Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Видеоигрите - бързоразвиваща се индустрия и мечтана професия

Едно от събитията в проекта се състоя във Враца
Снимка: Младежки център Враца

Близо 57% от българските тийнейджъри, които се определят като „геймъри“, мечтаят да се развият професионално в сферата на създаването на видеоигри. Това показва анкета на “Интеркултура Консулт”. Инициативата “Играещият човек: създател и потребител” проучва интереса към видео игрите като продукт, както и към сферата като потенциал за професионално развитие и цели да покаже ползите от това съвременно хоби. 

"Играещият човек - създател и потребител" е изследователски проект на "Интеркултура Консулт", подкрепен от Национален фонд "Култура", но и от 19 партньори в България, част от които са компании, създаващи видеоигри, други, които са компании, подкрепящи млади хора в навлизането в сферата на новите технологии и една друга част са организации, които въвеждат подобни обучителни програми. Ние искахме да изследваме България като една от страните в Югоизточна Европа и на Балканите, за която малко се знае каква е ситуацията, колко са хората, които работят в тази сфера и колко публиката е наясно с това, че има такива компании и доколко новите поколения разпознават тези нови професии", обясни Петя Колева, основател на "Интеркултура Консулт".

"В европейски мащаб се правят доста проучвания на развитието на сектора на видеоигрите. Има данни за това за какъв процент от брутния вътрешен продукт на страните допринася този сектор. Наблюдава се изключително нарастване в последните години. От 2015 до 2018 година нарастването беше с 20%, което показва какво е развитието на този сектор и приноса му към икономиката на Европа. В момента има много силни представители на този сектор в западните държави. Но имаме наблюдения вече и върху неговото развитие в Източна Европа. Наши партньори от Полша и от Сърбия са ни споделяли, че се наблюдава изключително високо развитие. Това ни подсказа, че за България не знаем каква е ситуацията. От нашите партньори научаваме много за развитието на този сектор не само за развитието на видеоигрите, които българските създатели дори не таргитират да разпространяват в България, но всъщност връзката им с други сектори е много ценна. Тук можем да говорим за връзка с образованието, за връзка с медицината и дори с автомобилния сектор", допълни Милена Бербенкова, специалист в анализ и развитие на публики в "Интеркултура Консулт".

Проучването се осъществява на три етапа.

"Първата мащабна анкета, която проведохме, е за широката публика. Това са хората, които играят всякакви видове игри. Виждаме в предварителните данни връзка между хората, които играят настолни игри и създават такива и тези, които играят мобилни игри или видеоигри. Много от анкетираните са посочили също и защо те се интересуват от игрите не само като развлечение, но и като възможност за професионално развитие или творческо изразяване. Имаме и друга анкета, която е насочена към професионалистите. Тя е много ценна в европейски мащаб - да сравни как българските професионалисти се формират, какви са техните нужди от подкрепа и да създаде профил на българската индустрия в този сектор за партньори както в чужбина, така и в България, тъй като все повече от новите дейности и сектори с икономически принос ще разчитат на този вид продукти и услуги. Следващият ни етап е анкета, която е насочена към творците. Голяма част от тях използват новите технологии, много често обаче срещаме и нагласата, че хората не разпознават тези технологии като нещо общо между индустрията на видеоигрите и съвременния театър, съвременния танц, съвременните музикални произведения. А от гледна точка на публиката това е съвсем логично смесване на територии и на технологии", каза още Петя Колева.

Опасни ли са за младото поколение видеоигрите?

"Има две страни на монетата. Тези предразсъдъци, които съществуват не само в България, а в много държави, се базират на много широка популяризация на съдържание, което цели да представи в негативен план игрите. Със сигурност те имат негативни ефекти, когато говорим за пристрастяване. Ако говорим обаче за хората (които са мнозинството), които играят с цел удоволствие или с цел развитие на някакви умения, ползите са по-видими и са повече. Можем да помислим за една игра, която ни среща с различни герои, с различни ситуации, в които трябва да вземем някакво решение или да изпълним някакво действие, което в реалния живот рядко ни се случва. В този смисъл ни помагат да развием емпатия към различни хора или да развием умения, което са качества, които се прилагат в образователните системи. Много често се разработват игри, които са с цел развитие на конкретни умения за дадена професия. Има редица ползи от игрите. Някои от тях са свързани със запознаване с културно съдържание, което най-вероятно няма да срещнем или не бихме потърсили самостоятелно - игри, които се развиват в исторически контекст, например, или в други държави. Много често техните разработчици правят големи проучвания, за да представят възможно най-коректно дадена епоха или място", обясни Милена Бербенкова.

"Много често забравяме как всяка една нова културна медия първоначално е била отхвърлена от обществото. Така се е случило с телевизията, преди това - с киното. Предполагало се е, че хората прекалено много време ще бъдат ангажирани с развлечение, че няма да ходят на работа. Но обществата ни се движат към все по-технологична среда. Дори голяма част от материалния свят и културните послания, които искаме да отправим, дори тези, които свързват хората, помагат им да преодолеят страхове, да се спасят по време на COVID или следоперативни пациенти, които използват игри, за да възстановят част от дейността на мозъка или определени рефлекси... Това е бъдещето на игрите. Игрите не са това, което в първия момент се възприема като голяма заплаха. като всяка една медия те могат да бъдат използвани разумно и ефикасно, но могат да бъдат оставени и на течението и да очакваме да се развият от само себе си. Има един аспект, който е важен както за всяка една културна медия, така и за игрите - какво е съдържанието, кой го регулира, по какъв начин формираме нагласа у потребителите и публиката", добави Петя Колева.

Предимството на тази индустрия е, че хобито може да се превърне в мечтана професия за младия човек.

"Успяхме да анализираме част от нашите данни. В тази анкета задаваме въпроси, които са свързани както с играенето на игри, така и с интереса към работа в тази сфера. Почти 57% споделят, че обмислят или са обмисляли професионално развитие в сферата на видеоигрите, което е изключително висок процент. В същото време сред нашите респонденти най-висок процент са хората в тийнейджърска възраст, което показва, че това са хора, които наистина в момента поставят пред себе си въпроса какво ще правят след като завършат образованието си. Изключително интересно е да видим как откриват баланса между творческо изразяване и работа с новите технологии. Изключително висок процент от тях - 59%, смятат, че най-привлекателната страна на работата в тази индустрия е именно възможността за творческо изразяване. Но в същото време много от тях все още не развиват умения за работа в тази сфера. Това ни дава сигнал за нуждата от по-целенасочени усилия от страна и на образователната система, и на неформални образователни организации, които могат да помогнат на тези млади хора да се ориентират какви нови умения са им нужни, за да могат да работят в такава сфера", смята Милена Бербенкова.



"Считаме, че данните ни ще бъдат много ценни за всички заинтересовани страни - и за публиката, и за създателите, и за обучаващите организации. Това ще даде възможност на тази индустрия малко да се свърже помежду си и ще ѝ даде видимост. Както и да променим негативния облик, който цари сред по-възрастните поколения и очакването, че това е само губене на време. Бихме подканили, всички, които имат интерес да подкрепят това проучване, да се включат", призова Петя Колева.

Събитието "Играещият човек: създател и потребител" гостува и във Враца. В Младежкия център деца и младежи разбраха каква е връзката между игрите, образованието, културното наследство и изкуството.

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какво да вечеряте? Вече има лесен отговор на този въпрос

Днес ще ви срещнем с Виктор Василев от град Вършец, който отговаря на един от най-важните въпроси за човечеството, които си задаваме всеки ден. И не, не е въпросът: "Има ли извънземни?", а е питането: "Какво да ям?". Сигурна съм, че няма човек, който да не си е задавал този въпрос, особено в забързаното ни ежедневие, когато се приберем късно от..

публикувано на 03.04.25 в 17:10

Кога Рабишкото езеро отново ще започне да се пълни с вода

Рабишкото езеро в последните години постепенно се превръщаше в блато , след продължително спиране на водоподаването, което доведе до критично ниски нива на водата.  Преди година и половина граждани сигнализират на народния представител от Видин Любен Иванов, че входящата деривация е компрометирана, поради което няма приток на вода. Сега..

публикувано на 03.04.25 в 16:30

Видински доброволци се включиха в кампания срещу хазартната реклама

Видин стана част от националната инициатива срещу агресивната хазартна реклама. Това стана възможно след като видинската доброволческа организация "Национални Бойци за Промяна" осигуриха билборд в подкрепа на кампанията срещу хазарта. Реализацията на антирекламата срещ у хазарта не се е случила безпроблемно, имало е няколко отказа да бъде поставено..

публикувано на 03.04.25 в 14:00

Изпитателен срок за младите шофьори приеха в ЕС

Двегодишен изпитателен срок за млади шофьори, удължаване на валидността и въвеждането на мобилни шофьорски книжки- това са част от промените в правилата на Европейския съюз за шофьорските книжки, които бяха приети от Европарламента . Промените предвиждат шофьорите с по-малък опит да подлежат на по-строги изисквания и наказания при шофиране без..

публикувано на 03.04.25 в 13:00

В "Музикална зона" на 03 април 2025 слушаме Пласидо Доминго - син

Буквално преди два дни приключи седемдневното турне - дебют на Пласидо Доминго – джуниър у нас с концертното шоу Volver – Anima Tango, гостувайки в седем български града. Син на легендарния тенор, Доминго - младши е изключителен певец, композитор и продуцент. Партньор на сцена с него бе италианската певица и актриса Анализа Бианкофиоре, която..

публикувано на 03.04.25 в 09:00

Програма учи децата на финансова грамотност

Днес засягаме т емата за парите или по-скоро финансовата грамотност сред подрастващите . По този повод представяме една дама, която заедно със своите сестри създава програмата "Монти, парите и ти" . Тя се казва Рени Захариева , а програмата която е техен общ проект, е породена от желанието да ограмотят своите и всички български деца в..

публикувано на 02.04.25 в 14:00
Архивен кадър: румънски колоездачи напускат град Генерал Тошево (Южна Добруджа), за да изминат последните 35 км от маршрута Дунав Ултра, който води до крайната му точка – Дуранкулак.

Веломаршрутът "Дунав Ултра" разширява своя списък със забележителности

Шест нови акцента попълниха "Списъка на 100-те забележителности на Дунав Ултра" . Сред тях са римските терми на антична Рациария, край днешното село Арчар, които са най-големите на територията на България.  Представителна селекция включва обекти с културно - историческо значение, природни феномени, интересни локации, флора и фауна, храна, традиции и..

публикувано на 02.04.25 в 14:00