Мирела Караджова- "Аз съм визуален артист по образование и пътешественик по душа"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Другата истина''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Другата истина" гостува Мирела Караджова- художник по образование или визуален артист, както се самоопределя, и пътешественик по душа- вярва в прераждането и смята, че българите по света са два типа- едните работят за просперитета на страната, в която се намират, като се стремят да се докажат като едни от най-добрите специалисти, а другите- просто паразитират в тази страна, ползвайки се от социалните помощи, без изобщо да имат намерение да работят и ден. Казва това на базата на житейския си опит, а тя е посетила доста страни, не спира да пътува, но има два постоянни адреса - единият в България и другият - във Франция. 

"Аз съм визуален артист и майка 24- 7 както обичам да казвам, тъй като от 3 години деля грижите за детето си с творческата дейност... След дългогодишно скитане по света и вече оформила се по- скоро като номад, в Безие се застопорих откакто разбрах, че ще ставам майка и този начин на живот беше малко по-несъвместим с майчинството. 

Този град сам ме избра. Тук е важно да спомена, че аз съм много дълбоко заинтригувана от епохата на богомилско-катарското течение. И без да подозирам, че този град е много наситен от тази епоха, аз първо заживях там и после започнах да преоткривам, че всъщност ходя по стъпките на катарите буквално...

Интересното е, че за моите пътувания в 90 % от случаите поводът да отида именно там е добрволчески програми. С раница на гръб, аз просто тръгвах да изследвам нови територии, като под нови територии включвам човешкия характери и манталитети, обичаи и нрави. И едни от най-интересните ми проекти са в Непал, на остров Крит, в Англия, в Дания, в Ирландия. Просто навсякъде съм си събирала парченца незабравими спомени, които образуват един общ пъзел... "   

Пъзел от незабравими спомени е събрала в душата си, където един от най-скъпите е пребиваването й в Непал. 

"Пребиваването ми в Непал беше като продължение на приключението, което ми се случи на остров Крит. И двата проекта бяха свързани със строежа на сгради от естествени материали. Това е една технология, която е безумно евтина на фона на съвременното строителство, а възможно най-приветлива на фона на околната среда и това много ме впечатли. 

Как се почувствах в Непал? Почувствах се, сякаш съм много дълбоко свързана с тази култура. Не случайно има една теория, че места, които посещаваме сега, сме имали предишни животи там. Това го усетих и честно казано след престоя ми там, после ми трябваше около година, за да се адаптирам към живота в Европа. Толкова дълбоки впечатления, толкова дълбоки усещания, толкова съпоставки между този и онзи свят, че толкова по-лесно се адаптирах там на място, отколкото после като се върнах в България. Животът в Непал със сигурност е по-семпъл, но в същия момент е много труден. Защото там за съжаление се нагледах на неща, които за мен са недопустими. Там децата нямат никакви права, жените нямат никакви права. Женската работна ръка е много по-евтина и по строежите виждах жени, които с огромни кошове носят тухли. Те имат една такава типична техника да си привържат коша към главата с една лента. Просто това за мен бяха много сърцераздирателни гледки. Аз самата живях в местно семейство в планината, доста отдалечено от големия град, където все още важи кастовата система и най-вече недостатъците на кастовата култура. Например детето няма право да вечеря, ако бащата не се е върнал и не е вечерял първи и в този контекст, ако бащата закъснее, детето си ляга гладно. За мен това са неща над които разсъждавах дълго време след това, как могат да се подобрят, но все още нямам отговор...

В Непал почти няма пътища. Просто се молиш да не ти се обърне автобуса в дерето докато пътуваш. Там също автобусите нямат конкретен график, а тръгват когато се напълнят. Там няма как да има празен курс както е в Европа. Нямат и този европейски импулс за бързане, за кариеризъм. В Непал всичко е, както обичаме да казваме в България, яваш-яваш / лека- полека/. Когато си му дойде времето. Не знам дали там животът е по-спокоен, но по някакъв начин е синхронизиран с ритмите на земята..."