Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мирела Караджова- "Аз съм визуален артист по образование и пътешественик по душа"

27
Снимка: Личен архив

В "Другата истина" гостува Мирела Караджова- художник по образование или визуален артист, както се самоопределя, и пътешественик по душа- вярва в прераждането и смята, че българите по света са два типа- едните работят за просперитета на страната, в която се намират, като се стремят да се докажат като едни от най-добрите специалисти, а другите- просто паразитират в тази страна, ползвайки се от социалните помощи, без изобщо да имат намерение да работят и ден. Казва това на базата на житейския си опит, а тя е посетила доста страни, не спира да пътува, но има два постоянни адреса - единият в България и другият - във Франция. 

"Аз съм визуален артист и майка 24- 7 както обичам да казвам, тъй като от 3 години деля грижите за детето си с творческата дейност... След дългогодишно скитане по света и вече оформила се по- скоро като номад, в Безие се застопорих откакто разбрах, че ще ставам майка и този начин на живот беше малко по-несъвместим с майчинството. 

Този град сам ме избра. Тук е важно да спомена, че аз съм много дълбоко заинтригувана от епохата на богомилско-катарското течение. И без да подозирам, че този град е много наситен от тази епоха, аз първо заживях там и после започнах да преоткривам, че всъщност ходя по стъпките на катарите буквално...

Интересното е, че за моите пътувания в 90 % от случаите поводът да отида именно там е добрволчески програми. С раница на гръб, аз просто тръгвах да изследвам нови територии, като под нови територии включвам човешкия характери и манталитети, обичаи и нрави. И едни от най-интересните ми проекти са в Непал, на остров Крит, в Англия, в Дания, в Ирландия. Просто навсякъде съм си събирала парченца незабравими спомени, които образуват един общ пъзел... "   

Пъзел от незабравими спомени е събрала в душата си, където един от най-скъпите е пребиваването й в Непал. 

"Пребиваването ми в Непал беше като продължение на приключението, което ми се случи на остров Крит. И двата проекта бяха свързани със строежа на сгради от естествени материали. Това е една технология, която е безумно евтина на фона на съвременното строителство, а възможно най-приветлива на фона на околната среда и това много ме впечатли. 

Как се почувствах в Непал? Почувствах се, сякаш съм много дълбоко свързана с тази култура. Не случайно има една теория, че места, които посещаваме сега, сме имали предишни животи там. Това го усетих и честно казано след престоя ми там, после ми трябваше около година, за да се адаптирам към живота в Европа. Толкова дълбоки впечатления, толкова дълбоки усещания, толкова съпоставки между този и онзи свят, че толкова по-лесно се адаптирах там на място, отколкото после като се върнах в България. Животът в Непал със сигурност е по-семпъл, но в същия момент е много труден. Защото там за съжаление се нагледах на неща, които за мен са недопустими. Там децата нямат никакви права, жените нямат никакви права. Женската работна ръка е много по-евтина и по строежите виждах жени, които с огромни кошове носят тухли. Те имат една такава типична техника да си привържат коша към главата с една лента. Просто това за мен бяха много сърцераздирателни гледки. Аз самата живях в местно семейство в планината, доста отдалечено от големия град, където все още важи кастовата система и най-вече недостатъците на кастовата култура. Например детето няма право да вечеря, ако бащата не се е върнал и не е вечерял първи и в този контекст, ако бащата закъснее, детето си ляга гладно. За мен това са неща над които разсъждавах дълго време след това, как могат да се подобрят, но все още нямам отговор...

В Непал почти няма пътища. Просто се молиш да не ти се обърне автобуса в дерето докато пътуваш. Там също автобусите нямат конкретен график, а тръгват когато се напълнят. Там няма как да има празен курс както е в Европа. Нямат и този европейски импулс за бързане, за кариеризъм. В Непал всичко е, както обичаме да казваме в България, яваш-яваш / лека- полека/. Когато си му дойде времето. Не знам дали там животът е по-спокоен, но по някакъв начин е синхронизиран с ритмите на земята..."
   
Какво още й е направило впечатление в Непал, каква е разликата между живота в тази планинска земя, Франция и България,  както и други интересни подробности за местата, където е пребивавала и живота й във Франция- в звуковия файл. 

* Снимки- личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Чува ли се "Шепотът под вратата"

Безмилостният адвокат Уолъс Прайс си мисли, че има всичко – пари, кариера, успех, страхът на хората. Той е дистанциран, студен, по-загрижен за печалбите на компанията, отколкото за служителите си. Няма приятели, нито съвест. Има само един провален брак зад гърба си, за който предпочита да хвърля вината върху бившата си жена. Вярва, че нищо не..

публикувано на 19.09.25 в 17:05
Владислав Минков

Живот по релсите: Среща с машиниста Владислав Минков

В навечерието на професионалния празник на локомотивните машинисти  решихме да погледнем отблизо към тази професия, която сякаш винаги остава малко в сянка, а всъщност е изпълнена с отговорност, дисциплина и истинска отдаденост. Както всяка работа, и тази има своите особености - своите предизвикателства и трудности, но и своите хубави страни...

публикувано на 19.09.25 в 16:30

"Спасението на мъжете" - чушкопекът

В сезона на печените чушки, чушкопекът си остава най-великото изобретение в бита на българина през ХХ век. Още през 2010 година той детронира останалите придобивки на цивилизацията „от раз” и взе златния медал в класация на зрителите на БНТ за „Българските събития на ХХ век” - категория „Революция в бита”. Защо точно чушкопекът? Нали казват,..

публикувано на 19.09.25 в 16:10

Фондация "Благотворител" обяви конкурс за стипендианти

В България има хиляди деца, които растат без родителски грижи. Въпреки трудностите, те мечтаят, учат и постигат успехи, казват от фондация „Благотворител“.   Вече 21 години осигуряват стипендии за ученици с висок успех от 8-и до 12-и клас, лишени от родителска грижа и студенти в първи курс. Конкурсът по програмата "Постигам по-висок успех" е..

публикувано на 19.09.25 в 15:30

Актьорът Теодор Софрониев и трите му кучета

Актьорът от врачанския театър Теодор Софрониев гледа 3 кучета у дома. Младият мъж е голям почитател на домашните любимци и сега наваксва дефицити от миналото, когато родителите му не му позволявали да има домашен любимец. Теодор е от Монтана, но има роднини в белоградчишкото село Фалковец и от малък е привързан към природата...

публикувано на 19.09.25 в 15:10

Откриха кампания за събиране на текстилни отпадъци във Видин

Кампания за събиране на текстилни отпадъци започна във Видин. Инициативата е на общината и се провежда съвместно с габровска фирма за рециклиране на текстил. В рамките на тридневната кампания от 19 до 21 септември, желаещите могат да предадат ненужни дрехи, обувки, чанти, аксесоари, плюшени играчки и домакински текстил. Пунктът се намира в двора на..

публикувано на 19.09.25 в 12:07

В Чупрене ще се проведе традиционният ловен събор

Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври.  "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..

публикувано на 18.09.25 в 16:47