Истинското детство е без технологии

публикувано на 29.11.23 в 17:35 | Интервю

Снимка: личен архив

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще ви запознаем с едно много симпатично и сплотено семейство от Видин. Марияна и Генчо нямат сключен брак, но живеят на семейни начала от много време. Те са заедно от 23 години и имат две прекрасни дъщерички - близначки. За имената им се разбират с половин дума, на една вечеря, без да им отнема много време, на коя баба или дядо да бъдат кръстени, просто единият предлага София, другият Виктория и се стига до консенсус веднага. Близначките са на 7 години и половина. Това, което можем да кажем за Вики и Софи е, че те са много добри деца и са големи помощнички у дома - обичат да подреждат, да чистят, дори помагат в готвенето - режат картофи, моркови, правят пица понякога. Те много обичат и да рисуват. Участват в най-различни конкурси с рисунките си, печелят и награди.

Може да се каже, че Софи и Вики растат в отлични условия. Получават винаги вниманието на техните родители, най-вече това на баща им, тъй като Генади има по-свободна професия от мама Мариана и затова и той е човекът, който прекарва по-голямата част деня с тях. Измисля им всякакви занимания и забавления, свързани с най-различни спортове, тъй като той самият обича да спортува - ролкови кънки, лонгборд, скейтборд, сноуборд, колело, кайт, катерене на стена... И да, може тези спортове да ви се струват малко екстремни за деца, но както се казва юнак без рана не може.

Но едно от най-важните неща за родителите е техните две момичета да растат далеч от технологиите. Срещам ви с това семейство, защото те са един много хубав пример за всички нас. Толкова са шарени, забавни, различни и сплотени, това прави най-голямо впечатление, тази връзка, която имат помежду си. Това отношение и внимание, което получават децата от техните родители, сякаш е нещо все по-рядко срещано напоследък в семействата.

"Да се отглеждат в семейство, в което да са и двамата родители, да са щастливи и също така да няма тайни. Да си казваме всичко, да няма лъжи и да ни е забавно, трябва да ни е забавно, както на родителите, така и на децата", казва Марияна.

Да нямат тайни, да са искрени и да споделят всичко, да има разговори с децата като с големи хора - това са ключовите моменти, които са важни за Мариана и Генади за възпитанието на техните момичета Вики и Софи. Наказанията, разбира се в леки форми, са задължителни, когато детето е направило нещо нередно, за да си знае кое е добре и кое не. Не е правилно да им се прощава всичко, за да не се разглезват, това казват още Марияна и Генчо.

"Трябва да има наказания, за да могат да разберат, че не всичко е позволено и не всичко може да получат, когато те са пожелали и искат. Последното наказание беше индивидуално само за Софи. Беше направила една беля, която не каза първоначално, но това бяха първите 5 минути, после си сподели, каза си всичко, защото те не могат да пазят тайни и веднага всичко си казват, дали на единия, или на другия, признават си какво са направили. По-скоро не е това дали ще им забраняваш нещо, или няма да им забраняваш, защото всички сме гледали докато сме навън - това се тръшка, онова се тръшка, там стават едни недоразбории и 99% го има. Никога не се е случвало на нас това. Може би, защото аз както си говоря с теб и с Марианка, аз така си говоря и с тях, още когато са били бебета... И сме се разбрали с тях", допълват родителите."

Но както знаем трябва да има баланс в едно семейство. Трябва да има и доброто, и лошото "ченге". Генчо се определи като лошото ченге, казва, че Софи и Вики се респектират от него.

Модата на технологиите е толкова силна и агресивна, и естествено насочена към най-малките и най-младите, че този процес не може да бъде спрян от само себе си. Именно тук основната роля е на семейството, защото децата имат нужда от директния контакт.

"Нашите деца телефони не ползват, таблет от време на време - рядко и то гледат "You tube kids", което ние сме го сложили за деца. Опитахме се с игри да им сложим и те така и нямаха този интерес, и бързо се отказаха от игрите. Те знаят, че на мама и на тати телефоните са забранени, защото ние работим с тях и няма как те да ги ползват, все още им е рано. По-добре да се наслаждават на игрите. Могат винаги да си измислят някакви неща да правят... Те сега са деца - това ще мине много бързо и ти после и да се сещаш, то ще е минало и никой няма да го интересува, а ще им е супер яко, докато са деца да им е готино на макс. На доста деца детството им го няма. Аз имам чувството, че на повечето тия деца са им "служебни", просто защото е трябвало да родят, поне като ги гледам по площадките. Те не знаят къде е детето, те не знаят детето какво иска, просто трябва да е яло и да спи."

От срещата ни с това младо семейство стана ясно, че ако човек има деца, трябва да ги гледа, да им обръща внимание, да участва в техните игри, да им помага да ги измислят. Да ги оставят да се забавляват искрено, да не им се забранява да скачат в локвите, да ходят боси, да тичат, да си играят на воля. Трябва да им се създават спомени, които ще помнят цял живот, защото те са деца сега, само сега и никога повече няма да бъдат.

Чуйте цялото интервю в прикачения звуков файл