Може би вече сте попадали на романа "Щастливите хора четат и пият кафе", в който главната героиня Диан току-що бе изгубила съпруг и дъщеря в ужасяващ инцидент и трябваше да се справя с последствията от това. Трябваше да спасява опустошената си психика и сърцето си. И тя го направи, заминавайки от родния си Париж за близката, но много различна Ирландия, за да се опита да започне начисто, доколкото е възможно, ако изобщо е възможно. А в Ирландия срещна Едуард.
В края на романа тяхната история изглеждаше напълно завършена, макар и не по най-добрия начин – точно като в живота. Понякога и всъщност доста често, нещата се случват именно така и няма кой да го знае по-добре от един дипломиран психолог. Въпреки това поне в книгите краят трябва да е щастлив. Така сме свикнали. Затова можем да въздъхнем с облекчение – продължението е факт, Диан има своя втори шанс, Едуард също.
"Влюбените в книгите никога не спят" е продължението от което тяхната история може и да нямаше нужда, но читателите на Анес Мартен-Люган имаха.
Изминала е една година от завръщането на Диан от Ирландия. Намираме я отново в Париж, където току-що е станала единствен собственик на книжарницата с необичайно име "Щастливите хора четат и пият кафе", дала името и на първия роман на Анес Мартен-Люган. Успяла е да се пребори със собственото си семейство за своя малък книжен уют, за възможността сама да решава от какво имат нужда и тя, и книжарницата, а до нея както преди е верният, макар понякога дразнещо провокативен, шумен и пъстър Феликс.
Работата в книжарницата е единственото, което спасява Диан от ново потъване в депресия. Тя иска да докаже, че е достатъчно силна да живее с раните си без да ги забравя, да ги приеме и да се справи с последствията от тях, точно както в предишния роман, където същият порив я отвежда в Ирландия при Едуард. Днес това желание да поеме дъх я е върнало обратно във Франция. Време е за нова крачка. Има още хора, пред които да се доказва, но преди всичко пред себе си, разбира се. Всъщност най-вече и единствено пред себе си.
С помощта на приятно смахнатия Феликс нещата в книжарницата потръгват. Потръгват така добре, че Диан дори успява да диша с една идея по-леко, макар товарът от болезнени спомени да е все така смазващ. Е, продължава да пуши и да пие кафе с темпове, които стряскат, но всичко останало изглежда наред. Диан е готова дори да се остави в ръцете на Феликс, който е взел твърде присърце задачата да върне своята приятелка обратно в живия живот, да ѝ осигури нови преживявания и най-вече срещи с мъже. Ентусиазмът му е леко задушаващ, но неукротим.
И когато през вратата на книжарницата влиза Оливие, той изглежда и звучи като почти всичко, от което Диан има нужда в момента. Той е онова, от което сърцето ѝ има нужда, за да се възстанови.
Докато Едуард не се появява в Париж.
Не, той не търси Диан. Цяла година не е отговарял на съобщенията ѝ, не е приемал позвъняванията ѝ. И двамата са приели, че общата им история е стигнала до логичния си тъжен край. Не е болка за умиране на фона на далеч по-страшните неща, които се случват понякога. Само че този път Едуард изглежда е човекът, който има нужда от своето бягство, от своето търсене на смисъл, а двамата заедно имат нужда от малко по-различен край. Нима повярвахте, че нещата са приключили?...
Анес Мартен-Люган ни поднася една история, която звучи толкова човешки, че чак е реална. Не е необходима – читателят винаги може да спре да чете историята на Диан и Едуард още след първия роман, – но е идеалното продължение за онези, които не могат и не искат да приемат, че в книгите краят може да не е щастлив, любовта може да не е всесилна. Едно продължение, което не е от значение, но стопля. Като комбинация от чаша кафе, скъпа цигара и хубава книга.
И все пак една вратичка отново остава отворена. Ами щастливият край за Оливие?...
Президентът Румен Радев връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарната група, тази на ГЕРБ-СДС - Росен Желязков . "Най-важното е стабилизирането на публичните финанси и неотклонност от нашия европейски път", заяви Желязков след като представи състав и..
Новите цени на електрическата и топлинната енергия за следващата една година прие Енергийният регулатор . Минималното поскъпване на тока около 1,5 % се оказа малко по-високо, както предупреди председателят на КЕВР Иван Иванов още по време на общественото обсъждане. "Всички жени, които са изготвени като прогноза, са на базата на данните..
Лятото е известно като сезона на стомашно-чревни инфекции , които през този период значително се повишават. Основният рисков фактор за тяхното предаване и развитие са мръсните ръце. Затова тези инфекции често са наричани болест на мръсните ръце. Останалите рискови фактори са храната и водата, каза д-р Пепа Цветанова , директор на Дирекция "Надзор на..
Eдна от най-култовите звезди от началото на века- Миси Елиът е родена на днешния ден преди 53 години. За първи път от две десетилетия насам й предстои да направи турне. 53-годишната изпълнителка, която е първата рапърка, приета в Залата на славата на рокендрола, ще стартира турнето Out of This World - Missy Elliott Experience на 4 юли, след..
"Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат. 10:37) "В първата Неделя след Петдесетница, когато празнуваме снизхождането на Светия Дух и рождения ден на Църквата Христова, е определено да се празнуват заедно всички светии. Всички онези човеци, които със земния си живот са доказали, че са достойни за..
Днес се срещаме с една видинчанка, която не спира да ни изненадва със своите нови и нови постижения. Срещали сме вече с нея по различни поводи. Тя се казва Антонина Лозанова , фотограф, до скоро и наш колега журналист. Поводът да си говорим с Тони е това, че неотдавна тя беше селектирана от платформата " Forbes" България , която събира на..
След седем години начело на Врачанска епархия , в митрополит Григорий врачани разпознаха своя духовен водач. Разпознаха го и по-ревностните във вярата и тези, които имат търсения само по големите празници. С всеотдайно служение на Бога и в полза на ближните, с неуморни дела в изпълнение на мисията на Църквата в света, с пастирска любов и личен..