Да скърбим, но да не се отчайваме!

Днешните Христови думи, отправени към скръбната вдовица, която плачела за починалия си син, предлагат голяма утеха на всички, които плачат неутешимо за починалите. Защото Христос, като гледал тази жалостива майка да плаче, се умилил и рекъл: "Мълчи, недей плака", но тя по никакъв начин не можела да спре сълзите си, като гледала едничкия си, любим син мъртъв; тя нямала друго чедо; той й бил опора и надежда в старините й. Наистина голяма милост и любов имат брат към брата, приятел към приятеля и съпруг към съпругата си, но най-голяма милост и любов има майката към децата. Затова и тази майка плачела безутешно, както някога Иосиф плакал, над баща си Иаков (Бит. 50:1) и цар Давид над синовете си Амнон и Авесалом (2 Царств. 13:36; 18:33). Така казва и премъдрият Иисус, син Сирахов: "пролей сълзи над умрелия" (Сир. 38:16), само ни е забранено да плачем с глас и вик, да раздираме дрехите си над починалите, да се удряме и да си скубем косата. Такъв плач е забранен, понеже разгневява Бога. А да пролеем сълзи над починалите без плач и без вик - ­ това е добро нещо, защото проявяваме милост. Както Сам Христос плака над приятеля Си Лазар (Иоан. 11:35), така трябва и ние да се просълзяваме над починалите без глас и без вик, и да казваме като праведния Иов: "Бог ги даде, Бог ги взе, както искаше Бог, така и направи. Кой се е родил и не е умрял? Всички ще умрем" (ср. Иов. 1:21). Но има много хора, които плачат и се дерат над починалите като безумни и казват: "Къде ще отидем и какво ще правим? Кой ще ни помогне?" Или: "Кой ще храни тези сирачета?" Не е толкова чудно, ако това го правят безбожниците, които не вярват, че има Бог. Но е много чудно, ако го правим ние, които знаем, че има Бог, Който вижда всичко и мисли за целия свят, Който се грижи за целия свят, и го храни, който е общ Баща на всички сираци и Пазител на всички вдовици. И щом знаем, че Бог се грижи за всеки, защо казваме: "Какво ще правя сега?" Останал си сирак? Останала си вдовица? Изпаднал си в беда? Изтичай при Бога и коленичи пред Него. Защото Той е наше прибежище в скърбите и Помощник на сираците. Ако почине наше дете, да благодарим на Бога, че го е взел като чиста жертва, а не да плачем безчинно. Да плачат неверниците, които нямат надежда за възкресение, а защо ние, които знаем и вярваме, че всички починали ще възкръснат, плачем толкова много? Да плачат грешниците, които са разгневили Бога и са починали без покаяние, без изповед и причастие. А за този, който е починал изповядан и причастен, не е уместно да плачем. Защото той не е починал, а е жив, както казва Христос, че който вярва в Негои да умре, ще оживее (Иоан. 11:25). Нему слава във вечните векове, амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – криминолозите хващат престъпници чрез разпознаване на уникалните ни пръстови отпечатъци. Ще разкажа история по този повод! Но отпечатъци оставяме всички хора. Не само пръстите ни се отпечатват. Думи, убеждения, начин на живот – с тях оставяме много по-важни отпечатъци. Къде, ли? Оставяме ги не върху предмети, а върху живота на другите.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.