В днешния евангелски откъс Иисус Христос изцерява десетте прокажени и похвалва признателността на един от тях. При това негодува от останалите девет, които не се върнали да Му благодарят. Изненадва ни някак този факт. Понеже знаем, че Бог ни предлага всичките Си безкрайни благодеяния, просто защото ни обича. Неговите дарове са чисти, спонтанни, подхождащи на божествената Му природа, чиито основни характеристики са даването и любовта.
Но, признаването на благодеянието не носи полза на благодетеля, а на облагодетелствания. Иисус Христос няма нужда от нашата благодарност, за да продължи да твори добри дела за нас. Без друго Той прави да грее слънцето и праща благотворен дъжд и за праведни, и за неправедни. Самите ние имаме полза, когато осъзнаем Неговите богати милости. Понеже признателността създава връзки на приятелство, болният става близък с лекаря си, благодари му, че го е излекувал от някоя болест и чувства сигурност да прибягва пак към него, когато се почувства слаб.
Църквата ни се окачествява като евхаристийно събрание. В Светата литургия събранието на вярващите редува исканията си с благодаренето. Споменаваме пред Бога всичките си житейски проблеми и с увереността, че Той ще даде "всекиму според нуждите", Му благодарим за Неговите безкрайни явни и тайни благодеяния.
Нашият Господ е тук във всеки момент от живота ни. В трудности, в безизходици, в болести, в различните кризи, но и в радостта и в успехите. Независимо дали Го обичаме или Го игнорираме, Христос стана човек заради нас, разпна се на Кръста за нас и възкръсна заради нас. Въпросът е дали ние осъзнаваме тази любов. И единственият начин да покажем, че я осъзнаваме, е в молитвата ни благодарността да предхожда искането.
В рубриката "Съвременна Библия" – на всички българи е ясно – Австрия ни недолюбва. Каква мъка около този Шенген! Какви страсти! Е, не ни пускат и това е! Какво толкова имат тези австрийци, което ние си нямаме? Дали нямат корупция? Дали са лишени от предразсъдъци? Всичко каквото те могат, можем го и ние! Всъщност, може би само едно не можем – да отнемем шофьорската книжка на финансовия си министър. Казусът на г-н Брунер е добра илюстрация за едно важно послание.
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..
Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..
В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....
Ясно
Разкъсана облачност