Честваме 138 години от Съединението на България

Днес отбелязваме един от най-светлите национални празници на България - денят на Съединението от 1885 година. Точно 138 години ни делят от онези драматични събития, когато населението на редица възрожденски градове, водени от видни общественици и будители, с революционен дух, непримиримост и решителни действия вдигат бунтове и обръщат колелото на историята.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на м. септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив, срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта. 

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър т на 9 септември 1885 г. 

Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. След продължителна дипломатическа борба, на 5 април 1886 г. в двореца Топхане, в Цариград, по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886), делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция, подписват Българо-турска спогодба(Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.