Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мирела Караджова- "Аз съм визуален артист по образование и пътешественик по душа"

27
Снимка: Личен архив

В "Другата истина" гостува Мирела Караджова- художник по образование или визуален артист, както се самоопределя, и пътешественик по душа- вярва в прераждането и смята, че българите по света са два типа- едните работят за просперитета на страната, в която се намират, като се стремят да се докажат като едни от най-добрите специалисти, а другите- просто паразитират в тази страна, ползвайки се от социалните помощи, без изобщо да имат намерение да работят и ден. Казва това на базата на житейския си опит, а тя е посетила доста страни, не спира да пътува, но има два постоянни адреса - единият в България и другият - във Франция. 

"Аз съм визуален артист и майка 24- 7 както обичам да казвам, тъй като от 3 години деля грижите за детето си с творческата дейност... След дългогодишно скитане по света и вече оформила се по- скоро като номад, в Безие се застопорих откакто разбрах, че ще ставам майка и този начин на живот беше малко по-несъвместим с майчинството. 

Този град сам ме избра. Тук е важно да спомена, че аз съм много дълбоко заинтригувана от епохата на богомилско-катарското течение. И без да подозирам, че този град е много наситен от тази епоха, аз първо заживях там и после започнах да преоткривам, че всъщност ходя по стъпките на катарите буквално...

Интересното е, че за моите пътувания в 90 % от случаите поводът да отида именно там е добрволчески програми. С раница на гръб, аз просто тръгвах да изследвам нови територии, като под нови територии включвам човешкия характери и манталитети, обичаи и нрави. И едни от най-интересните ми проекти са в Непал, на остров Крит, в Англия, в Дания, в Ирландия. Просто навсякъде съм си събирала парченца незабравими спомени, които образуват един общ пъзел... "   

Пъзел от незабравими спомени е събрала в душата си, където един от най-скъпите е пребиваването й в Непал. 

"Пребиваването ми в Непал беше като продължение на приключението, което ми се случи на остров Крит. И двата проекта бяха свързани със строежа на сгради от естествени материали. Това е една технология, която е безумно евтина на фона на съвременното строителство, а възможно най-приветлива на фона на околната среда и това много ме впечатли. 

Как се почувствах в Непал? Почувствах се, сякаш съм много дълбоко свързана с тази култура. Не случайно има една теория, че места, които посещаваме сега, сме имали предишни животи там. Това го усетих и честно казано след престоя ми там, после ми трябваше около година, за да се адаптирам към живота в Европа. Толкова дълбоки впечатления, толкова дълбоки усещания, толкова съпоставки между този и онзи свят, че толкова по-лесно се адаптирах там на място, отколкото после като се върнах в България. Животът в Непал със сигурност е по-семпъл, но в същия момент е много труден. Защото там за съжаление се нагледах на неща, които за мен са недопустими. Там децата нямат никакви права, жените нямат никакви права. Женската работна ръка е много по-евтина и по строежите виждах жени, които с огромни кошове носят тухли. Те имат една такава типична техника да си привържат коша към главата с една лента. Просто това за мен бяха много сърцераздирателни гледки. Аз самата живях в местно семейство в планината, доста отдалечено от големия град, където все още важи кастовата система и най-вече недостатъците на кастовата култура. Например детето няма право да вечеря, ако бащата не се е върнал и не е вечерял първи и в този контекст, ако бащата закъснее, детето си ляга гладно. За мен това са неща над които разсъждавах дълго време след това, как могат да се подобрят, но все още нямам отговор...

В Непал почти няма пътища. Просто се молиш да не ти се обърне автобуса в дерето докато пътуваш. Там също автобусите нямат конкретен график, а тръгват когато се напълнят. Там няма как да има празен курс както е в Европа. Нямат и този европейски импулс за бързане, за кариеризъм. В Непал всичко е, както обичаме да казваме в България, яваш-яваш / лека- полека/. Когато си му дойде времето. Не знам дали там животът е по-спокоен, но по някакъв начин е синхронизиран с ритмите на земята..."
   
Какво още й е направило впечатление в Непал, каква е разликата между живота в тази планинска земя, Франция и България,  както и други интересни подробности за местата, където е пребивавала и живота й във Франция- в звуковия файл. 

* Снимки- личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Склонни ли сме да проявяваме щедрост

Има дни в годината, в които си разменяме подаръци. Има дни в годината, в които си даваме взаимно прошка. Има и ден, в който даряваме.   И това е Щедрият вторник , който отбелязваме днес, на 3 декември. Това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта. Щедрият вторник е глобална инициатива, посветена на дарителството . Това е ден, в който..

публикувано на 03.12.24 в 15:50

Проф: Вили Харизанова: Пестицидите ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме

Пестицидите-  какво знаем и какво не знаем за тях е основната тема в   " Земята, която ни храни ". Поводът- 3 декември е  обявен за Световен ден за борба с пестицидите. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на международната организация "Мрежа за действия срещу пестицидите", след авария през /1984/ в завод за пестициди в Индия, при която в..

публикувано на 03.12.24 в 15:25

Дядо Коледа поздрави ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра

Ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра се завърнаха от  Финландия . Пътуването им се осъществи по програма "Еразъм +". Седемдневното посещение започва от Хелзинки, продължава в град Кеми и завършва в селцето на Дядо Коледа - Рованиеми. Домакините ги посрещат изключително гостоприемно и топло, а часовете, в които се включват българските..

публикувано на 03.12.24 в 15:00

Танцовият състав към читалището в Ново село има нови носии

Танцов състав "Гъмза" при читалище "Земеделец 1874" във видинското село Ново село се сдоби с нови носии . Десет женски и три мъжки ризи са ушити към момента. Автентичните шевици са заимствани от 100-годишни новоселски традиционни дрехи. Предстои носията на танцьорите  да бъде допълнена  с предна и задна престилка, казва секретарят на..

публикувано на 03.12.24 в 14:00

Ученици от Враца се включиха в биомедицински конгрес

Осем ученици от врачанската Природо-математическа гимназия участваха в международен биомедицински конгрес в София. Форумът се провежда от 2016 година, като е имало прекъсване само около COVID-пандемията. Още от създаването му наши ученици се включват в него, каза старши учителят по биология и здравно образование Величка Младенова : "Право..

публикувано на 03.12.24 в 13:30

Читалището в Бойчиновци изгражда звукозаписно студио

Народно читалище "Възраждане- 1932" в Бойчиновци прави звукозаписно студио . Изграждането му започва с дарение, което културното средище получава от Българското национално радио (БНР). Новата придобивка става възможна благодарение на съдействието на д ългогодишния тонрежисьор в БНР, който сега е част от екипа на читалището, Филип Наков, разказа..

публикувано на 03.12.24 в 13:00
Д-р Вилхелм Елисеев

Д-р Вилхелм Елисеев: В реанимацията лекарят винаги е поставен в екстремна ситуация

Търпение, постоянство и упоритост са необходими, за да може човек да стане лекар, смята началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение на видинската болница "Св. Петка" д-р Вилхелм Елисеев . Неговият професионален път започва през 1984 година, след като година по-рано завършва медицина. Придобива специалност "Анестезиология и..

публикувано на 03.12.24 в 10:10