1 октомври-Ден на поезията и музиката

На 1-ви октомври отбелязваме Деня на българската поезия. За първи път е честван в Калофер през 1960 год. Възстановен е от Писателския съюз през 1994 г. след 5-годишна пауза. "Поезията е най-специфичният литературен жанр...", каза за Радио ВИДИН младата поетеса от Враца-Ани Пачалова-Блажева и пожела на всичките си колеги:

"...бих им казала да са смели, да са дързостни, да изказват това, което мислят и да не се страхуват да издават. Издавайте от любов! Издавайте от това чувство да дадеш, да родиш нещо твое. Една книга е като едно дете-нещо, което е излязло от теб, нещо, което е почувствано от теб и сътворено от теб. И когато видиш, че хората я харесват, когато видиш, че тя се развива-няма такова чувство..."

Освен Ден на българската поезия, на 1 октомври отбелязваме и Международния ден на музиката. Ани Пачалова-Блажева празнува двоен празник днес, събирайки в себе си две от най-красивите изкуства. Тя признава, че връзката между поезията и музиката е както много здрава, така и много необходима:

"Хората, които са чували вече мои изяви знаят, че аз съм и музикант. Поезията и музиката са много свързани, може би затова празникът им е в един и същ ден. на хората-поети пожелавам много музика. На хората писатели-много ситуации, които да ги вдъхновяват. Но хората-поети се нуждаят от музика, защото поезията е ритъм, поезията е пулс..."

Международният ден на музиката се отбелязва от 1975 г. по инициатива на сър Йехуди Менухин, председател на Международния съвет по музика към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), с решение на 15-ото Общо събрание на Международния съвет по музика от 1973 г. в Лозана, Швейцария.

През 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, на тази дата се чества и Празникът на всички български певци и музиканти. Предполага се, че византийският певец и композитор има български произход, тъй като негова композиция, посветена на майка му, носи заглавието "Полилей на българката". Йоан Кукузел създава нов стил в многовековната православна музика, реформира византийското нотно писмо, обогатява църковните песнопения с живите елементи на българския фолклор и идеите на исихасткото учение. Дарбата му е сравнявана с песента на небесните ангели и с гласа на сирените от древните митове. От богатото творчество на Ангелогласния са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове.