Когато във Видин под стените на крепостта "Баба Вида" старите предания и магичният фолклор срещнат безкомпромисната динамика на съвременността, се раждат змейове, триглави лами и самодиви. Раждат се и техните деца – уж съвременни, уж обикновени, а всъщност обречени да бъдат връзката между тези два свята, единият от които упорито отказва да си спомни и да повярва в другия. Два свята, които имат нужда един от друг, а двата заедно имат нужда от децата си. Единият е свят на огън, магия и стихии. Другият е свят на самоуверена модерност и младежки бунт. Двата заедно правят Видин възможен такъв какъвто е, но не съвсем. Правят го малко по-магичен, малко по-мрачен и много по-приказен.
Някога, много отдавна, толкова отдавна, че дори безсмъртните вече едва помнят кога е било, една царска дъщеря и наследница на трона строи своя крепост, за да запази града си. И както гласи поверието, в основите трябва да бъде вградена жертва, за да е здрав градежа. Закрилник, който да държи камъните слепени, крепостта здрава, града жив. Да вгради в основите не човек, а истински змей се оказва избор с много последствия – и за змея Пламен, и за царкинята Вида, и за сестрите ѝ Кула и Гъмза. Също и за Зора Самодива, която има своята особена връзка с Пламен и причина да се остави във властта на Видин.
И ето че хилядолетие по-късно е време за битка. Време е закрилникът да получи своя шанс за свобода. Време е обаче и да се изправи пред онези, които не желаят да го видят свободен и жив. Неговата собствена плът и кръв!
Така започва историята в "Змей закрилник", дебютния роман на младата видинска авторка Симона Панова – една съвременна местна самодива, която явно не може да среже корените си и намира своя впечатляващ начин да отдаде почит на Видин.
Романът се появи на пазара през 2022 г. и представлява едно изненадващо добро градско фентъзи, чийто декор е не някой футуристичен мегаполис, а точно Видин – градът на завоя, някогашния град на хляба, сърцето на трудния Северозапад, който на моменти сякаш продължава да съществува против всякаква логика. А може би тайната на съществуването му действително е вградена някъде в основите му. Може би там наистина спи закрилник, достатъчно силен да го опази жив от всякакви смъртни и безсмъртни врагове. Резултатът е едно завладяващо фентъзи за тийнейджъри и за техните родители, защото едва ли някой би останал безразличен към този роман, ако е съхранил дори само искрица от детството в себе си. В крайна сметка всички ние си оставаме деца, подвластни на вълшебството от старите приказки. Също като Рая, Лили, Владо и Тони – четири обикновени видински хлапета, които се оказват въвлечени във вихрушка от заговори и интриги, вековни вражди и също толкова дълги приятелства, в планове за отмъщение и неочаквани съюзи. А залогът е Видин и неговото сърце – крепостта Баба Вида. Единствената средновековна крепост, запазена в цялост в България!
Езикът на фолклора, който често звучи в романа, е различен. В него любовта е друга. И омразата е друга. А Симона Панова успява да го овладее и чрез него да нарисува един свят, в който омразата не е причина да не обичаш, а любовта не е причина да не убиеш. Леко архаичния език на миналото и пъстрата модерност на младежки сленг не са непременно взаимно изключващи се, дори напротив.
Елегантен реверанс към старите народни приказки, „Змей закрилник“ разказва една съвременна история за света на младежите и за самотата, която понякога върви ръка за ръка с порастването. За тежестта на уникалността и за невъзможността да говориш за онова, което е най-дълбоко в душата ти, когато всъщност само то има значение. За страховете и скръбта, за приятелството и любовта, за необходимостта да постъпваш правилно и отговорността да правиш съдбовни избори. Но също и за мълчаната вода, за вградените сенки, триглавите лами, огнените змейове и леденото съвършенство на самодивите. За могъщи амулети, смъртоносни заговори и още по-смъртоносни съюзи. За старите магии и жертвите им, които държат Видин жив, но на висока цена.
Дързък и безстрашен като тийнейджър, романът „Змей закрилник“ повежда своите читатели по среднощ към крепостта Баба Вида, към тъмниците ѝ, до които само нейните безсмъртни пазители имат достъп. Повежда го към руините на храмове и подземията на старите капии, към тайните сокаци на града, но и към Градската градина привечер за по едно студено питие на караванката до Телеграфа. Из лабиринта от улички в Калето, който помни и дрънкането на средновековни доспехи, и грохота на безчет битки, и забрадките на турски кадъни.
Всъщност разказва една мащабна приказка, която очарова всеки, докосвал се поне веднъж до старите предания и заразен с вълшебството на българската митология.
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан. В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..
С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба. По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..
Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..
Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..