Да сме светлината на света?!

"Да бъдеш християнин, не означава просто да бъдеш един добър и благороден човек, защото такива хора има навсякъде и във всички култове и религии. Нещо повече – и невярващите понякога са такива. Жизненият опит показва, че измежду тях се срещат искрени приятели и чисти идеалисти, които са готови да помогнат във всичко. Душѝ, изпълнени с доброта и радост към всичко и към всички. От изповядващия Христа се изисква да бъде милостив, състрадателен, да обича и прощава, да се радва с тези, които се радват и да плаче с онези, които плачат. Във всичко и навсякъде да излъчва светлина! Затова и в Евангелието на Матея Спасителят изрича: "Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който стои навръх планина. И когато запалят светило, не го слагат под крина, а на светилник и то свети на всички вкъщи!" /Мат. 5:14-15/. С това обръщение Богочовекът Иисус превръща своите последователи посланици на Небето, предава им призванието да светят на всички и във всичко, независимо от мястото, където живеят или работят. Запалва в сърцата им небесен огън и ги направлява да сгряват и освещават кръговрата на живота. Където и да бъдат поставени от Всемогъщата Негова десница, последователите Му да носят това свято задължение – призванието да бъдат светилници в полумрака на греха и невежеството.

А когато някой от вярващите изпадне в немощ и сломен започне да се оплаква от хората около него за това, че не го разбират, че го обиждат или му причиняват болка и страдание, то към него следва да бъде отправен въпросът: "А ти излъчваш ли светлина? Светиш ли на хората около теб, на онези, за които говориш – на същите, за които Бог те е изпратил?". И тогава той, вместо да се крие в своите уклончиви отговори или неуверени оправдания, трябва да преосмисли своето поведение. Онези, които живеят в тъмнина, не могат да разберат тези, които носят светлина! Нормално е тънещите в мрак да не могат да си обяснят мотивите на вярващия, неговите ценности и цели в общуването. Те дори не могат да осъзнаят неговата вътрешна борба, смисъла на личностната "метаноя" и стихията на "невидимата бран", както я наричат Светите отци. Но тези, които носят пълнотата на благодатта, са длъжни да разберат света около себе си и да понесат теготите и немощите на нещастниците, носени от вихъра на своите страсти. Да ги поемат върху себе си, както Изкупителят е поел греховете на цялото човечество. Защото носят съкровения бисер на вярата, имат съкровище неръкотворно и от него са длъжни да раздават на другите. От гледна точка на чистата християнска доктрина светът е болен, но не неизличимо. И точно Светата Църква е призвана да го излекува с благодатната сила на тайнствата. Тя е тази 2000-годишна лечебница, неизтощима Витезда, която може да изцери всеки, който пристъпва към нейната жива вода. Християнинът не трябва да бъде самодостатъчен или егоцентрик по дух, присмиващ се от висотата на своето високо духовно достояние, а личност, отдаваща се в името на другите и вдъхваща надежда на хората около себе си. Той не трябва да бъде статичен в своята правота, а динамичен в благодатта, която му е предал Христос. Трябва да превръща чуждата болка в своя, да утешава и успокоява, да насърчава всяко добро намерение. Да бъде не просто добър човек, а Божи посланик сред другите. Да протяга ръка, без да изисква да я приемат. Да помага, без да чака да му благодарят. Да не бъде човекоугодник, сервилен и лицемерен в поведението си, а Божи угодник. Да прегърне мисията на добротворец, без да мисли за евентуалните неприятности от своето по-открито поведение. Длъжен е да преодолява своите страхове и да побеждава комплексите си. Да се научи да превъзмогва своя егоизъм в ежедневното служение на Бог и ближния. В името на тази свята мисия той трябва да захвърли маската на недоволството и да се стреми към пасхална радост. Да подкрепя и наставлява нуждаещите се, да прощава и обича ближните си, дори те да имат различно отношение към него. Да се опитва да дава личен пример със своето поведение навсякъде и във всичко.

В този дух са и думите на един от боговидците на XIXвек в Русия – протойерей Алексей Мечев: "Където и да сме, длъжни сме да светим на другите, да изповядваме Господ и с това да привличаме другите към Бога!" /"Велики руски старци", том 2/. Всичко в нашия свят е промислено или допуснато от всемогъщия наш Отец – както в една глобална перспектива, така и в по-конкретни параметри (напр. относно живота на един вярващ – време, обстановка, познати, приятели), за да може Той да ни изпита във вечната школа на живота. Всяка душа да премине през огъня на изкушенията и да се усъвършенства в търсене на Бога."

Отец Ясен Шинев

В рубриката "Съвременна Библия" – когато отворим първата страница на Новия Завет често се разочароваме. Сблъскваме се с дълъг родословен списък. Вярвам, че Бог знае защо го е положил там! Може би една от грижите Му е да успеем да видим себе си в него. Дали това е възможно? 

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.