Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Една закъсняла "улична" любов

Колаж:Радио Видин
Снимка: Теодора Макавеева



След като любимото й куче умира, Анелия Маринова от Видин решава, че не е готова отново да отглежда домашен любимец. Така живее доста време, преживявайки загубата на верния си приятел, докато инцидентно в живота й не се появява тя - малката Ада. Малка топка козина, намерена в безпомощно състояние до брега на Дунав. Решена да помогне, Анелия я прибира у дома.

"Имахме куче, беше възрастно, почина и още страдах за него. Имах гости, с които отидохме на Дунава. И там, в един храст го видях. Беше една топчица- кално, мръсно, страхливо. Извадихме го, изкъпах го - беше невъобразим бълхарник. Нахраних го и реших, че това е моето куче. Ада е вече на 13 години, кастрирана е, естествено. Водена е на всички ваксини", сподели за Радио Видин Анелия.

Прибирайки Ада, жената дори не подозира, че това няма да бъде последното куче, което ще спаси от жестокостта на улицата. 

"Ада беше на 3 години, когато моят съпруг дойде и каза, че кучето на шефа му е бременно. То е породисто, но не се знаеше кой е бащата. Беше изхвърлено, вероятно защото е забременяло от "неистинско" куче. Той настоя да вземем едно и така и стана. Кръстихме го Суни, то също е женско".

Преди година, на улицата, където живее Анелия, се появява малко кученце, останало без дом. Вероятно-  отново изхвърлено от стопаните си.

"То беше само опашка, уши и едни дълги крака. Мислехме, че е бяло, но след като го изкъпахме, се оказа, че има кафеникави петна. Започнахме да го храним, направихме му къщичка на улицата, обаче на тази Нова година, по време на зарята и пиратките, той се уплаши и влезе вътре. И си остана вътре. Сега вече си е у дома. Той е кастриран, беше с ушна марка, но го ваксинирахме, чипирахме го. Момче е, кръстихме го Белчо".

Суни, Ада и Белчо са големи кучета, които искат своите грижи. Анелия доказва, че една жена в пенсионна възраст може да се справи с този ангажимент и всичко това да й носи огромно удоволствие.

"Понякога има трудни моменти. Сега, съвсем скоро, събрахме смелост да кастрираме и второто куче, защото все го отлагахме. Налагаше се, а и тя навлиза във възраст, в която е рисково. Финансово натежава, но ако е за нас, щяхме да го направим, значи трябва да го направим и за кучетата. Аз така го разбирам. След като един път поемеш грижата за някого, ти трябва да се грижиш както трябва. Ако прецениш, че не можеш, по-добре не се наемай..."

Анелия споделя още, че не веднъж е ставала свидетел на гавра с животни на улицата и това трябва да спре. Смята, че хората са до голяма степен отговорни за това и дори, когато не са провокирани, те издевателстват с животните. 

"Много хора ги бият, гонят ги, малтретират ги и то без видима причина. Аз съм била свидетел. Минава с неговото си малко кученце, води го, носи една пръчка и отива до къщичката да бие бездомното куче. Питам го, защо? Казва ми, че щяло да му изяде кученцето. Казах му, добре, вашето е кученце, а това какво е? Понеже си няма дом, няма си стопанин, то е един вид боклук?.. Един нормален човек няма да постъпи така. Не виждам никаква логика. Просто няма логика. Хората ли станахме толкова лоши... Аз затова му казах на този господин: Господине, кучетата не се ядат, ние, хората се ядем..."

Анелия Маринова е от хората, заради които поетът Валери Петров е написал, че "в природата има удивителни мелези". Тя е от тези хора, които в сърцата си побират много обич и знаят как да я раздават. И го прави безрезервно.
Чуйте звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Моя вина" или на другите

Романът „Моя вина“ на испанската писателка Мерседес Рон на пръв поглед е пълен с клишета, характерни за романтичните истории, предпочитани от тийнейджърите през последните години. Момиче с тъмно минало среща момче с тъмно настояще. И двамата имат какво да крият. И двамата имат причини да не се харесват. Привличането, разбира се, е..

публикувано на 17.10.25 в 17:05

Венцислав Нинков: Човекът, който рисува душата на Видин

В навечерието на Международния ден на художника ви срещаме с видинчанина Венцислав Нинков - човек, за когото изкуството не е просто работа, а път, по който върви цял живот. Венци рисува, откакто се помни. Завършил е училището по изкуствата в родния си град, където овладява различни техники - от графика и живопис до натюрморт, акварел и..

публикувано на 17.10.25 в 16:30

Пеперудената фея се превърна в един от символите на борбата с рака на гърдата

Пеперудената фея стана един от символите на Националната кампания за борба с рака на гърдата , организирана от Сдружението на жените мотористи "Lady Bikers MPowered Bulgaria" и Българското дружество за борба с рака на гърдата. Зад това приказно име всъщност се крие  розовият трабант на доброволеца Ина Николова от София. С него доброволката, която..

публикувано на 17.10.25 в 16:09

Без седмична грижа ще е дневният център към фондация "Уникалните деца на Видин"

От следващата година отпада една от дейностите, които се изпълняват от фондация "Уникалните деца на Видин". Няма да функционира Дневният център за деца с увреждания - Седмична грижа.  Според приетите промени, дейността не фигурира в Закона за социалните услуги, както не е включена и в Наредбата за качеството на социалните услуги, каза..

публикувано на 17.10.25 в 15:40

Актрисата Иоана Христова: Колкото по-често ходиш на зъболекар, толкова по-приятно ти става

С профилактични посещения в зъболекарския кабинет могат да бъдат избегнати по-големи проблеми. Това каза в    "Час при зъболекаря" актрисата от Държавен куклен театър - Видин Иоана Христова, благодарение на която на сцената оживява Малкото мравоядче - главният герой в най-новия спектакъл на трупата. Актрисата си спомни как самата тя е преодоляла..

публикувано на 17.10.25 в 15:31

Майка и дъщеря стоплят зимата за над 100 животни

Джулиана Цветкова и Камелия Русинова от Видин са майка и дъщеря, които посвещават живота си на това да помагат на животни без дом . Те стоят зад неправителствената организация " Четирикраки ангели " - едно малко, но изключително силно дело, родено от любов, упоритост и огромно сърце. В дома си, намиращ се в село Капитановци,..

публикувано на 17.10.25 в 15:30

Застрашена ли е свободата на словото?

Застрашена ли е свободата на словото в България? Постоянният въпрос, който вълнува в последните декади, изплува на дневен ред през пролетта, когато стана ясно, че страната ни се срива до незавидната 70та позиция в Индекса за свобода на словото на "Репортери без граници". Анализът показва, че свободата на медиите у нас е крехка и нестабилна, а..

публикувано на 17.10.25 в 14:59