Защо италианец избра да живее в село Сланотрън

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

67-годишният Антонио Панарело, който живее във видинското село Сланотрън от няколко години, е родом от Месина, Сицилия. Докато учи за счетоводител, той започва и да работи. Животът му е протекъл, откакто се помни, извън родното му място. Живял е много години в Рим. Бил е подполковник в Икономическа полиция. Но неговата най-голяма страст са моторите. В момента той има пет.

"Навремето семействата не можеха да си позволят децата им да имат мотор. Но аз винаги съм го искал и затова трябваше освен да уча и да работя. Когато завърших, трябваше да реша или да си намеря нормална работа, нещо което предпочитах, или трябваше да си намеря някаква друга работа. Но, за съжаление, не беше възможно да си намеря нормална работа и затова работих за държавата 40 години... Минаха 40 години и си казах: "Стига толкова, изморен съм! Искам да си върна моята свобода!" и започнах да се занимавам отново с моторите. И така обикалям Европа вече толкова години с моя мотор."

Антонио разказва, че България по-скоро не е била негов избор, а нещо случайно.

"Бях я посетил през 70-те и 80-те години. Един ден минах през Калафат със стария ферибот. И оттогава не бях я посещавал. И през 2015 година, обикаляйки всички страни, накрая си казах: "Ще остана в България". Ето така го реших. Първо живях в един апартамент във Видин за около една година. И се чувствах добре, защото си ходех и до Италия. Проблемът беше, че имах нужда от повече пространство, а в апартамента нямах такова. Сланотрън беше просто нещо случайно. Един приятел в един момент много настояваше да отида да видя Сланотрън. Казваше ми: "Ела да го видиш това село, ела!". И така, аз отидох заедно с едни други хора. И в крайна сметка другите хора решиха да вземат този имот, който не беше така, както го виждате в момента. Меко казано, беше една джунгла. Всичко, което виждате сега, освен някои по-сложни работи, за които имах помощ от майстори, но иначе всичко останало - това е едно от многото мои хобита. Защото между всички работи, които работех като момче, беше и това - ето откъде идва моята страст да майсторя."

Антонио има четири деца - един син, който е на 43 години и три дъщери - на 41, на 30 и на 22 години. Всички те живеят в Рим.

Сицилианецът пътува постоянно, както в България, така и извън нея.

"Останах тук, защото ми беше писнала Западна Европа и исках Източна Европа. Да оставим настрана Видин и Сланотрън, което всъщност е едно хубаво село. Има особени хора, но са добри, няма лоши хора тук."

Докато бях в селото, не намирах къщата на Антонио, но "с питане и до Цариград се стига", затова не ми отне много време да го намеря. Хората в селото се радват на присъствието на Антонио. Казват, че е много добър и интересен. А от своя страна сицилианецът посочва, че няма проблеми с езика, тъй като в селото имало много хора, които говорели италиански:

"Забелязах, че има много хора, които говорят италиански, защото много хора, най-вече жени, са ходили да работят в Италия. И мъжете също говорят италиански. Тук, в селото, има поне десетина човека, които говорят италиански, между които има и един приятел, който пътува често... Проблемът е, че селата са изоставени тук, в България - това е проблемът. Затова времето, което прекарвам тук, в селото, е окей, когато имам да си работя нещо или ако не, ето - взимам си мотора или колата, или пък се качвам на самолета и заминавам нанякъде. Разбира се, през зимата е приятно. Поне за мен е. Първата зима, която прекарах тук беше през 2016, когато беше минус 30 градуса и имаше много сняг - беше ми много приятно да си стоя тук тази зима."

Денят на Антонио започва нормално - с кафе.

"Сутринта си правя кана с кафе, защото съм един кафеман. После около 11:00 часа започвам с моторите - да видя има ли нещо за правене по тях. След това е време за обяд. Аз живея сам, затова започвам да си приготвям нещо за обяд. Готвя паста понякога, когато ми се яде. Защото пастата е проблем за един италианец. 30 грама не са достатъчни, трябват поне 300 грама, за да имам една нормална порция за мен (смее се). След това гледам малко телевизия, пак кафе, релакс и започвам деня наново следобеда. После идва проблемът - вечерта. Защото понеже съм сам... и не е приятно да си стоя сам вечерта. Затова взимам колата и отивам във Видин и така малко на бар, малко да се видя с някой приятел, после някоя разходка. Докато не стане полунощ, не се прибирам вкъщи, защото аз заспивам към 02:00 - 03:00 часа."

По думите на Антонио, Видин не се различава много от неговия роден град.

"Не виждам много разлика. Обаче бих казал, че е един град, който може да бъде различен. Липсва културен живот. Не само за чужденеца, но и за самите граждани на Видин няма нищо. Обаче забелязах един друг много голям проблем и той е, да, аз съм в България, обаче всички документи са на български. Когато отидеш в някоя административна служба и искаш да попиташ за някакъв документ или просто искаш да попиташ нещо, хората не говорят английски, а документите са написани на български. И понеже аз имам регистрирани превозни средства тук и имам български документи за това... например в КАТ са много малко хората, които работят там, на гишетата, които да са способни да ти обърнат внимание, като един чужденец, който има много въпроси. Ако Българя е част от Европейския съюз и иска да завърши този кръг, и иска да е изцяло част от Европа, то трябва да поправи, да промени или да актуализира персонала в административните си служби. Това е един много важен въпрос. Казват ми: "Ако не, си доведи преводач". Окей. Но преводачът е все същата работа. Аз искам да изразя идеята си, но дали преводачът превежда това, което аз имам предвид или това, което той си знае. Ако успеете да повдигнете този проблем на въпрос, ще бъде добре за всички, не само за мен. Това не е единичен случай, това е за всички чужденци тук, по принцип."

На въпроса дали иска да остане да живее тук, Антонио отговори:

"Аз съм гражданин на света, както споменах вече, и продължавам да го подчертавам. Разбира се, тук ми доставя удоволствие да се връщам, защото съм тук от 2015-а, имам български документи, местожителството ми е в България. Тук винаги ще ми е хубаво да се връщам, тук е добре, има едно спокойствие, знаеш. 40 години живях в хаос, между много хора - добри, лоши, всякакви. Причината, поради която съм дошъл тук, в България, е защото като географско местоположение е перфектна за моите хобита. Имам три важни столици - Букурещ, Белград и София. Има едно разстояние от 300 километра, да, не са 300 италиански километра, защото другото е, че в България не е добре развита транспортната инфраструктура, надявам се рано или късно да я оправят, също така защото тя прави развитието на страната. Но за мен беше добре, така че пак повтарям - дойдох един път, върнах се и съм добре тук. Спокоен съм, защото поне тук, в селото, ме приемат добре. Не мога да кажа, че се живее добре или зле в България, защото вие знаете също, че животът се промени икономически откакто съм дошъл до днес, и ще продължи и утре... и всеки ще се чувства зле от икономическа гледна точка. Това е. Та, да зарежа България - не, да си тръгна от Сланотрън - не! Докато мога или докато няма по-сериозни причини, наистина важни, мисля че ще остана тук за доста време."

Чуйте цялото интервю в прикачения файл

Споделете

Защо италианец избра да живее в село Сланотрън

Галерия

Как да се справяме с несигурността?

Филип Филипов – живот, посветен на словото и истината

Акция "Зима" стартира

Зимна готовност на пътищата във Видинска област – от планиране до изпълнение

"Музикална зона" в памет на Иван Тенев – вечният бохем

"Неделник" от 2 ноември 2025 година

Да бъдем милостиви с надежда за вечния живот

За БНР

Радио Видин