Може би вече сте чували името на Красимира Хаджииванова. Ако не сте, ще го чуете, и ще го запомните. Тя е от хората, които изпадат в огромно затруднение, ако трябва да опишат сами себе си в три думи. Твърди, че изпада в екстаз най-лесно, когато се наяде със свинска пържола, не излъчва абсолютно никакво човеколюбие, а трите думи, които най-добре я описват като нужди, са "храна", "вода" и "контакт".
Повечето от нас свързват Красимира с медията за родители "Майко Мила", която тя и Елисавета Белобрадова, по-известна в интернет пространството като Летящата Козила Ерато, създадоха и развиха в помощ на родители и деца, и с благотворителната организация "Оле Мале", която пък работи в помощ на родителите на деца с увреждания. Всичко това не е случайно, защото Красимира Хаджииванова отдавна е приела за своя кауза жените. Освен за тях, прави всичко по силите си, че дори и повече, за грамотността, четенето и писането – все каузи амбициозни като световна инвазия, способни да изтощят цели армии, но не и нея. Тя е блогър, копирайтър и комедиант, част от стендъп екипа "Три жени на микрофона", а не на последно място е и човекът зад блога "Животът от нещата", покрай който в крайна сметка се ражда и дебютната ѝ книга със същото заглавие.
В "Животът от нещата" няма да намерите отговори на екзистенциални въпроси, няма да намерите драматични откровения и патетични заявки. Не остава време за такива екстри, докато преследваш митичния автобус 72, или се опитваш да стигнеш на работното си място преди да си се пенсионирал в сутрешния трафик. Няма да намерите чувствена проза и нежна поезия, защото изгорелите газове и съмнителния коктейл от миризми в градския транспорт не предразполагат особено към романтика и съзерцателност. Ще намерите само реалност, деликатна като едра шкурка, а насред нея – една обикновена, порядъчно изнервена жена, може би леко объркана на моменти, може би малко налудничава и истерична, почти коренен жител на столичния квартал "Рудника", но достатъчно силна да оцелее след пътуване с дете и бебешка количка в същия онзи автобус 72, дето или никакъв го няма часове наред, или идват по пет наведнъж.
И като споменахме количка…
Ще разберете кое е най-важното, когато избирате такава за наследника си, ако предстои да го запознавате с предизвикателствата на градската архитектура в София, пък и не само в нея. А тя – архитектурата – както се оказва, си иска сериозни познания по различни техники за оцеляване във враждебна градска среда, плюс базови акробатични умения и мъничко… или много късмет.
Ще се запознаете с три от най-големите страхове на българина и евентуално ще се позабавлявате за сметка на Красимира, докато кара ски в не особено успешен опит да избяга поне за малко от градското момиче у себе си. На нея не ѝ е забавно, но това не би трябвало да притеснява никого. Тя е свикнала. Знае, че ако нещо започне твърде много да ѝ харесва, значи най-вероятно не го прави както трябва.
Може да повисите заедно с нея в задръстването на Цариградско или там някъде, където в пиков час нещата съществуват по други правила и закони, различни от общоприетите вселенски, божии и човешки такива.
Ще приемем и предизвикателството да си вземем колет от митницата, което си е почти като малко тактическо учение, само без бойните стрелби, макар на моменти на човек да му се струва, че би трябвало да са включени. Стрелби може и да няма, но за сметка на това я има БЕЛЕЖКАТА. Заветната БЕЛЕЖКА, без която в България нищо не може да се случи, напук на целия световен технологичен прогрес. БЕЛЕЖКАТА, която отваря врати, пред които и най-модерният изкуствен интелект, и най-мощният компютър седят разплакани от безсилие и нервно пушат цигара.
Като се замислим, "Животът от нещата" всъщност си е една много сериозна книга, защото както казваше великият Георги Парцалев, смехът е сериозно нещо. А Красимира знае как да накара хората да се засмеят – и на нея, и на себе си, и на другите, без смехът да се превръща в подигравка. Вярно, на моменти е малко през зъби, но все пак го има тоя смях. Или беше ръмжене?... Да приемем, че е смях! И докато читателите се усмихват, да осъзнаят, че гледната им точка се е поизместила или понаместила и са започнали да забелязват малко повече детайли. И са престанали да приемат всичко без съпротива или са се научили кога има смисъл от такава и кога е по-добре да не се хабиш. Защото "Животът от нещата" е огледало на реалността в България такава, каквато я вижда, живее и диша обикновеният човек, почти коренен жител на квартал "Рудника" например.
Добре де, може би "живее" и "диша" са малко силнички думи. Знаем си и държавата, и реалността. Само разписанието на автобус 72 е тайна дори за боговете.
От 1 януари 2026 година трябваше да бъде въведен новият принцип при изчисляването на такса битови отпадъци "замърсителят плаща". Въвеждането на новия начин за събиране на боклука е предизвикателство за Община Видин, каза заместник-кметът по финансови дейности Мартин Дончев: "От моя гледна точка да кажа кое е най-голямото..
Днес в "Думата имат старейшините" ни гостува Диляна Йонова, която е родом от село Крушуна, Ловешко, но животът и професионалният ѝ път я водят във Видинския край, където живее и до днес. Тя е работила 40 години като учител. Началото на своето образование поставя в Ловеч, където завършва гимназия, след това заминава за Плевен да следва за..
Възпитаници на Професионална гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин заеха разнообразни длъжности в различни фирми, учреждения и институции в крайдунавския град, като част от инициативата "Мениджър за един ден". Като работодатели тази година се включиха Радио Видин, Община Видин, Регионалното управление на образованието, Дирекция "Бюро..
Две видински училища ще бъдат обновени. Това са Основно училище "Епископ Софроний Врачански" и Средно училище "Петко Р. Славейков". Ремонтът ще се извърши по проект „Осигуряване на модерна и приобщаваща образователна среда". Основната цел е модернизация на материалната база, на образователната инфраструктура и повишаване качеството образование..
Книгата на Пенчо Ковачев "Тая жена животът. Йордан Радичков - от Дописник до Класик" ще бъде представена днес, 23 октомври, в Берковица. Събитието е част от програмата за Радичковите дни в града. Домакин на изявата ще е Народно читалище "Иван Вазов 1872", като мястото за това не е случайно избрано, информира председателят на културното средище..
Днес в "Музикална зона за класика и джаз" срещаме две имена в класиката и джаза, диаметрално противоположни, живели в отдалечени епохи. На 21 октомври се навършиха 43 г. от нелепата кончина на норвежката джаз изпълнителка с български корени Радка Тонеф. Макар успешна в друга страна, тя полага своя отпечатък не само там, но и в световната история на..
Половината от експонатите, които ще бъдат включени в новата експозиция на Исторически музей "Конака" , не са показвани досега. Освен това сред тях има артефакти с много висока научна стойност. Това обясни ръководителят на проекта за изготвяне на нова музейна експозиция д-р Ваня Ставрева. "Една от задачите ни е не само като визия да обновим..