Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ултрамаратонецът Йоло Николов: За мен Кения е като втора моя родина

Днес в "Другата истина" гостува ултрамаратонецът Йоло Николов от Мездра. Той има четири титли при мъжете в полумаратона - през 2013-а, 2014-а, 2015-а и 2016 г. Има също много лични рекорди и твърди, че трудът и самодисциплината са ключът към успеха. 

Йоло Николов е най-добрият бегач на България за 2020 г. от движението "Рън България". В същото време е и един от най-добрите треньори в бяганията на дълги разстояния. Освен личните си постижения, Йоло Николов е треньор на шампионката по лека атлетика при жените Милица Мирчева 

Тренировките си провежда в Кения, където води и възпитаниците си, защото както сам твърди, тази страна е Меката на бяганията. 

В "Другата истина" той обяснява кои са най-добрите бегачи в света и защо точно в Кения българските маратонци провеждат тренировъчните си лагери. Как протича една тренировка, как се адаптира човек към местния начин на живот.

Коя е основната храна в националната кухня на Кения, какви диви животни е срещал там и как трябва да се реагира при среща със слон например. Защо наказанията към бракониерите са изключително строги. Маратонецът разказва и за срещите си с масаи, за намерението му да изкачи Килиманджаро и интересни подробности за близкото българо-кенийско сътрудничество преди 89-та година, когато доста техни студенти са посещавали нашите висши учебни заведения, както и за българите в Кения, които съвсем не са малко.

"Условията за тренировки в България не са лоши, но за нашите дисциплини е важно да си с хора, които в големи групи тренират заедно. Кения е най-хубавото място, където можеш да срещнеш такива хора. Хора, с които да тренирате заедно на високо ниво, за такива, които се занимават професионално с това нещо. Така по неведоми пътища стигнахме до Кения- страната на едни от най-добрите бегачи в света. 

За първи път ходихме в Кения през 2012 година. Обикновено там се ходи през зимния период в България, когато е много трудно за нашите дисциплини да се тренира. Тогава бяхме в град Керичо и това беше авантюра за нас. Сега вече от 10 години ходим там, за да се подготвяме с най-добрите бегачи в света. 

Кения е една много голяма държава. Говорим за над 50 млн. население, в която има поне 5 млн. са професионални бегачи. това е страна, в която леката атлетика е национален спорт. 

Тренировките ни в Кения не са толкова страшни и непознати за нас. Но начинът им на живот и културата им са много различни. Храната им също е много различна и това допринася за успехите им в бяганията. Най-добрите им бегачи излизат обикновено от селата в областта Керичо, също от Елдоред. 99 % от бегачите на Кения излизат оттам. Тази област се намира точно около екватора и интересното е, че няма никаква часова разлика с България. Ние сме в един часови пояс. Там в 19:00-19:30 часа вече е тъмо. Повечето хора нямат ток, живеят в къщи от кал и ламарина. Лягат си много рано, а тренировките започват сутрин в 5:30 и обикновено продължават до 8:30. Лягаш рано, ставаш рано, тренираш. На седмица се навъртат окол 250 км бягане. Храната е изключително естествена. Ядат угали- това е нашият качамак, малко месо и много зеленчуци. И това е огромната тайна - имат изключително здравословен начин на живот. За нас бе ясно, че точно този начин на живот може да ни доведе до успеха, а не самите тренировки. Важното е, когато отидеш там, да живееш като кенийците- да се храниш с тяхната храна, да лягаш с тях, да ставаш с тях, да тренираш с тях и това нещо води до големия успех- самият начин на живот. Затова винаги, когато сме били там сме се стараели да правим всичко както те го правят. Първите една - две седмици винаги е трудно докато се приспособиш, но след това ти става начин на живот и винаги имаме големи успехи...

Кенийците ни приемат много добре. Те са дружелюбни хора, радват се, дори ни се възхищават, че бели хора- европейци като нас, са дошли и толкова бързо се приспособяват към техния начин на живот. Те отглеждат царевица, картофи, животни- основно крави, овце и кози. Много пъти ни се е налагало да се храним на едно място заедно с животните. Често ни се е налагало също да спим с тях, да пътуваме с тях. Много хора питат, ама как пътувате с крави, с кози? Няма проблем- на един голям бус товарят се хората, товарят се животните и пътуваме. Сякаш се връщаме 50- 60 години назад в България. За нас това не е проблем, щом си решил да се потопиш в този свят и да приемеш местния начин на живот. Това ни дава един тласък и осъзнаваш много важни неща. 

Що се отнася до дивите животни, които живеят там- лъвове не сме срещали, но сме срещали слонове, маймуни и жирафи, които не са по-малко опасни. Но ние винаги тренираме в групи с местните, а те имат изключително висока култура към животните и знаят как точно да се отнасят с тях. Например ако срещнем слон е най-добре да го заобиколим. Там има изключително строги закони срещу бракониерите, защото основното препитание в страната е свързано с туризма. Там, ако убиеш диво животно, те грози присъда от 7 години затвор без право на помилване..."

Цялото интервю с Йоло Николов за Кения и кенийците, тяхната представа за време и начинът им на живот, за срещите му с масаи, за българите в тази страна и бизнесът им там, както и други интересни подробности -  в прикачения звуков файл.

* Снимки: Личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"За" и "против" униформите в училищата

През последните години все повече училища въвеждат задължително училищно облекло с надеждата да подобрят учебната среда. Основните цели на тази практика са да се създаде чувство за принадлежност, да се намалят социалните различия между учениците и да се повиши дисциплината. Темата обаче остава спорна. Дали носенето на униформи действително води..

публикувано на 12.09.25 в 17:05

Тайните на "Мъртвата планина"

През октомври 2008 г. група от деветима студенти, опитни планинари, тръгва на поход през планината Манцано в американския щат Ню Мексико. Никой от деветимата не се връща жив. Дни по-късно спасителните екипи откриват шест тела на необясними места с още по-необясними наранявания. ФБР поема случая, но не откриват нищо, което да обясни станалото, и той..

публикувано на 12.09.25 в 16:55

Видинчанин ремонтира и произвежда медни духови инструменти

Тромпетите, корнетите и флигорните са едни от най-важните духови инструменти, използвани в класическата музика, джаза, духовите оркестри и съвременните музикални стилове. Николай Илиев е от Видин и е единственият майстор в доста голям периметър на духови инструменти, които прави /тромпети и флигорни/ и ремонтира. Той е и преподавател по музика..

публикувано на 12.09.25 в 16:25

За приятелките Симона и Айра

Връзката между кучета и деца представлява интерес за учените в тази област. Кучетата са онези любвеобилни и грижовни четириноги, които стоят в основата на радостта, милите и забавни спомени в живота на всяко семейство. Много родители изпитват колебания дали би било удачно, или не да си вземат куче у дома, когато имат малко дете. Притесняват се, че..

публикувано на 12.09.25 в 15:30

Демонстрация на пожарна и аварийно-спасителна техника се състоя във Видин

Седмица на пожарната безопасност се провежда от 8 до 14 септември. Обявена е от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ заради професионалния празник на пожарникарите - 14 септември. Днес по този повод по традиция  се проведе демонстрация на пожарна и аварийно-спасителна техника и оборудване на площад „Баба Вида“ във Видин...

публикувано на 12.09.25 в 14:20

Чипровци - градът на килимарството и миньорите, на богатата история и култура

Екипът на радио Видин гостува на град Чипровци,  област Монтана. Градът е административен център на едноименната община. Днес  в Чипровци живеят 1529 души по настоящ и 1656 по постоянен адрес, а в цялата община жителите са около 2950.  Чипровци е град на миньори, на богата история и култура,  на католическо население и на чипровските..

публикувано на 12.09.25 в 12:05
Снимката е илюстративна

Психолог: Доверието помага на малкия ученик да изгради увереност

Първият учебен ден е изключително вълнуващ и важен момент за малкия ученик. Подготовката за него започва още в предучилищния етап, като роля в този процес имат и педагози, и родители. Естествено е тя да започне от родителите в домашна обстановка, каза психологът от Лом Елеонора Бойчева и обясни как по-лесно може да се извърши преходът:..

публикувано на 12.09.25 в 10:00