Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преживените истории от ръчния багаж на Георги Милков

Снимка: Радио Видин

Години наред репортажите на Георги Милков, разказите за пътуванията му до екзотични, непознати, всякакви мирни и размирни региони стигаха до нас чрез електронните и печатните медии, за които работи като журналист, военен репортер и телевизионен водещ, но ето че най-накрая те намериха място и в книга. През 2023 г. по повод неговия 50-годишен юбилей от печат излезе първата му книга - "Истории от ръчния багаж", в която са събрани именно такива истории. Историите, които е видял, преживял и чул, понякога вкусил и помирисал. Успял е да ги добави към колекцията си от спомени за моментите, в които се е налагало да излиза от собствените си граници, да пренастройва възприятията си, да преподрежда ума си и отношението си. Истории за предизвикателството да видиш и приемеш необичайното, непредвиденото и непонятното и да намериш точното му място в себе си.

Както самият той пише в личния си сайт по повод идеята за книгата, инвестициите в спомени са прекрасно нещо, за да не ги изяде инфлацията на оскъдяващата памет или пък да ги изпепели някоя ненадейна дементна криза. И това с особена сила важи за спомени като неговите, в които го има целия свят с всички онези негови кътчета, в които ние с вас вероятно никога няма да стъпим, а за някои от тях дори не сме и чували или знаем само като имена от часовете по география и сме чували да се споменават в новинарските емисии, рядко с нещо позитивно.

Работата на репортера е да бъде обективен, емоциите са за зрителите и читателите му. Да поднася голите факти, доколкото е възможно. И като репортер Георги Милков прави точно това, но днес е тук като писател, а като писател той ни поднася много повече от суха фактология. Днес репортерът може да си позволи и емоция, пристрастие, лично отношение, докато разказва за света. Защото през годините Георги Милков очевидно е натрупал ужасно много за отразяване, но още повече за разказване. Натрупал е спомени и впечатления, които дълго са отлежавали в очакване да бъдат извадени от чекмеджето в редакцията на в-к "24 часа" заедно с онези забравени листа кока, донесени от Лима (защото от Лима на практика няма какво друго да си донесеш), заедно с устава на ПКК и снимка на номинираната за "Оскар" Дженифър Тили. Със забравената кутийка значки на Мао Дзъдун и фланелката с щампа на Саддам Хюсеин, точно до погребалната маска на племето йоруба от Нигерия.

И докато разчиства бюрото си в старата редакция на вестника, за който пише от самото начало на кариерата си, Георги Милков започва да припомня на себе си и да разказва на нас.
Например за светената вода като имуностимулант. За гроба на скандалния скулптор Алфред Хръдличка във Виенските централни гробища - един творец, който почти докарва до самоубийство архиепископа на Виена с една своя изложба и интерпретацията си на "Тайната вечеря". За забравения град музей в Еритрея - столицата Асмáра. Или за Афганистан, който може и да е във война от десетилетия, но в петък можеш да си позволиш по-дълбоко вдишване сред прахоляка и калта без да отнесеш някой куршум, защото тогава дори талибаните пият чай. Може да ни разкаже за първия герой на Израел, който всъщност е българин - парашутистът полковник Самуел (Сами) Рафаел от София. За познанството си с хулиганката на българската поезия Миряна Башева и едно неизпълнено обещание към нея. За апокалиптичните гледки в суданската столица Хартум, когато несвикналото око се сблъсква с тях за първи път - там, където Сини и Бели Нил се срещат, за да разделят града на три. И за потресаващата бедност, но и за заразяващото спокойствие на аскетите в старото гробище на Омдурман, които обаче са познали истината и са щастливи, докато припяват песнопенията си в мавзолея на суфи светеца шейх Хамед ал Нил. Също и за аромата на суданското кафе - с джинджифил, карамфил и понякога щипка куркума.
И понеже ние българите много се гордеем с прословутото си гостоприемство, може би ще ви е интересно да научите нещо повече за суданското гостоприемство. За отношението на местните към хауаджа - чужденецът, който идва отдалеч, пътникът от друга земя. И да се изненадате, разбира се. А какво ще кажете да се запознаете с Мадона и Джеймс Бонд, само че не в Холивуд, а в Малави? Или с любимото племе на европейците - масаите, без които е невъзможно да си представим Африка, благодарение на цяла една безкрайна върволица от изследователи, писатели, режисьори на документални и игрални филми? Убедена съм, че Африка от разказите на Георги Милков е много различна от онази, която сте изградили в представите си. Много по-жива, близка, забавна дори, пъстра и ароматна. И ще поискате да я видите, да я вдъхнете и да я опитате, стига да сте готови да опитате варени езерни мушици обаче или други подобни екзотики.
А после репортерът се завръща неочаквано и за себе си в Европа и се захваща да бори мрачното февруарско настроение като превежда лорд Байрон например. Защо пък не? Какво по-добро занимание от това да превеждаш поемата "Мрак" през зимата, знаейки историята, която стои зад написването ѝ? За 1816 г. - Годината без слънце - и бедите, връхлетели Европа по онова време.
Книгата е оформена в 11 раздела и освен познати и непознати места, в нея ще откриете и някои имена, които са ни вече така добре познати, сякаш са част от семейството и вечер сядат на масата с нас. Имена, които сме свикнали да чуваме от телевизионния екран, в книгата на Георги Милков застават такива, каквито ги е срещнал той. Ще обмислим събития, случили се или случващи се и в момента в различни точки на света и може би най-накрая ще си дадем сметка, че те всъщност не са чак толкова далеч от нас - и местата, и хората и събитията. В крайна сметка живеем на една съвсем малка планета, само песъчинка от цялото, наречено Вселена.

Макар и пътеписи, разказите на Георги Милков всъщност са пътешествия не само до различни дестинации, но са и пътувания до хората, до душите на различни народи. Пътувания в историята, в традициите, в познанието за света през очите на много и различни мъже и жени.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Доц. Ива Гаврилова

Доц. Ива Гаврилова: Стремежът към целогодишен тен е изключително рисков за кожата

Всяко едно слънчево изгаряне в дългосрочен план означава риск от сериозни заболявания на кожата, включително и от рак. Това предупреди доц. Ива Гаврилова, хирург онколог, член на Българското дружество по дерматоонкология. Тя обясни също, че слънчевото изгаряне може да настъпи неусетно и на най-различни места. "Алармирам, че не е задължително да..

публикувано на 11.08.25 в 16:58

Какво преживяват децата, когато родителите им се развеждат?

Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за едно дете той често е неразбираем, дълбоко емоционален и понякога - травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати..

публикувано на 11.08.25 в 16:30
Симеон Матев

Симеон Матев: Десетдневието в края на август ще предложи кратък отдих от горещините

Ново горещо предизвикателство , което води след себе си тежки последствия . Така определи лятото , което се " очертава като второто най-горещо ", климатологът Симеон Матев . "Настоящото лято е поредното горещо. Миналогодишното беше най-топлото до момента както в историята на България, така и в историята на Северозапада, а това лято е по..

публикувано на 11.08.25 в 15:35

Мария Спасова с нова песен сред финалистите на "Пролет ‘25"

Срещаме се с една млада талантлива дама - Мария Спасова , която вече не е непознато име за вас. Представяли сме ви нейни песни и преди - с характерния ѝ стил, улавящ едновременно нежност и сила. Родена в Берковица и израснала в Монтана, Мария носи в себе си едновременно чара на Северозапада и усещането за големия град. Сега тя се завръща с..

публикувано на 11.08.25 в 15:30

Бранковци – между забравата и очакването за по-добро бъдеще

Село Бранковци е на 200 километра от София, където се решават важните дела в държавата и на 40 от Видин, областния град, но пътят до там спира автомобилите. Хората се събират на площада три пъти седмично, когато пристига колата с хляба. "Само той ни е и връзката. И идва един път пощата...  Малко хора сме. Хляб карат през ден."..

публикувано на 11.08.25 в 14:00

Където има буря, Бог дава покой

В Девета н еделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството.  "Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага..

публикувано на 10.08.25 в 08:00

9-годишна туристка от Козлодуй със златна значка от БТС

9-годишно момиче от Козлодуй посети всички 100 места, включени в Движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и получи Златна значка от Българския туристически съюз /БТС/. От съвсем малка Калина Христова обикаля със семейството си най-хубавите места в страната - природни забележителности, исторически обекти и музеи. Така..

публикувано на 08.08.25 в 17:31