"За да се замрази минималната работна заплата, трябва да се промени оттук нататък нормативната рамка. Тъй като недалновидната политика на последните парламенти, в които нямаше правителства, които да мислят дългосрочно, доведе дотам, че се приеха едни промени в Кодекса на труда, които имплементираха както дявола евангелието една директива препоръчителна на ЕС, която дори не е директива, а препоръка, в която се твърди, че нивото на МРЗ трябва да отговаря на 50 % от средната работна заплата. В тази препоръка е отбелязано, че това не е единственият критерий. Други такива са медианната работна заплата, която е далеч по-обективен измерител за това какво е средното заплащане в дадена държава. Там за критерий е посочен и производителността на труда - нещо, което беше игнорирано от българските депутати, които просто въведоха 50 % от средната работа заплата. Тук влизаме в много опасен спираловиден кръг на увеличение на МРЗ, тъй като е нормално всяка следваща година средната работна заплата да продължи да расте, най-вече заради високата икономическа активност в големите областни центрове и София. Това означава, че МРЗ ще расте не на базата на преценка за това какво е най-полезно за работещите и икономиката, а на автоматичен механизъм. Нататък може да се стигне до момента, в който МРЗ в страната е равна на средната работна заплата в области като Видин. Това е изключително вредно за работещите във Видин, това лишава от възможност областта да привлича допълнителни инвестиции. Когато един работодател е принуден да заплаща еднакво заплащане, независимо в коя част на страната развива своята дейност, то е нормално той да предпочете по-развити от гледна точка на инфраструктура и на необходима работна ръка области, вместо да се насочи по-перспективни, каквато би могла да бъде Видин, ако провеждаше самостоятелна политика по отношение на привличането на инвеститори и на определяването на минималното заплащане".
Административното повишаване на нивото на заплащане категорично не отговаря на нивото на икономиката, аргументира се експертът.
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...