Криминале за уикенда

Животът на Стела Свансон не е бил от най-безоблачните. Иначе не би се озовала в затвора за притежание на наркотици, нали? Но е имало моменти, в които е била доволна от себе си. Да тръгнеш от малко рибарско селище далеч на север из фиордите на Норвегия, за да стигнеш до поста управител на нощен клуб в Осло, не е лесна работа. Иска се особен вид дързост… или отчаяние.

Преди двадесет и пет години, едва дочакала да навърши осемнайсет, тя напуска Вике с най-добрата си приятелка Диана, убедена, че повече никога няма да стъпи там, където е оставила спомена за смъртта на майка си и алкохолизма на баща си, за натрапчивото усещане, че си беден и незначителен. И не само това. Оставила е себе си, за да се превърне в нещо различно.

Е, не го е мислила по начина, по който се развиват нещата. И определено не е искала да стига до момент, в който ще гледа Диана да умира от свръхдоза и ще се наложи да лежи в затвора заради чужди престъпления. Но се случва. И решава, че може би иска нещо различно. Например да се смири, да приеме миналото си и да се сдобри доколкото може с баща си, когото все още смята за отговорен за смъртта на майка си Ингри и за собствения си провален живот.

А после баща ѝ – старият Ринго Свансон – внезапно решава да се обеси точно преди дъщеря му да е успяла да го види и да му прости. Сега тя е принудена да се върне във Вике, където сякаш времето е спряло, за да погребе човека, когото винаги е презирала, но и да се опита да скъса с предишния си начин на живот. Само трябва преди това да уреди един стар дълг към ужасяващия хероинов бос Корнелис, за да започне съвсем начисто.

Току-що помирисала свободата, макар и с проследяваща гривна на крака си, Стела Свансон поема към родното си село и към всичко, което се е надявала никога повече да не вижда отново, с неясната надежда за нов шанс да поправи живота си след разрухата, оставена от другите, но и от нея самата. А в селото сякаш нищо не се е променило за тези двадесет и пет години. Пищното имение на местните владетели все така се извисява властно на хълма, само некоронована кралица и наследница на някогашния датски род – старата Естер Вике – е поостаряла още повече, може би и свещеник Гюдбран, а връстниците на Стела са пораснали. Е, поне тези, които са останали. И бизнесът на семейство Вике изглежда също е потръгнал под ръководството на Саломон – някогашното гадже на Стела и наследник на всичко наоколо.

Още с пристигането си тя открива, че баща ѝ е оставил след себе си много повече от очакваното скромно наследство. Оставил е стотици хиляди крони и не една и две загадки. Загадки, които може би крият отговора на въпроса защо е решил да посегне на живота си точно когато най-накрая е щял да се срещне отново с единствената си дъщеря – нещо, което винаги е искал. Загадки, които може би застрашават основите не само на малкото рибарско селце, но на цяла една финансова империя, простираща се чак до столицата, и които са го върнали към алкохола след две десетилетия въздържание.

Започнал като зловеща семейна история, романът "Кръстницата" в крайна сметка завършва като история за борбата на обикновения човек, направил своите грешки и взел си необходимите поуки, срещу един могъщ и сякаш непобедим престъпен свят, пуснал метастазите си дори в най-забутаните кътчета на света. Изпълнен със странни персонажи и мрачен хумор на фона на норвежката зима, издържан в стила на класическите криминалета, романът "Кръстницата" за пореден път доказва защо писателят и журналист Ингар Йонсрюд е обявен за една от звездите на криминалния жанр не само в родината си, но и далеч отвъд пределите ѝ.