Георги Драганов: Правителството, макар и изключително компромисно, има огромен потенциал да бъде стабилно

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Георги Драганов в ''Посоките на делника'', 15 юни 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Трябва ли да получи толеранс от 100 дни 102-рото правителство на България? Какъв трябва да бъде обхватът на дейността на кабинета "Денков-Габриел"? Ще се намерят ли решения на редицата проблеми и ще се пристъпи ли към реализирането на реформите, които се бавят от десетилетия? 

По темата разговаряхме с Георги Драганов, създател и редактор на сайта за история и анализи "Война и мир".

Радио ВИДИН: 102-рото правителство в историята на България вече е факт. Прието противоречиво поради различни причини, но да оставим пристрастията настрани. Имаше ли нужда от редовен кабинет?

"Да. Категорично държавата имаше нужда от редовен кабинет. Изключително много работа се натрупа и България в последните 3 години буксуваше на едно място, в най-добрия случай, даже в много сфери изостанахме. Редица институции са блокирани. Редица институции са с изтекъл мандат - Конституционният съд, КЕВР, и другите висши съдебни съвети. В момента България е в ситуация, в която най-после идва някакво успокоение. Това правителство е много далеч от идеално, това абсолютно всички го знаят. Реалният шанс на 10 юни държавата да спре да плаща, както и редица други проблеми, може би най-накрая накараха политиците да се успокоят, да преглътнат еготата си и да не ни тласнат към нови предсрочни избори. Получихме правителство, за което мнозинството българи са гласували. Може би не точно такова, но то може да свърши работа. Задача номер едно е овладяването на бюджетната криза. Когато говорим за 7-8% дефицит, за 12 милиарда дълг за една година - това не е добре. Това означава, че е време, дали края на юли, дали началото на август, но най-после да имаме бюджет за 2023-та и след това да започнем да работим бюджета за следващата година. Ще е хубаво и този за тази, и този за следващата, да са консервативни, да се овладее дефицитът, да не се теглят големи нови заеми, да помислим много важно кои разходи са ни най-важни в момента - дали строителство на пътища, дали други инфраструктурни проекти, дали инвестиции в образованието, дали в науката... всички тези проблеми, които се натрупваха от доста време, едно редовно правителство може да започне да ги решава. На мен ми харесва, че в това правителство има доста хора, които са с профила на експерти - преди са били заместник-министри или министри, но имат някаква идея какво трябва да се прави на този даден пост. Аз призовавам всички хора да дадат стоте дни толеранс на това ново правителство. Естествено, да следим под лупа какво точно правят, но все пак да им дадем малко време да започнат да вършат работа".

Радио ВИДИН: В последните три години станахме свидетели на една дълга "война" между политическите формации, особено между тези, които наскоро си стиснаха ръцете за правителство. Това съперничество единствено за пред медиите ли беше?

"Не. Безспорно имаше един сблъсък, изведен до една пропагандна крайност срещу ГЕРБ и техните коалиционни партньори, срещу ДПС, срещу "партиите на статуквото"... Ние видяхме как в поредицата парламенти влизаха и излизаха голям брой нови партии и коалиции, други малко не им достигаше да влязат. Всички се биеха в гърдите как те са истинските носители на промяната, как само ако на тях дадем власт, те ще дойдат да оправят нещата в България. Мисля, че този период на постоянно надцакване, на крайно говорене, на силни емоции, върви към края си. Мисля, че най-после се седна на масата на преговорите, седна се да се върши реална работа. Това ми дава някаква плаха надежда, че нещата ще започнат да се случват. Със сигурност не по най-добрия начин, със сигурност ще имаме критики, със сигурност ние виждаме едни не най-безспорни назначения - завръщането на Спецов на НАП, новото назначение на съпругата на Лорер на висш държавен пост (която впоследствие обаче оттегли кандидатурата си - бел.ред.). Като нова партия ПП просто няма голяма банка от кадри. Очевидно трябва да прибягват до такива близки приятелско-роднински назначения, които във всяка друга ситуация биха били доста по-силно критикувани. Това са специалистите, които явно могат да предложат. Аз лично съм изключително доволен, че премиер стана един много по-компромисен човек, какъвто е акад. Денков. Той има доста години опит като заместник-министър и министър, също като един от най-добрите учени в своята специалност както в България, така и в Европа. Денков е международно признат авторитет. Той е изключително диалогичен, изключително спокоен. Ние виждаме в последните дни, в които той е премиер, как я няма тази помпозност, това търсене на акция, на провокация. Сякаш наистина хората, които са в Министерския съвет, са седнали да вършат работа. Тук чухме първата добра новина - правителството с финансовия министър са си поставили следните цели: да овладеят бюджетния дефицит до 3%, да не вдигат данъците и да вдигнат пенсиите с 12%. Това са десни неща, всяко едно от тях поотделно е чудесно. Това, което мен ме интересува, е как ще стане чисто математически. Единият начин е да теглим заеми, другият - просто да не харчим за нещо. Въпросът е, за какво. Откъде ще се съкратят държавните разходи достатъчно, за да успеем да постигнем тези критерии? Аз много силно се надявам, че ще имаме най-после балансиран бюджет".

Радио ВИДИН: Част от хората са на мнение, че тези две коалиции не биха могли да работят успешно заедно в продължителен период от време. От друга страна, най-трудно създадените неща са най-трайни. Бяха положение доста усилия, за да се намери общ език. Може би се преувеличава, че няма как това обединение да постигне успех.

"Какво означава успех за едно правителство? Означава да остави държавата и държавните финанси в по-добро състояние, отколкото ги е взело. Аз мога само да пожелая успех на това правителство, да му пожелая да управлява през целия си мандат. Много силно се надявам да води разумна фискална политика, да положи всички усилия България да влезе в Шенгенското пространство, България да влезе в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, това са безспорни приоритети, от които ние можем да спечелим. Да се запази валутният борд и фискалната дисциплина - това са неща, които над четвърт век осигуряват една добра макрорамка за българската икономика. Ние трябва много внимателно да помислим дали трябва да рушим институции, които работят чудесно. Това правителство се надявам да бъде като правителствата преди това, които независимо от различните възгледи за икономиката, не си позволиха да съборят валутния борд, да печатат пари и да теглят безконтролно заеми, защото всички си спомняме до какво доведе това в мирно време. През `96 година имаше хиперинфлация, благодарение на лошото управление на икономиката ни. Тогава, през 90-те, заради лошото управление, едни 2 милиона българи напуснаха държавата ни. Аз силно се надявам, че ако спре проблемният момент в икономиката, а след това се положат усилия за връщането на българите от чужбина, построят се магистрали към Северна България, която не е добре обезпечена в момента, може да започне един процес на голямо завръщане на наши сънародници. Това може да доведе до деурбанизация, което да спомогне на малките градове, на малките общини и селата, там да се напълни с млади хора, които да живеят щастлив живот. Това не е нещо, което едно правителство не може да направи. Има различни инструменти на децентрализация, на данъчна политика - все едни важни проблеми, които ние, като общество, трябва рано или късно да ги решим. В момента обаче разговорът бяга от икономиката, бяга от демографията, бяга от големите въпроси къде и как ще живеем след 10 години, някак се насочва повече към правосъдна реформа, която за повечето хора се изчерпва със смяната на главния прокурор Гешев. Ние видяхме тази седмица как имаше гласуване, което го свали с процедура, която може да бъде обжалвана. Не се знае дали това е окончателното негово сваляне. Чакаме решение на Конституционния съд. Големият въпрос е, каква точно промяна искаме да видим в българското правосъдие. Трябва ли да имаме конституционно мнозинство, което да прави ремонт на Конституцията? Аз оставам по-скоро скептичен за такава промяна в такъв момент. В момента емоциите не са достатъчно успокоени, имаме достатъчно кадърни юристи в парламента или в евентуално Велико народно събрание, които да направят качествен ремонт. Тя е прекалено сложен текст. Там трябва да се пипа много внимателно, да се мисли с поглед 50 години напред".

Радио ВИДИН: Дори най-простите неща се пречупват през досадната призма русофилство-русофобство. От известно време държавният глава Румен Радев предизвиква изключително противоречиви настроения сред част от обществото. Смятате ли, че българският президент е проводник на руски интереси?

"Нека да припомним, че в Инициативния комитет на ген. Румен Радев присъстваха близо 40 агенти на комунистическата Държавна сигурност. Говорим за инициативен комитет от стотина души - много над 1/3 са агенти на ДС. Той беше подкрепен от БСП, включително неговият кандидат за вицепрезидент и вицепрезидент впоследствие - Илияна Йотова - е дългогодишен функционер на тази партия. Той беше подкрепен от редица други партии - ПП, Възраждане, ДБ, ИТН, гласоподавателите на тези партии масово гласуваха за него на втори тур. Той не е от вчера неизвестен фактор. Ние не научаваме тепърва какви са неговите политики, възгледи, цели. Ние не научаваме сега за блaгословията на руския генерал Решетников за неговото издигане на този пост. На мен лично, много пъти съм го казвал, генерал Румен Радев ми е изключително симпатичен като военен и летец. Изключителен специалист в тази си област. Екипът около него е пълен с хора, свързани с комунистическите тайни служби на Народна република България. Дали води русофилска политика? Безспорно се опитва да бъде балансьор, какъвто беше Борисов, когато три пъти беше премиер, опитваше се да има добри отношения с всички. Дали е лошо една държава като България да има добри отношения с всичките си съседи, дали един балансиран външнополитически подход, който да се стреми да извлече максимално много дивиденти за нас е нещо лошо? Не смятам така. Тук идва големият въпрос в дипломацията, къде приключва дипломацията и къде започва нарушаването на морала. Някои от най-добрите дипломати в световната история, включително Хенри Кисинджър, са правили неща, които са, меко казано, неморални. Да дам един пример: комунистически Китай, който е извършил културна революция, милиони хора са умрели от глад, начело на Китай е самият Мао Дзедун, кървав комунистически диктатор, но така се случва, че геополитическите интереси на САЩ налагат на една маса да седнат президентът на САЩ и президентът на Китай и да изиграят т.нар. китайска карта като противодействие на СССР. Това е, строго казано, неморално. Кисинджър е антикомунист, в случая работи с комунисти. Дългосрочно това спомогна за разбиването на комунистическия лагер на две, за отслабването на влиянието на Москва и Комунистическия интернационал и донякъде това спомогна България да престане да е васал на СССР, както и другите държави от Източния блок. Дали Радев и екипът му са дипломати и визионери, които да мислят 10-20-30 години напред, както Кисинджър? Надявам се да са се поучили от историята и да се опитват да изведат максимума за България. Русия, харесвана или не, е велика ядрена сила. Русия се опитва да създаде своя сфера на влияние. Ние сме ужасно близо до нея. Икономически ние имаме и изключително голяма зависимост от Русия по линията на въглеводорода, на ядреното гориво, а и това, че делим едно море. В момента Русия води война с Украйна, която война ни засяга пряко. В Украйна има 200 хиляди етнически българи. Видяхме сега, когато беше взривен язовир "Каховка" - водата повлече различни неща към акваторията на Черно море. Абсолютно е възможно, аз не съм специалист да коментирам, но това може да окаже влияние върху акваторията на българското Черноморие, върху риби, водния свят изобщо, върху туризма ни. Ние, искаме или не, трябва да поддържаме някакви отношения и с Русия, и с Украйна, колкото и това да не се харесва и на русофили, и на русофоби. Ние трябва да поддържаме отношения, за да пазим нашия интерес по най-добрия начин".

Радио ВИДИН: За мен е положително, че това правителство е лишено от комфорт. Така може би ще е по-съсредоточено и усърдно във вършенето на важната работа. Тези формации доста си приличат във вижданията, политиките. Това, което остана неразбрано, е начинът, по който се стигна до формирането на кабинета. ГЕРБ се отказаха едва ли не доброволно от първия мандат. Борисов се върна, за да води преговорите. Как си обяснихте този един месец, довел до 102-рото правителство?

"В предишното участие с Вас това си говорихме, че правителство ще има, даже изразих увереност, че ако не бъде сега, ще бъде на следващите избори през есента. Ние видяхме блъфа на Борисов и на ГЕРБ - щом не искате да правим коалиция, ние вече сме подготвили алтернативна с ИТН, ДПС. Даже се чу нещо за преговори с БСП. Математически сметката излизаше, можеше да има четворна коалиция. В последния момент, след голям брой компромиси от двете страни, се сглоби правителство. Това правителство има голям потенциал да бъде стабилно: две коалиции участват в него, имат мнозинство комфортно. Въпросът е, че всички си даваха сметка за фактора Възраждане. Както допреди две години всички се смееха колко са малки и незначителни, вече чухме признания, включително и от Асен Василев, че ако има нови избори, Възраждане ще са първа сила. Това донякъде изплаши двете политически коалиции, даде им сила да намерят компромис. Ако в момента се направи проучване или дори избори, почти всички сме убедени, че ПП ще имат намаляла електорална подкрепа, докато Възраждане ще продължат да качват. Това е класическа опозиционна партия, винаги са "против" и по страшно много въпроси те си позволяват да вземат популярната позиция, която масовите политици не искат. Повечето българи са "за" запазването на лева, но повечето партии са "за" приемането на еврото. Ето дивидент за Възраждане. Повечето българи са "против" "София прайд", а повечето партии са "за". Възраждане излизат и заявяват, че са "против". Ето електорални дивиденти. Има редица ситуации, в които другите партии не си дават сметка, че ние живеем в демокрацията и че повечето българи имат такива възгледи. Докато всеки има право на глас е абсолютно възможно да се появи точно такава популистка партия, която да отиде при хора, които са недоволни и да им каже - "Здравейте, ние сме съгласни с вас. Искате ли да ви представляваме в парламента?". Нов електорален ръст на Възраждане при следващи избори към момента е очакван от всички. Това е големият фактор, който донякъде ще споява коалицията. Двата лагера участваха в много избори, но така и не успяха да съберат нужните проценти и гласове, за да управлява самостоятелно. Стигна се до най-логичното решение - компромиса да управляват заедно. Когато изтече времето на този парламент, най-вероятно този компромис ще струва скъпо. Кои ще са партиите и политиците, които ще се възползват от това? Никой не знае. Възраждане ще продължат да бунат духовете. Ще продължат да ходят на всеки един протест по всяка една тема, ще се опитат да се възползват. Сега дойде темата за гласуване на бюджет, веднага излязоха държавните служители с искането за по-високи заплати. Тук 1000 души, там 10 000 души, протести на синдикати. Дали е реалистично някой да иде при тези хора и да им каже, че ако вземе властта, ще им вдигне заплатите? Тези хора, организирано, биха гласували за подобна политическа сила. На много хора инфлацията им изяде доходите, изяде им спестяванията. В момента българите са много по-зле отпреди. Виждам как хората на моите години в столицата масово се отказват от квартирите, в които живеят, връщат се при родителите си. Намаляват си по всякакъв начин разходите. Парите, дори да не изкарват по-малко отпреди, просто парите не стигат за същите неща. Всеки един политик, който каже, че има решение на този проблем, каже го достатъчно красноречиво, може да насъбере страшно много гласоподаватели. Няма значение дали може да го направи. Ние в момента сме в ситуация, в която популисти, включително изключително неграмотни такива, могат да съберат огромна подкрепа. Радвам се, че имаме някакво стабилно правителство, макар и с един доста "ляв" икономически министър на финансите. Аз, лично, смятам, че трябва много внимателно да го гледаме".