"Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек" (Лука 5:8)
Светото Евангелие, прочетено на днешната Неделя първа след Кръстовден (Лука 5:1-11) ни разказва за едно от многобройните чудеса на Господ Иисус Христос. То ни говори, че изобилието, което идва от Бога, може да потресе човешките сърца, да ги приведе в благоговеен страх, който прелива в умиление, изразено в думи като тези: "Боже, ние сме недостойни за Тебе!" Но да видим картината, която евангелският текст ни предлага. Господ Иисус Христос е на брега на Генисаретското езеро. Около Него, както винаги, се тълпят множество хора, които искат да чуят словото Божие.
Притиснат от народа, Спасителят помолва Симон да Го качи на единия от двата кораба, за да може от него да проповядва, така че всички да го виждат и разбират. Симон на драго сърце се съгласил, без да подозира, че Христос има специално намерение спрямо него и другарите му. След като привършва благодатното Му слово, сред водите става нещо необикновено, което ужасява бедните галилейски рибари, между които са и тримата бъдещи апостоли: Андрей, брат на Симона, Иаков и Иоан, синове Заведееви. Господ казва на Симон: "Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба" (Лука 5:4). Развълнуван Симон Му отговаря: "Наставниче, цяла нощ се мъчехме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата" (Лука 5:5). Четиримата рибари хвърлят мрежата към дълбочините и бавно почват да я изтеглят. Но тя тежи, почва да се раздира. Цялата догоре е пълна с риба. Смутени от необикновения риболов те викат на помощ рибари и от другия кораб.
Двата кораба така се напълват с риба, че са застрашени да потънат и едвам достигат до брега. Този неочакван изобилен риболов изумил всички, но поразил най-вече св. ап. Петър, който бил обхванат от силно чувство на благоговейна почит пред Господ и на ужас пред съзнанието за собствената си греховност. Той паднал пред коленете на Иисус Христос и извикал: "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек" (Лука5:8). Този вик на благочестивия рибар от Витсаида напомня за друга една просба от подобен род - тази на гадаринци, които помолили Христа да си отиде от техните предели. Каква, обаче, голяма разлика има в подбудите на свети апостол Петър и тези на гадаринците! Тук имаме един вик, плод на съзнание за недостойнство пред Божията святост, а там - от грубо материални интереси на плътски живеещи и мъдруващи хора.
Братя и сестри, ние трябва да бъдем особено доволни от евангелския текст на тази Неделя първа след Кръстовден, който в богатия риболов ни предлага и богата поука. Колко пъти и ние самите, подобно на свети апостоли, се трудим цяла нощ, та и по цели денонощия, седмици, месеци и дори години наред, без да получим очакваното. Защо ли е така? Защото работим без Божията благословия и не в името Божие. "Ако Господ не съзида къщата, казва Псалмопевецът, напразно ще се трудят строителите и" (Пс. 126:1). Затова, искаме ли всяка наша работа да има успех, трябва да я започнем в името на Бога, да хвърлим мрежите си по Неговата дума (Лука 5:5). Тогава нека бъдем сигурни, че Бог ще благослови нашите трудове и нашата ловитба. Така ще бъдем между спечелените за Христа, а и сами като Го следваме, ще станем ловци на човеци. Господ Иисус Христос иска и в нашия живот да се изпълни онова, което в живота на Симон, Иаков и Иоан станало факт.
И за целта ни е дарил Своята благодат, която възпълва онова, което не ни достига. Нека и ние подобно на свети апостол Петър да имаме чувство за своето недостойнство като грешни и слаби хора, но и винаги да сме готови да следваме нашия Спасител. Да Му благодарим от все сърце и да Му бъдем верни докрай, до смърт, за да получим "венеца на живота" (Откр. 2:10). Амин!
В рубриката "Съвременна Библия" – въпросът за личността на Бога е разрешаван от мнозина със следното твърдение: "Има някаква сила". Така Бог вместо да е "Някой", се превръща в "нещо". Безлична сила или личностен Бог? Този въпрос е фундаментално важен за всеки търсач на истината.
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..
След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..
В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...
Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..
"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..
Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..
Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..