън! в различните си превъплъщения също можеше да вкара доста хора в местните парламенти. Партията на г-н Васил Божков Българска пролет (б.р - партията се казва Българско лято) също можеше да вкара. Имахме доста така различни партии и коалиции, някои от тях влизаха в Парламента, други за малко да влязат. На едни местни избори при сходна избирателна активност би дала на техни представители 4 години живот в местната власт. Това е много по-важно, отколкото участието в Парламент, който ще продължи три месеца. Следващите избори на хоризонта са изборите за Европейски парламент, които са с петгодишен мандат. Там отново партиите, които успеят да вкарат някой, независимо какво се случва след това, ще имат една друга дълголетност. Има доста сигнали, че може би тези парламентарни избори за тази година ще бъдат последните, че все пак ще имаме някакво правителство и във водещите се в момента преговори може да доведат до някаква коалиция, която да създаде работещо правителство и да имаме редовен парламент, който да изпълнява конституционните си задължения. Натрупа се в последните години доста работа за вършене. Надявам се настоящият парламент да свърши важните си задължения, най-важното е бюджетът за настоящата година. Той трябва да бъде балансиран, консервативен, да се вкарат държавните финанси в ред, трябва да се попълнят квотите на различните институции, които парламентът трябва да избере - това е квотата в КС, трябва да се избере нов председател на КЕВР, нов председател на БНБ. Броят на институциите, които са в странна ситуация от три години, е много дълъг. Също така, ако няма правителство, което според мен е по-малко вероятният вариант, ако има втори избори през тази година - със сигурност ще са последните. Ако на тези избори не се състави правителство, на следващите гарантирано ще има, защото на прекалено много хора в България, имам предвид и бедните, и богатите, и средната класа, и политическите организираните в партиите, им писва от това безвремие. Това се отразява на начина, по който гласуват. Виждаме как настоящият парламент е една идея по-окрупнен от предишния. Не изключвам в следващия да влязат още по-малко партии и коалиции. Хората да гласуват с преглъщане на личните си възгледи за някоя от големите партии, само и само най-после да се състави някакво правителство".

Радио ВИДИН: Аз продължавам да си мисля, че ние сме си европейско общество, мнозинството от хората са с европейски възгледи, подкрепя ЕС и НАТО. Чудя се обаче къде е ролята на БСП. В призива за широко евроатлантическо обединение тази партия не пасва. От друга страна, златното ключе за кабинет е при социалистите.

"Абсолютно е възможно БСП да влезе под някаква форма в управлението в близките седмици или месеци. Повечето българи, повечето избиратели в България, са привърженици на ЕС такъв, какъвто е. Не говорим за големите спорове еврофедерализъм срещу Европа на нациите, а просто говорим, че българите са доволни от живота си в ЕС и не виждат някаква нужда от големи промени в участието на България в ЕС такъв, какъвто е. Другата организация, в която сме - НАТО, относно нея българите са малко по-разделени. Затова понякога се появяват парламентарно представени партии, които да оспорват участието на България в НАТО. Въпреки дългогодишната си история на комунистическа партия, БСП не е на твърди антинатовски позиции. Позволяват си да критикуват определени решения на НАТО като институция, но по-скоро БСП вече са една статуквена партия за присъствието на България в ЕС и НАТО. Антистатуквената партия е Възраждане, която краде част от гласоподавателите на БСП, но БСП, например, е партията, която има Сергей Станишев - дългогодишен лидер на социалистическото обединение в ЕС. Структурите на БСП работят много добре със сестринските партии в съюза, докато Възраждане още нямат евродепутат. Възраждане не са се позиционирали много ясно в голямата европейска политика къде точно застават и с кои други партии. По същия начин и Продължаваме промяната не са се позиционирали по големите европейски политики - дали ще подкрепят ПЕС, дали ЕНП, дали ще отидат при някоя от другите. Това е големият проблем на българската политика: че имаме нови субекти, които не са се заявили ясно идеологически. Коалициите между подобни идеологически неопределени докрай субекти е много по-лесна. Тук не сме Германия, където съюзът между Левицата и Десницата по времето на Меркел, беше идеологически компромис. В България повечето партии нямат сериозни позиции по дадена тема, докато тя не дойде на дневен ред. Видяхме коалиция между самоназоваващите се градски десни партии, популистите от ИТН и новата протестно-популистка партия от ПП и старата левица от БСП. Това правителство си спомняме как не можеше да функционира, партиите помежду си имаха прекалено големи различия. Не беше първата криза, която ги събори, а втората. Стигна се до историческия прецедент в новата ни история - правителство да бъде съборено с вот на недоверие".

Радио ВИДИН: Завършили сте специалност Международни отношения. Голямата ви страст е историята. Как можем да тълкуваме откровено русофилската риторика на Възраждане? Игра с думите и избирателите или просто това е проруска формация?

"Личното ми мнение е, че г-н Костадинов не е с изцяло искрени лични възгледи, които да водят до такава русофилия. Смятам, че той е изключително опитен политик. Да не забравяме, че има дългогодишен стаж във ВМРО, след това в други партии, той познава българския политически живот. Има нюх за това как да позиционира партията си. Търси ниши, в които да има голям брой хора, които да се чувстват електорално непредставени. Заради това и политиките, които Възраждане защитава, са доста така не особено свързани помежду си идеологически. По някои въпроси те се заявяват като български националисти, но по други въпроси са много русофилски настроени. Нека да кажем изрично, че Русия е чужда и трета страна, тя не е България. По същия начин, по който бихме гледали на някой, който поставя интересите на Турция, Индонезия, Занзибар и т.н, наравно с българските интереси, то този човек очевидно не може да бъде български националист. Българските националисти поставят на първо място българските интереси. В България имаме много тежко културно наследство заради пропагандата от времето на комунистическата диктатура, когато е правена и подготовка страната да стане част от СССР. При страшно много възрастни хора тази пропаганда е оставила отпечатък. Виждаме парадоксалната ситуация на националния празник хора, които без да са платени, те са честни, обичат родината си, но веят знамето на друга държава. Това е патология. Ти можеш да си признателен на друга държава, можеш да кажеш "аз харесвам културата, историята, политиката, имам симпатии към политическия лидер", но да вееш чуждо знаме? Има много хора, които имат такъв проблем с идентификацията какво точно е българин. Търсят идентификация допълнителна в руската национална идея, защото виждат в руската пропаганда Русия като една богата, една голяма държава, могъща, държава, която може да е контрапункт на нещата, които не се харесват от Запад. Такива хора виждат Русия и като контрапункт на своите жизнени задачи тук и сега днес. Тези хора, по някакви причини, не са малък брой в България. Те търсят, отново по различни причини, подкрепа за своите идеи. Русия се явява удобен съюзник - критик на Запада. Тъй като в момента БСП са намалели това антисистемно говорене за нашето участие в ЕС и НАТО, то Възраждане се възползват. Възраждане след като видяха, че мнозинството от българите сме за запазване на българския лев, а не за приемане на еврото, започнаха референдум. Не виждаме друга партия от парламента, която ясно да е заявила сходна позиция. Това ще доведе до още гласове за Възраждане. Когато COVID въпросите бяха особено важни, Възраждане бяха единствената партия, която си позволяваше да заема, на някои може да са им смешни позиции - против задължителното ваксиниране, против маските, сертификатите, но тогава Възраждане си позволиха единствени да защитават тези тези. Така спечелиха достатъчно гласове, за да влязат в парламента. Влизайки там, успяха да имат друга трибуна и легитимност и почти да утроят резултата си".

Радио ВИДИН: Хората, които твърдят, че парламентарната демокрация е изчерпана, прави ли са?

"По един път на век си задаваме този въпрос в България. Последният път е през 30те години на XX век, когато нашите деди са се опитали да го решат. Имаме и един интересен паралел преди век, когато пък изборите в България са били мажоритарни и много мислители са казвали "хайде да махнем мажоритарните избори и да сложим пропорционални и всички проблеми на българската избирателна система ще бъдат решени". Днес масово така се говори обратното - че пропорционалната система ощетява нашата демокрация. Чуват се и идеи за забрана на партиите, за двукамерен парламент. Безспорно подобни промени биха имали някакъв ефект, но в основата си имаме една политическа класа и в общи линии едни и същи хора ще бъдат депутати и ще гласуват закони по каквато и система да ги избираме. Ако избираме едни и същи хора, за едни и същи позиции, при едни и същи задължения, как сме ги избрали не е толкова важно. По-важно е хората, които сме избрали, дали имат мотивация и морал, дали имат достатъчно време, да планират дългосрочно, да преследват политики, да вършат нещо друго, освен краткосрочно гонене на тяснопартийните си интереси. Имали сме моменти, в които демокрацията в България в последните 30 години е довеждала дългосрочни цели до успешен край - влизането в ЕС, влизането в НАТО, въвеждането на Валутен борд, създаването на стабилен български лев. Големият въпрос е за близките 10-20-30 години, дали партиите могат да се обединят около други теми и независимо кой е на власт, кой е в опозиция, тези теми и политики да продължават да се следват. Не смятам, че партийният парламентарен модел е изчерпан. Смятам, че ние като граждани трябва да изискваме от нашите избраници да бъдат една идея по-кооперативни, да могат да си взамодействат с другите партии, за да могат да се постигат резултати".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45

Как се постига качествена жизнена среда- опитът на Германия, Унгария и Словения

Утвърдени експерти от България, Германия, Унгария и Словения представиха предизвикателствата пред архитекти и инженери в строителството по пътя към хармонична среда на живот. Международната конференция, която се проведе в София, бе организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК).  Какво разбираме под хармонична жизнена..

публикувано на 20.05.24 в 16:48

Във Воднянци искат програми за безработни

Екипът на радио Видин гостува в село Воднянци, община Димово. Времето е дъждовно и следобедно и по това време по улиците не се срещат хора.  Селото е на около 60 км от Видин в посока Монтана и на 180 км от София. До него лесно може да се стигне с автомобил или с влак по линията София-Видин.  В землището на селото е изграден язовир Дреновец...

публикувано на 17.05.24 в 12:30
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Политиците загубиха спечелен мач с Еврозоната

България няма да успее да изпълни критериите за влизане в Eврозоната до юни.  На конференция, посветена на следващите стъпки към еврото, бяха обсъдени политическите и социалните последици, както и икономическите и финансовите перспективи преди и след присъединяването, бяха анализирани и успешни примери на европейски държави, вече въвели единната..

публикувано на 16.05.24 в 10:00

Имат ли интерес ресторантьорите към чужди служители?

Заради липсата на кадри летният сезон е пред провал за ресторантьорския бранш, заявиха преди дни от сектора. Причината е приета промяна в Закона за чужденците, която по никакъв начин не помага на бизнеса за това лято. Преди началото на туристическия сезон има предприемачи, които обявиха, че ще фалират, защото нямат работници. Хотелите отварят, а..

публикувано на 15.05.24 в 11:21
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Българската данъчна система се нуждае от модификация и модернизация

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Нашата бедност се дължи на закъснелия и грешно направен преход

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00