Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кратки разкази, предизвикващи дълги размисли за живота

Снимка: Радио Видин

Тази седмица ще четем малко и ще осъзнаваме много. Време е за смирение, за размисъл, а защо не и за запознаване с нас самите, за да направим крачка първа и към другия без да търсим удобното и да демонстрираме фалшив морал, без пози и арогантна категоричност. Тази седмица предлагам да прочетем разказите на Силвия Томова, събрани в заблуждаващо тъничкия сборник "Уважаема госпожо!", излязъл от печат през 2021 г.

Силвия Томова знае каква е ролята на писателя и тя е нищо повече от това, да провокира към размисъл. И евентуално да те усмихне, но с усмивката на човек, който ей сега внезапно е прозрял нова, неподозирана, а всъщност стара и добре позната, но позабравена от вечно бързане житейска истина.

А сборникът ѝ просто не бива да е по-обемен, защото носи такъв емоционален заряд, че би се превърнал в опасност за неподготвения читателски ум, да преобърне представи и светогледи, да изкриви и напука призмата, през която човек е гледал, докато не е посегнал към него. Понеже Силвия Томова не просто е човек, който умее да добре борави с думите и чувствата, да улавя и невидимите им нюанси и да ги усилва до степен да заслепяват. Тя забърква истинска магическа отвара, омайващ коктейл от настроения и моменти, запращащи злободневието на другия край на вселената, за да остане само онова, което вълнува, разголва и омекотява ръбовете в човешката душа, кара сърцето да бие като на погребение.

Разказите на Силвия Томова са измамно кратки, като твърде малка доза удоволствие, от което искаш да гребеш с шепи, а всъщност носят природата на черни дупки. Ако бяха по-дълги, може би щяха да са непосилни за четене без дълги почивки за приемане и размисъл. Те увличат, разграждат всяко съзнание, до което се докоснат, поглъщат и излъчват светлина, осветяват неподозирани пукнатини в човека. Пренареждат умове и възприятия. Една смазваща разходка из човешката емоция, дори когато емоцията е безгранична празнота отвътре. Разходка по дългите пътища към сърцата на хората, както авторката ги нарича, защото кратките не я побират. Разходки по детайлите, на които малцина обръщат внимание, а се оказват именно онези свързващи звена, крепящи цялата конструкция на личността. Само когато минеш по тези пътеки, ще започнеш да забелязваш жената, която си отива, ще хапнеш нещо в ресторанта, в който се смесват жълто, черно и бяло, без кетчуп, ще се стоплиш в прегръдката на Анна и може би, може би ще дочакаш джакпота и ще разкриеш онази тайна, която нито един истински играч не би се осмелил да изрече на глас.

В сборника "Уважаема госпожо!" има и смърт, и пристрастеност – към хазарт и хора, и любов, и самота, и музика, и вяра, и скръб. Има откровеност до пълно разголване. Няма обаче никаква излишна сантименталност, никаква политкоректност, никаква преструвка. Петнадесет парчета сензитивна човечност, трептяща като опъната до скъсване струна, малко божественост с дълбоко хлътнали бузи, все едно с нож си ги дълбал, и един вмирисан на бунище ангел, с когото можеш да изпушиш една пурета преди да ти напомни, че имаш нужда от куче, което непременно трябва да наречеш Марс. А някъде там, почти незабележима, една възрастна дама пише писмо до редактора на любимия си вестник, в което напомня за себе си, убедена, че ще остане жива далеч след като всичките ѝ болногледачи са си тръгнали по един или друг начин. Защото тя знае какво е да си почтен, в едно време, което отдавна е забравило какво е почтеността. Може би.

"Уважаема госпожо!" е колекция от разкази, точно толкова чувствени, женствени, откровени и оголващи, колкото човек е в състояние да понесе без да заболи. Те свалят кожата, за да изкарат на светло ума, сърцето, душата и всичко между тях.

Например страха, когато е толкова голям, че те кара да продължаваш да свириш под експлозиите на падащи над главата ти бомби. Защото ако признаеш, че трябва да бягаш, значи всичко е станало твърде страшно.

Или гнева, когато имаш чувството, че си сам на бунището, а не си сигурен искаш ли да си чак толкова изоставен. Нищо, че си готов да прогониш дори ангелите.

Или надеждата – че никой не е в състояние да те изостави, дори когато току-що си го погребала. И на кого ще звънне пръв, ако все пак е жив?... На теб или на най-добрата ти приятелка?...


По публикацията работи: Гергана Панова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Талантливи видински ученици са отличени в конкурс „Светът вътре в нас“

Ученици от ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин грабнаха първите места в конкурса "Светът вътре в нас". Съревнованието бе организиран в рамките на фестивала "Здравей, здраве" в крайдунавския град и в него се включиха ученици от всички видински гимназии. Лидия Каменова, организатор на събитието, връчи награди на участниците и им..

публикувано на 07.10.25 в 16:20

Докъде стигна обновяването на парка във Видин

Вече два месеца и половина се извършва ремонт на Крайдунавския парк във Видин,  в участъка от детската площадка при „Телеграф капия“ през района около Паметника на свободата до зоната при крепостта „Баба Вида“. Със символична "първа копка" на 24 юли беше поставено началото на дейностите по проект "Изграждане на зелена и велосипедна достъпна..

публикувано на 07.10.25 в 14:30

Анна Авиил представя романа си "Божана" във Видин

Своя нов роман "Божана" ще представи  Анна Величкова, чийто творчески псевдоним е Анна Авиил. Авторката е от Видин, днес живее и работи в София. Тя определя книгата си като "патриотична", чиято цел е да възроди ценностите на българския народ. Представянето във Видин ще се състои днес, 7 октомври, в Залата за изяви на Регионална библиотека "Михалаки..

публикувано на 07.10.25 в 12:00

От 1 януари: 620 евро минимална работна заплата

Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 година.  Правителството предвижда тя да стане 1213 лева или 620 евро и 20 евроцента, вместо досегашните 1077 лева. Кабинетът планира минималната заплата да се увеличи със 136 лева или с малко над 12 процента и половина спрямо сегашната ѝ..

публикувано на 07.10.25 в 11:25

Актрисата Яна Тончева в "Час при зъболекаря": Редовната профилактика е от ключово значение

Повече плодове и зеленчуци и редовни посещения при зъболекаря. Това е съветът за здрави зъби на актрисата от видинския куклен театър Яна Тончева. Самата тя спазва това правило и може да се похвали с прекрасни зъби и изключително красива усмивка. Актрисата, която е част от творческия екип на най-новия спектакъл на театъра - "Малкото мравоядче", си..

публикувано на 06.10.25 в 17:47

Сдружението на жените мотористи: Грижата за женското здраве трябва да е през цялата година

Октомври се отбелязва като Международен месец за борба с рака на гърдата. Провеждат се информационни срещи и събития, свързани с ранната диагностика и превенцията на заболяването. По този повод Сдружението на жените мотористи "Lady Bikers MPowered Bulgaria" и Българското дружество за борба с рака на гърдата, както и техните партньори от Община..

публикувано на 06.10.25 в 17:17
Теди Генова, психолог

Навици и самодисциплина – ключът към вътрешния баланс

Днес ще се спрем на една тема, която засяга всеки от нас - и това са навиците и самодисциплината . Често си мислим, че това са неща, които изискват огромни усилия или невероятна сила на волята, но всъщност те са свързани с малките ежедневни избори, които правим. Да изградим здравословни навици не означава да се лишаваме от всичко, което ни..

публикувано на 06.10.25 в 16:35