Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как времето влияе на настроението ни?

Снимка: БГНЕС

Науката има доказателства относно връзката между телата ни, емоциите и метеорологичното време. Основният начин, по който условията навън влияят на нашето настроение е чрез хормоните. Например при хубаво, слънчево и топло време, се повишават нивата на серотонин, тестостерон и ендорфини, което подобрява настроението ни, ставаме по-активни и имаме нужда от по-малко сън и почивка. При студено, мрачно време хормоналният отговор на тялото ни "връща" нивата на същите хормони, което ни кара да се чувстваме по-малко дейни, да искаме да спим и да почиваме повече, да сме тъжни.

Влиянието на времето върху психическото състояние на човека е известно от древни времена, казва психологът Кирил Кунчев:

"През пролетта, когато слънцето грее, ние обикновено искаме романтика, ще ни се да лудуваме, палави сме, изпълнени с енергия и обратно, когато е студено и облачно ни се иска да се завием в топло одеяло, изобщо да не излизаме от домовете си. Когато навън е ясно, хората говорят за слънчево настроение, а когато е мрачно или вали дъжд, тогава като правило в душата е "дъждовно". Да, вярно е твърдението, че настроението и поведението на хората имат зависимост от климатичните условия. Въздействието е наистина налице, има дори такъв термин, нарича се "метеочувствителни хора", посочи Кирил Кунчев. 

В резултат на милиони години биологична еволюция, човек е формирал механизъм за адаптация към влиянието на външните фактори или към околната среда.  

"Има автономна нервна система, която отговаря за работата на най-силния праг на настройка, на функционирането на нашето тяло. Тази система регулира пулса, кръвно налягане, метаболизма и други важни процеси. Тази уникална система позволява на човек при почти всякакви климатични условия да бъде в оптимум на своите физически и психически възможности. Известно е, че в облачно и дъждовно време, в студ хората са напрегнати, тревожни, изнервени, слабо комуникативни, защитни бих казал... Това е свързано с една уникална черта на човека, а именно, че той функционира едновременно в два свята. Първият свят е биологичният, в който властват физиологичните нужди - тук са потребностите от храна, от сигурност, от размножаване и т.н.... Вторият свят обаче е създаден от човека и той е социалният свят и тук можем да открием редица абстракти. Това е светът, в който човек всъщност остава през по-голямата част от времето. А тази реалност функционира по други закони, различни от биологичните. И често противоречи на тях."

Човек от раждането си до седмата година се намира в един особено сензитивен период, в който абсолютно приема картината на света от своите родители, казва още Кирил Кунчев. 

"С други думи, улавя дали модели на поведение, реакции към определени събития, емоционално отношение към света около тях и около самия себе си. В процеса на живота тази картина се подобрява, допълва се и формира определен житейски опит. В тази връзка се приема, че психичните реакции към времето в много случаи, колкото и парадоксално да изглежда, са продиктувани не от физическо влияние, а има едни социални модели на поведение, които човек е научил в този период на социално учене. Например, ако родителите са били тъжни през есента, тогава е много вероятно детето да направи същото и ако детето в детството си е уловило, че трябва да се радва на слънцето, тогава то прави това в зряла възраст. Ако родителите са били от категорията "зиморничави", то със сигурност те са развили цяла теория за опасностите на студеното време, която със сигурност са предали на децата. И тъй като те възприемат студа като някакво зло, напълно в реда на нещата е и настроението им да бъде неприповдигнато - да бъдат отстранени, тъжни, слабо комуникативни."

Някои хора обичат да се разхождат под дъжда, докато други не могат да бъдат извадени от домовете си в същото време. 

"Някои обичат топлината, други обичат прохладата. Някои харесват морския въздух, други мечтаят да живеят в гората. И ако имаше някаква линейна зависимост на състоянието на човешката психика от климатичните условия, то нямаше да има толкова различни реакции."

Повечето от анкетираните видинчани посочват, че са времето влияе на настроението им:

"Да, определено, много ми влияе времето. Чувствам се зле,  потиска ме лошото време, искам слънце, витамин Д, усмивките на лицата на хората. На настроението определено влияе времето... И аз съм по същия начин... Да се надяваме, че тия дъждове ще си отидат. ..Когато е по-слънчево аз се чувствам по-щастлива, подвига ми се настроението, а когато по-мрачно се чувстваш по-потиснат...Не ми влия по никакъв начин. Моето настроение не е зависимо от времето, независимо дали вали, дали е мрачно или има слънце- аз си имам цели и това ми определя деня и моето настроение... Аз живея в Англия и там ми влияе много зле времето на всичко, и физически, и ментално."

Макар на пръв поглед да звучи така, сякаш нямаме какво да направим, за да се справим с настроението си, когато времето е лошо, това не е вярно. На първо място можем да си създадем навици, които да гарантират, че промяната на времето няма да ни хване неподготвени. Излагането на достатъчно естествена светлина е основният такъв навик. Нужно е да го правим всеки ден, независимо от сезона, сутрин и следобед. Следва режимът на сън, физическите упражнения, редовното хранене с подходяща храна и поддържането на оптимална температура в помещенията, в които живеем. Времето навън в продължение на хилядолетия е било основен индикатор за това какво да правим и кога да го правим. Днес вече нямаме нужда от тази дълбока връзка, или поне не и на пръв поглед, но телата ни все още зависят от нея, така че най-доброто, което можем да направим за себе си е да се опитаме да намалим негативните ефекти и да подсилим позитивните. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Модерен кабинет по роботика откриха във видинско училище

Със STEM кабинет по роботика разполага вече видинското основно училище "Епископ Софроний Врачански". За изграждането му са осигурени 252 000 лева по Националния план за възстановяване и устойчивост, каза директорът на учебното заведение Милотин Борисов.  "STEM центърът разполага изцяло с ново оборудване, различни видове роботи, които..

публикувано на 06.11.25 в 17:00

За бъдещето и ефективността на депозитната система за опаковки

Екологично сдружение "За Земята" изразява тревога, че Министерството на околната среда и водите отново отлага въвеждането на депозитната система за опаковки и предлага тя да бъде управлявана от държавно акционерно дружество. Това е поредното отлагане. През последните години имаше заявки, че тя ще заработи още от 2026 година, каза Ива..

публикувано на 06.11.25 в 15:43

Ваньо Стойков-Самон: Между поезията и строителството

Днес в "Думата имат старейшините" наш гост е Ваньо Стойков- Самон от Грамада, който е писател, спортист и 20 години е работил в строителната сфера.  Прякорът му "Самон" идва от старобългарския и означава "самият той". Ваньо израства в обикновено семейство, по думите му "много бедно и скромно". Баща му е бил касапин, а майка му се е занимавала..

публикувано на 06.11.25 в 14:00

Документалният филм "Пасажери" ще обиколи Северозапада

Северозападът става сцена на документалния филм „Пасажери“, който е носител на наградата за най-добър български документален филм на София Филм Фест - Есен 2020. Той е заснет на територията на област Видин и в Оряхово от оператора Красимир Стоичков. Режисьори са Здравко Драгнев и Цветан Драгнев, продуценти - Галина Тонева и Кирил Кирилов. В..

публикувано на 06.11.25 в 13:00

Община Мездра насърчава културната сфера

Общинският съвет в Мездра реши да бъде създаден Общински фонд "Култура" за финансиране на проекти, програми, културни прояви или инициативи в сферата на културата. Със същото решение е приет Правилник за устройството и дейността на Фонда и са определени членовете на Експертната комисия, която ще го ръководи. Целта е да бъдат насърчени..

публикувано на 06.11.25 в 12:00

В "Музикална зона" на 06 ноември 2025 слушаме Едуард Артемиев

Едуард Артемиев е композитор на филмова и електронна музика от световна величина. Експериментатор по отношение на звука, работи в лабораторията за изследвания на звуците към научноизследователския институт на Евгений Мурзин. Първият изпълнител, използвал новия фотоелектронен синтезатор на Мурзин още през 60-те години на миналото столетие. Музиката му..

публикувано на 06.11.25 в 09:00

Еврото - между надеждата и страха за българина

Еврото за българина е смес от надежда и страх.  Една теза, която звучи просто, но носи в себе си съмнения, очаквания и мечти. От години живеем с валутен борд - левът е вързан за еврото и на практика вече сме наполовина в Еврозоната. Но когато стане дума за официалното въвеждане на еврото, емоциите надделяват.  За едни това е надежда-..

публикувано на 05.11.25 в 17:25